Георги Станоилов: Всеки трябва да открие своята мотивация да спортува!

Георги Станоилов е роден на 26 ноември 1973 г. в Елин Пелин. Учил е в спортното училище на "Левски" - футбол. Има две висши образования (магистърски степени) - икономика и пиар от УНСС и НБУ. Предприемач, има собствен бизнес, различен от бяганията. Работил е в банка, после - във финансова къща и т. н. Главен организатор на съботните бягания "5кмрън".


- Георги, вече няколко години си главен организатор на съботните бягания "5кмрън". Ще споделиш ли как се роди идеята?
- През 2010-2012 г. семейството ми живееше в Лондон. Бях записал съботен курс по английски и пътят ми към колежа минаваше през парка. Още първата сутрин се натъкнах на група от 50-60 души, които ми се сториха, че бягат състезателно, и се поспрях да погледам. Направи ми впечатление, че нямат стартови номера и са на всякаква възраст, както мъже, така и жени. После продължих по алеята и се разминах с още една-две групички бегачи. Приближих мястото, където ги отбиваше един доброволец (младо и усмихнато момиче), кимнахме си и аз продължих. "Интересно състезание", ми мина през ума и с тази мисъл напуснах парка...
Спокойно може да се използва думата "учуден", когато следващата събота отново се натъкнах на тези хора и тази симпатична доброволка. Среща на погледи, кимване с усмивка и ако английският ми беше с една идея по-силен, категорично щях да разменя някоя и друга дума.
Спомням си, че на третата събота се запътих към парка с нетърпение и тревога, като бях сигурен, че няма как да се случи такова нещо за трети пореден път. "Сащисан" е най-точното определение, когато видях, че всичко се повтаря в познатия сценарий! Този път се престраших да пробвам знанията си по английски и получих пълна информация от девойката: всяка събота, безплатно, 5 км свободно, но организирано бягане за всякакви хора, без значение от пол, религия, образование и възраст.
На следващата събота (с принтиран баркод и преместен курс в сряда) заедно със съпругата ми бяхме първи на старта. След няколко седмици се присъединиха и децата. Та така до близо 50-ото ми бягане.
Тогава дадох обет: върна ли се жив и здрав, ще направя всичко по силите си, за да се организира такова бягане и в България!

- Да се решиш да организираш безплатно бягане всяка седмица в страна, където масовият спорт само допреди няколко години не бе сред популярните начини за прекарване на свободното време, а на бягащите за здраве се гледаше като на чудаци - не беше ли това авантюра?
- Напротив, след като го видях на място и изпитвах лично в рамките на година, бях сигурен, че ще се развие, и нямах търпение, да го създадем и у нас. За да разберете колко много ентусиазиран бях, ще разкажа една забавна случка от зората на "5кмрън": първоначално бяхме поръчали от Англия само един хронометър и 10 дни преди първия старт във време на еуфория и оптимизъм изведнъж изпаднах в паника: "С кой акъл можах да поръчам само един хронометър? Та това устройство засича 500 времена само, а доставката му отнема почти месец"! Тогава си мислех, че още след първия месец ще достигнем 500 души, че и отгоре. В крайна сметка границата от "заветните" 100 участници успяхме да прескочим едва на 24-то бягане...

- Разкажи по-подробно за инициативата "5кмрън" на нашите читатели. Какво бягане е това, какви са условията за участие?
- Както по-горе описах, това е 5 км свободно, но организирано бягане, всяка събота едновременно в четири града и пет парка, за всеки желаещ без ограничение в пол и възраст (включително инвалиди, родители с детски колички, както и с кучета на повод). Участието е безплатно, финиширалите получават персонална информация и статистика с натрупване относно постигнатите резултати за време, място и т.н. Изисква се еднократна регистрация на сайта www.5kmrun.bg, която дава възможност да се участва на всяко следващо бягане в София (Южен и Западен парк едновременно), Морските градини на Варна и Бургас, както и на Гребния канал в Пловдив. С течение на времето се доказа, че 5-километровата дистанция е подходяща за най-широк кръг от хора, както и че това бягане е едно страхотно предизвикателство за всички онези, които ще се решат да бягат за първи път през живота си. Нещо повече, 5-те километра се превърнаха в универсална дисциплина както за издръжливост и комплексно натоварване, така и за тонус и настроение. Нито много, нито малко - 5 километра седмично са едно добро начало за всеки начинаещ бегач.

- До този момент колко души са се включили в бяганията? Какви са те: като социални групи, като възраст?
- Поглеждам на сайта, където текущо се обновява тази информация, и тя сочи, че към днешна дата имаме 1017 бягания, с над 102 000 участници, пробягали повече от 500 000 км в общо пробягано време близо 5 години и половина. Рекордът по посещаемост е в Южния парк - 663 души.
Що се отнася до самите участници, в събота сутрин какви хора очакваш да видиш в парка освен такива с много енергия, настроение и любов. На старта на "5кмрън" можеш да срещаш редовно дипломати, мениджъри, собственици на компании, хора от всякакви професии, както и чужденци. Най-малките участници са на 7-годишна възраст, а най-възрастните бегачи са над 80 години.

- Това е свободно бягане - могат да участват и професионалисти, и любители. Как се съвместяват?
- На "5кмрън" не се изисква да спечелиш, важното е да участваш. Може да се бяга, но може и да се ходи. Най-важното е, че няма как да финишираш последен, защото винаги има по двама доброволци, които обличат потници със специален надпис "Последен", след чийто финал слагаме край на бягането. По принцип състезателната част остава на втори план, но тези, които я търсят, със сигурност ще я открият.

- Каква цел си поставяш с тези бягания?
- В личен план най-много се радвам и търся усмивките на нашите участници. Нищо не може да ме зарадва повече от това да ги изпращам доволни и щастливи от преживяното. От страна на организацията ние се стремим да създаваме благоприятна среда, условия и удобства за редовен и леснодостъпен спорт. Място, където хората да се срещат, общуват и забавляват, упражнявайки любимото си занимание - бягането. В класирането и резултатите "най-важни" са ни не участниците, дошли за първо бягане. За истински успех приемаме тогава, когато съботните ни 5 км са поставени като неизменна част от личния график за уикенда. 


- Освен съботните бягания какви други инициативи има "5кмрън"?
- Вече трета година в Южния парк провеждаме и детско бягане на 2 километра, само за деца от 4 до 14 г., като на финала всяко от тях получава плодова напитка и вкусен бар от сурови плодове. Веднъж месечно в София организираме и лекоатлетически състезания на по-дълги дистанции.

- Трудна ли е организацията? Колко човека работят, за да ги има тези бягания?
- Минимум дванадесет-петнадесет души наброява нашият постоянен организаторски състав, който води редовните съботни бягания в 4-те града и 5-те парка. За качеството, сигурността и комфорта на участниците и в помощ на нас, организаторите, все повече разчитаме и на нашите доброволци. Например за стандартното провеждане на едно бягане са нужни минимум 4 души, а в Южния парк - двойно, понякога и повече.

- Какви са твоите очаквания за бъдещето? Какви амбиции имаш? Докога ще продължаваш да организираш такива бягания? Смяташ ли да разшириш още тяхната география - и в други градове на страната?
- Според нашите наблюдения първоначалният бум попремина. Най-важното е, че вече имаме по-равномерен, но постоянен прираст на новорегистрирани бегачи на нашия сайт. На този етап не смятаме да откриваме редовно съботно бягане в нови градове в страната.  

- Ти самият спортуваш ли, бягаш ли редовно?
- Живея на удобно място и се радвам на прекрасни условия за практикуване на всякакъв индивидуален спорт. Успявам веднъж до два пъти седмично да бягам 5 км, а от две години го съчетавам с народни танци. 

- Как би мотивирал човек, който никога не е спортувал, да дойде на съботните бягания?
- Всеки трябва да открие своята лична мотивация за бягане и спорт! Нашата мисия не е да караме хората да спортуват, а при осъзната потребност и желание да осигурим място, да предоставим условия и подходяща среда - това е нашата цел, затова го има "5кмрън"!

- И накрая, може би ще разкажеш на нашите читатели някоя любопитна случка от съботните бягания?
- Случвали са се не една и две забавни истории. Някъде през пролетта на 2015 г., след края на бягането в Южния парк, аз съм по трасето и събирам указателните табели. Изведнъж ми звънят на мобилния: "Жоро, тука на мястото за багажа на хората има една забравена чанта. Ама е пълна с пари!" Мисля, че се шегуват. "Е, добре, разделяйте си половината, втората част остава за мен", казвам и затварям. Когато се връщам - бре, вярно! Както се вика, "една торба с пари", на пръв поглед четири-пет хилядарки, не повече. В този момент с бодра крачка се задава един ухилен до уши мъж на средна възраст. Било му първо бягане и си забравил чантичката, връща се отнякъде си... Взе си чантата и по живо-по здраво.
В крайна сметка аз останах учуден не от наличието на толкова пари, носени на съботен крос, нито от това, че са били оставени в общия кюп с багажа, а по-скоро от факта, че някой накрая може да ги забрави, тръгвайки си без тях?!
След тази случка вече инструктирам новите участници относно "място за багаж и ценности" така: "До две хиляди лева - няма проблем да се оставят при общия багаж. Над две хиляди лева - давайте ги на мен, за всеки случай!"