02 Май 2024четвъртък06:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Меридиани

Руска поезия

Подбор и превод на Никола Инджов

/ брой: 85

автор:Дума

visibility 716

Руската поезия е неукротимата душевна  енергия на народ, който въздига своите поети в изпитанията на върховна слава и върховно страдание...
Руската поезия е писана в лицеи и манастири, сред книги и картини, под звуци на музика и в тътнеж на войни, в концлагери и затвори, във влакове и на космически кораби, в огромни градове и в глухи селца, посред безкрайни степи и под безкрайни снегове, до детска люлка и до майчин гроб...
Писаха руската поезия поручици и студенти, слепи гуслари и проницателни учени, православни и разколници, строители и земеделци, монархисти и републиканци, комунисти и антикомунисти, лекари и инженери, патриоти и космополити, червеногвардейци и белогвардейци, луди-млади глави и личности с уравновесен разум, жени със славянска красота и мъже със славянски взори, както и русияни с капчици еврейска или татарска, кавказка или сибирска, викингска или казашка, нордическа или придунавска кръв...
Писана е и до днес се пише руска поезия в Русия и Франция, в Германия и Англия, в Австралия и Израел, в САЩ и Испания, в Китай и Япония, в Югославия и Чехословакия, в Полша и Финландия... И в България.
Навсякъде по света поетите са езичници, защото са неподвластни на държавни и верски, на идеологически и народностни догми.
За тази публикация от всички рускоезични езичници избрах неколцина мои любими поети, за да ги представя на читателите на ДУМА в преводи, несъвършени заради пристрастията ми към оригиналите...




СЕМЬОН ГУДЗЕНКО

Семьон Гудзенко (1922-1953) премина през Великата отечествена война на своя народ като редови войник. Той дочака последния залп в Сталинград и вселенската тишина след боевете край Волга. Завърна се в Москва като победител, но бе сразен от многото си рани, от старите си рани...
 

***

Не, не от старост ние мрем,
от стари рани мрем.
Налей тогава ром червен,
трофеен ром червен!

Попил и мирис, и светлик
на приказна страна,
донесъл го е тук войник,
дошъл си от война.

Видя той много градове,
старинни градове.
По имена ги той зове,
по песен ги зове.

Ала защо сега мълчи,
четвърти час мълчи,
ту тежко вдига той очи,
ту свежда той очи?

А иска той, присвил юмрук,
да разбере и сам -
какво, какво се случи тук,
когато бяхме там....

1946



ВЯЧЕСЛАВ КУПРИЯНОВ

Неуморен апологет и теоретик на верлибра в новата руска поезия, Вячеслав Куприянов (1939) постигна високи образци в тази стилистика, на която придаде космополитни характеристики.


***

В безличен ден
сред облаците зърнах
необикновено синьо
парче от небето бездънно.

о тази дисперсия на светлината!
о спектрален анализ!
о моя чувствителна ретина!
о колбички, през които възприемам цвета! 
о неувехнало още
стъкълце на окото ми!
о очен нерв!
о сиво вещество!

о нежен участък кора от главния мозък
блажено в себе си побрал
парче от небето бездънно!

о чудна увереност
във възможността да изкажеш
всичко това
с прости
части на речта!


2004




ОЛЕГ ЧУХОНЦЕВ

Той е големият самотник в руската поезия - извън своето жизнено поколение, въобще извън литературните периоди. Започва от себе си и продължава към себе си - това е Олег Чухонцев (1938).


***

... вратата си по навик бутнах аз -
там чужда светлина и чужди глас -
къде съм? - и с предчувствие триклето
видях трапеза в ъгъла, но щом
понечих да изляза мълчешком,
изщрака ключ... И бодна ме сърцето.

Там гост до гост, там шум неизразим,
баща ми появи се: - Да вървим,
където си дошъл, не закъсняват.
Тук няма чужди, ето стола твой!
- Но ти умря! - му казах аз, а той:
- Каквото не разбираш, премълчавай!

На масата до обредния млин
закръглен лук златееше в зехтин,
бе сготвен като мозък грахът скромен.
Погачи с мед успях да различа,
вина, крачета свински и пача...
И казах си - това е всъщност помен!

Едно семейство бяха, воглаве
с връстници - татковци и синове,
веднъж открил ги, аз ги преоткривах
наново, в уплах чашата разлях,
и мама в ъгъла едва съзрях,
и тя ми се усмихна като жива.

А мама, както винаги, седя
все в ъгъла, бе странно млада тя,
усмихната - кому ли? - непонятно.
Под скулите си имаше петна,
като че трябва да живей, пък на,
така не й се искаше обратно...

И казах аз - не с мен си в тоя час,
не вие с мен, а мисълта за вас.
Ще дойда, татко в мен ще се потърси,
и мама ... Но ме стрелнаха очи:
- Каквото не разбираш, премълчи!
Но разбереш ли -  страх ще те разтърси!

Те пиха на изпроводяк и с тях
понечих аз да стана, не можах,
понечих, но вратата се разтвори
и те се пръснаха насам-натам,
през сълзи гледах ги, останал сам -
изчезнаха по своите простори.

Изгубиха се образи и звук,
очи повдигнах - редом никой тук,
остана ми живот предначертан и
по челото ми полъхът студен -
смъртта ли на съзнанието в мен
или съзнанието на смъртта ни?

Черта под преживяното реших,
да сложа и на две разполових 
живота и опит в размисъл среднощен.
Предишният живот бе драг и мил,
бе с младост пълен и бе лекокрил,
а другият не съм живял все още.

1974



МИХАИЛ СИНЕЛНИКОВ

Михаил Синелников (1946) е всеизвестен строител на интелектуалния мост между света на руската поезия и ираноезичния свят. Поет в родината си и поет в националните библиотеки на Ислямския изток.


ГРАДОВЕ

Прилича Петербург на Рига
в летаргията си блажен,
гранитен кошер той въздига
към месец пчелно оцветен.
При праг, покрит със тънка плесен -
томителен предздрачен час,
повява мирис превъзнесен,
от сумрачен светилен газ...
Приличат си с подобни сходства
Сайгон, Бомбай, Сеул, Мадрас,
и със захвърлени сиротства
сред оргии, любов и власт.
А с хълмите си коленичил
пред висоти с неземен дим,
Тбилиси е съвсем приличен
на стария Йерусалим.
...В открит прозорец - ложе, маса,
семеен рай, семеен ад...
Еднакви вечери това са
във всеки град, във всеки град.

1965








 

БСП подкрепи нулевата ставка на ДДС върху хляба

автор:Дума

visibility 331

/ брой: 83

Фалитите у нас са намалели с 10%

автор:Дума

visibility 322

/ брой: 83

Окончателно: без повече реклама на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 315

/ брой: 83

Транспортна стачка парализира Гърция

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 83

4 страни от ЕС готови да признаят Палестина

автор:Дума

visibility 419

/ брой: 83

Хутите атакуваха бойни кораби на САЩ

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 83

Накратко

автор:Дума

visibility 329

/ брой: 83

Празник на гнева

автор:Александър Симов

visibility 402

/ брой: 83

Оставаме алтернативата

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 83

Презряният Нерон

visibility 357

/ брой: 83

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ