Пременил се Илия, след година - пак в тия

С амбиция да се сложи край на реекспорта на лекарства и да бъдат най-сетне внедрени електронната здравна карта и електронното досие на пл. "Св. Неделя" 5 се нанесе екипът на поредния здравен министър проф. Николай Петров. За електронната карта и досието ген. Петров заяви, че са необходими около 2 години. А относно паралелния износ на лекарства бе представен проект за промяна в Закона за лекарствата, която приличаше на промяна, предложена 3-4 години по-рано от БСП и ДПС. Междувременно новият здравен министър бе застигнат от множество стари проблеми в системата.
Ще представим нов модел за заплащане в здравеопазването, но това ще стане след широк диалог с всички заинтересовани, обеща проф. Петров в средата на август при представянето на приоритетите в здравеопазването в програмата на кабинета. Заплащането в системата с нищо не се е променило от 2009 г. насам, а през последната 1 година - още по-малко. Министърът рекламира гръмко предстоящото акцентиране на профилактиката, но както всички знаем, профилактиката на здравето на българина е химера, още повече когато на власт са кабинетите "Борисов". Българинът, ако сам не се погрижи за собствената си профилактика, държавата, здравните власти няма да го направят.
Дълговете на болниците главоломно растяха, а ловешката и старозагорската вече агонизираха. В МЗ се обсъжда стратегия за управление на лечебните заведения, която да бъде факт до края на годината (2017 г. - бел. авт.), обяви министърът в средата на лятото. Такава няма и до момента.

Насилието над медици продължи

След среща при главния прокурор на здравния и вътрешния министър Сотир Цацаров обяви, че до ноември ще бъдат въведени първите мерки. Е, ноември мина преди 6 месеца, но ни обещаните паник бутони ги има, нито насилието над медици намаля. А и нападателите си ходят на свобода. Така че - и тук никакво движение напред. Проф. Петров дори обяви, че правителството започва работа по проект за демонополизация на касата.
Измежду гръмките идеи на правителството някак си мимоходом мина оставката на шефа на касата д-р Глинка Комитов. През март 2015 г. той бе единствен кандидат за поста и бе предложен от ГЕРБ. Но скоро преустанови публичните си изяви, а идеите му за промени в касата и в Закона за здравното осигуряване бяха забравени. От над 2-годишното проследяване на стенограмите от заседания на Надзорния съвет на НЗОК стана ясно, че често е бил против прокарваните от представителите на държавата идеи. Така в средата на лятото Комитов се оттегли от поста (без да стане ясно дали върху него е оказван натиск от властимащите), независимо че министър Петров не спести суперлативи за него след оставката му. Самият Петров, по специалност анестезиолог и бивш шеф на ВМА, побърза да предложи кандидатурата на колега от Военна болница за поста управител на НЗОК - проф. Камен Плочев. Така Петров се заобиколи на министерския пост от свои бивши подчинени - анестезиолога от ВМА д-р Мирослав Ненков зам.-министър, бивша шефка на аптеката на ВМА - Лилия Нейчева, също зам.-министър. Но на мнозина това дори не направи впечатление.
Над 2 години след получаването на 163-те млн. лв. по проекта за модернизация на спешната помощ дейностите по него едва-едва се влачеха. Петров бе третият здравен министър, работещ по проекта. Леко забавяне има, но ще се изглади, увери в края на юни министърът. "Модернизацията на спешната помощ е приоритет на управляващата коалиция", декларира и председателката на парламентарната комисия Даниела Дариткова (от ГЕРБ). Съвсем очаквано, движение по проекта нямаше до деня, в който Петров подаде оставка, след като бе обявено, че като шеф на ВМА възложил две обществени поръчки за 1,6 млн. лв. на фирми, представлявани от Явор Цонев - мъжа, от когото дъщеря му Руслана Петрова има дете. По-късно обаче прокуратурата го оневини.
Междувременно поредният здравен министър зае креслото на пл. "Св. Неделя" 5 - финансистът, често наричан несменяемият бюджетар от Тодор Живков насам, и дългогодишен председател на Надзорния съвет на НЗОК Кирил Ананиев. В средата на ноември стана ясно, че

проектът за модернизация на спешната помощ е в риск

а 163-те млн. лв., чакани и рекламирани още от кабинета "Борисов-1", може да бъдат загубени, а Ананиев имаше само месец да преработи проекта. Във втората половина на март тази година от МРРБ съобщиха, че се удължава срокът за кандидатстване по процедурата за модернизация на спешната помощ. Всичко около този проект напомня друг проект на МЗ с европари, чието начало даде в края на мандата си здравният министър Евгений Желев, но на четиримата му приемници от кабинета "Борисов-1" не стигна времето да го изпълнят - "Спри и се прегледай", който касаеше скрининг на ракови заболявания. Той бе претупан от правителството на Орешарски, за да не бъдат съвсем загубени парите от еврофондовете. За скрининга днес никой не си спомня.
В шестте месеца от министерстването на Ананиев като цяло нямаше никакви промени в здравната система - ни за добро, ни за лошо. Освен пушилка пред медиите.
От проекта на екипа на Петров за ограничаване на паралелния износ на лекарства нищо не произлезе. За сметка на това в началото на декември управляващите шумно се похвалиха, че са разбили престъпна група за износ на животоспасяващи лекарства, а при акцията на прокуратурата, ГДБОП и ДАНС бяха иззети медикаменти за милиони левове. Две седмици по-рано по време на изслушването на главния прокурор в комисията по контрабандата в НС Цацаров заяви, че прокуратурата нямала думата за реекспорта на лекарства. На принципа "всяко чудо за 3 дни" спецакцията бе забравена, за да отвори място на друга топновина: икономическа полиция проверява болниците за схемата "болница в болница". "С първия ми ден, в който станах министър, си поставих за цел да превърна проверките, и то съвместно с другите институции, в системен подход. Бих желал това да е признак на прозрачност в нашата работа", заяви пред медиите Ананиев.
"Ремонтираният" от ГЕРБ проект на Закона за лекарствата, целящ ограничаване на реекспорта, пак работи на принципа "преливане от пусто в празно". Но може и да няма нужда от влачената 2 години "промяна", защото България трябва сериозно да се подготви задължително да въведе до 9 февруари 2019 г.

системата за верификация на лекарствата

по лекарско предписание в страните от ЕС и Европейското икономическо пространство. Тоест всяка опаковка ще носи уникален идентификационен код - двумерен матричен баркод, и ще бъде защитена срещу фалшифициране. Тази система според експертите може да се ползва и за проследяване на случаите на нерегламентиран паралелен износ. А това ще обезсмисли усилията на екипа на Ананиев и на ГЕРБ от поставяне на капани в Закона за лекарствата и измисляне спецакции за залавяне на лошите, които изнасят зад граница лекарствата, предназначени за българските граждани.  
Да не забравим и за поредното



безсмислено скъперничество на управляващите
 
В края на януари избухна нов скандал, в чиято основа бе търсенето на отговор на въпроса колко всъщност дължи НЗОК на чужди каси. Управителят на касата проф. Плочев обяви, че НЗОК дължи 271 млн. лв. на европейските здравни фондове, и поиска актуализация на бюджета, като прати писмо до парламента без предварително съгласуване с Надзорния съвет на НЗОК и с министъра. Ананиев му поиска оставката. Плочев заяви, че му е оказван натиск от  високопоставен човек да подаде оставка, а на прослушване в парламента председателката на комисията Дариткова го скастри, че не спазил процедурата по уведомяване на депутатите. Всичко това влоши здравословното състояние на Плочев и той постъпи в болница. Малко по-късно стана ясно, че представените от Плочев числа са верните. Но никой не му се извини, разбира се. 
И март не остана без скандали в здравеопазването - Софийската градска прокуратура образува 7 досъдебни производства за безстопанственост в страната. През април бе оповестено, че прокурори от Върховна касационна прокуратура (ВКП) образуваха 13 досъдебни производства за безстопанственост в болници в страната.
И докато министърът и държавата като джандари дебнат кой източва касата, вместо да обърнат пирамидата и да наблегнат на профилактиката, за да няма свръххоспитализации, болниците продължаваха да затъват и през тази 1 година от управлението на Борисов.
Приета е

поредната Национална здравна карта

която налага поредните лимити, ограничения, рамки и пр., но пак не там, където е необходимо.
Междувременно протестите на заетите в системата така и не стихват. А българите боледуват. Боледуват не за да източват касата, а защото държавата само на думи провежда профилактика. Кому е изгодно българските граждани да са болни? Защо толкова години управляващите отказват да чуят гласа на разума и да дадат пари за профилактика и превенция на заболяванията, вместо да се чудят как да наливат пари в болниците (схемата е "Скъпи на брашното, евтини на триците", защото парите за профилактика със сигурност биха били по-малко от парите за болнично лечение и медикаменти на "изпуснати случаи")? Докога ще си измислят екзотични псевдоправила за ограничаване на разходите за здраве и всеки неуспял министър или шеф на каса хвърля вината за неосъществимите си идеи върху лекарите и пациентите?
Засега е в затишие единствено проблемът, наречен здравнонеосигурени. Но въпрос на време е и те да бъдат обвинени за финансовата недалновидност на управляващите.