Рекламата в София - хаос или...?

Рекламирането на обществените места в столицата от години е в зоната на здрача. Никой не помни откога точно се говори за мъглата, обгърнала възможността да се поставят външни реклами из София, за липсата на контрол и изобщо за тоталния хаос, завладял тази ниша. Нуждата от регламент или неспазването на съществуващия, затвърди незаконната реклама из града, а София продължава да губи пари от нея.
Години наред от столичното кметство правеха опити за нови конкурси за избор на фирми, които да могат да поставят реклами на различни места, като в същото време даваше крайни срокове за премахване на нерегламентираните. Гръмки заявки за преодоляване на безтегловността на този пазар се направиха от страна на общината през 2006 г., после през 2010 г. и наскоро - през 2016 г. Всички те обаче завършваха с още толкова гръмки провали и неспособност на кметството и направлението "Архитектура и градоустройство" да насмогнат в установяването на нарушителите.
Истината е, че рекламната дейност в София винаги е била обект на засилено внимание от гражданите. Това е едно от най-апетитните дейности в столичната икономика. Последните години приходите, които се събират, са изключително ниски, в сравнение с това, което София може да предложи като рекламна площ. Още преди две години общинските съветници от БСП алармираха, че над 800 незаконни рекламни съоръжения в София й носят загуби от над 2 млн. евро годишно. Общинската съветничка от БСП Милка Христова припомни, че конкурсите за рекламодатели от години са в процедура на безкрайни обжалвания, а едни и същи фирми десетки години стопанисват определени площи. "Липсват ясно установени правила за преместваемите обекти и рекламите особено в центъра на София, който е обрасъл със знайни и незнайни реклами със спорни естетически качества", смята още Милка Христова. Като друг пропуск на общината тя отбеляза и загубите, трупащи се от поставянето на различни обекти, които уж са временни, но остават постоянно и заемат пешеходните пространства на гражданите. За Христова емблематичен пример е в какво се превърна бул. "Витоша" - в булевард на заведенията, вместо в пешеходна зона на гражданите.
Действително, безразборно разположените преместваеми обекти често стоят като циреи в паркове и зелени площи. Подвижни колички за царевица, павилиони, будки се разполагат необезпокоявано без ред и правила по алеи и тротоари, а самият главен архитект Здравко Здравков признава, че е безпомощен да ги следи, контролира и глобява. Да не говорим за надписите само на латиница не просто по рекламите, но и върху хотели, заведения и дори... книжарници. По закон надпис на латиница може само да придружава този на български език.
Светлина в тунела обаче има. В началото на тази година от кметството отправиха отново закана за акции срещу незаконните реклами и наскоро тя бе облечена в документ. Няколко общински съветници от различни политически сили в Столичния общински съвет внесоха предложения за промени в Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност в София.
Милка Христова, която е един от вносителите на проекта, разказа още, че в него се предлага рекламата да се приведе в по-добър естетически вид, да се премахне изцяло в централните части на града или да се допусне при много рестриктивен режим. "Опитваме се да поставим и ред в сроковете, в които могат да се ползват рекламните площи", обобщи тя.
Целта на новите промени в наредбата е действително рекламата в София да стане по-малко и при по-строги правила. Главният архитект на столицата Здравко Здравков се зарече рекламите по покривите на сградите на централните места в София като площад "Народно събрание", Ларгото и площад "Св. Неделя" да изчезнат. Всички билбордове и преместваеми обекти ще се поставят по предварително одобрени схеми. Разрешителните за поставяне на рекламите ще се дават за 5 години, а не както е сега - за 10 години. Въвеждат се и забрани за поставяне на билбордове на открито с видео или анимирани реклами, с мигащи или движещи се светлини, тъй като те пречат на шофьорите. Дигиталните рекламни елементи ще трябва да могат автоматично да се затъмняват.
В новите правила е включено още големите билбордове с площ над 12 кв. метра да има само по основните булеварди и големи улици, както и в прилежащите на тези улици имоти. Те ще се поставят по схема, одобрена от главния архитект. Освен това ще е позволено пред магазини и заведения да се изкарват само маси и столове. Забранени ще са щендерите за излагане на стоки, както и хладилните витрини.
Зимните градини пред заведенията, които са болна тема за много столичани, също попадат под ударите на наредбата. Те ще трябва да се поставят само пред лицевата страна на обекта и може да са широки, колкото и самият търговски обект.  Забраняват се също платформите, на които сега се слагат масите и столовете пред кафенета и ресторанти. Подобни платформи масово са инсталирани например по бул. "Витоша" и пречат както на пешеходците, така и на хората, живеещи в близките кооперация. Ще бъдат въведени и технически изисквания към зимните градини, тентите и чадърите на търговските обекти. Така няма да се стига до абсурдната ситуация заведение от 20 кв. метра да е окупирало още 200 кв. метра външна площ по тротоар или алея. От общината обещават и ограничения в брандирането на фасадите и на разполагането на рекламните пана.
Намеренията на общината и на вносителите са амбициозни, а вече има и съпротива от заинтересованите лица. Очакваме спорове със собствениците на временни търговски обекти, които ползват голяма площ пред магазинчетата и заведенията, каза още Милка Христова. Тя  подчерта, че контролът е от основно значение, защото и най-добрият нормативен акт не може да действа сам за себе си. Факт е, че и в момента действащата наредба поставя някои правила, но те не се спазват. Дават се възможности например за санкциониране на шума, но няма воля да се спазват нормите. Така че ангажиментът на СОС не бива да е само да приеме новата наредба, но и да осъществява системен контрол дали тя се спазва, категорична е Милка Христова.
Самият главен архитект наскоро даде пример, който показва безсилието на общината да се справи дори с малки обекти като колички за продажба на различни сувенири, балони или храни пред Народния театър. "Поръчахме кран, който струва немалко средства, за да вдигнем незаконните кабинки, но явно изтече информация и собствениците им ги заключиха и избягаха", разказа Здравков пред общинските съветници при представяне на новите моменти от нормативния акт. Така от общината не могли да съставят протоколи и съответно да ги премахнат. Парковете са залети от мобилни съоръжения, но вместо стопаните им да доказват, че са законни, ние трябва да доказваме, че не са, възмути се още Здравков.
Според Милка Христова голяма част от възникналите проблеми с контрола са свързани с това, че решаването им е част от правомощията на различни органи. Например санкционирането на шумни заведения е част от правомощията на Регионалната здравна инспекция, а дейността на заведенията - на Агенцията по храните. За спазването на работното време са отговорни както Столичният инспекторат, така и органите на МВР. "За съжаление нашата наредба не може да преодолее този институционален недостатък. Но трябва да се намери вариант тези органи да работят в синхрон, особено в извън работно време", обобщи общинската съветничка от БСП. Столичани обаче са в оптимистично очакване хаосът в рекламите да се трансформира в ред и общинската хазна да спре да губи от неправомерно разположени съоръжения.




Снимки Емилия Костадинова