С ДОСТОЙНСТВОТО НА ПАМЕТТА...

Георги Н. Николов

С неподправен интерес разгърнах страниците на сп. "Знаци", кн. I за тази година. И няма да крия, че от нея ме лъхна живият живот: запечатан в историята, пулсиращ днес и даващ заявка за съществуването си в бъдеще време. Несъмнен фундамент на изданието е уводът на Елка Няголова "Празнично и непразнично за България" - вик на болка от услужливото мъртвило на настоящето, вплело в мрачен възел апатията пред социалните язви, емиграцията, политическата послушковщина, нихилизма, огорчението на честните люде. По редовете на встъплението си Елка - съвременен апостол за славянско единство и опазване на моралните ценности, споделя: "И ЗАЩОТО... Достойнството ни на българи ни повелява да не забравяме КАК се стигна до възмечтаната свобода! Както и да тълкуват с късна дата днес някои историци, преминали през бакалските семинари на новата политическа реалност... И това е въпрос на избор. Защото извоюваната свобода далеч не означава, че сме станали автоматично свободни... Не, свободата, както е известно, е състояние на духа. В дадения случай тя се изразява в духовната сила да можеш да кажеш: "Поклон! Благодаря!" Тя е в това да осмислим и собствените национални жертви, и участието ни в постигането й." За какво става дума? Разбира се, за свободата и независимостта на България, навършила вече 140 години. Без помощта на Русия те нямаше да станат реалност. Именно на Русия, която услужливи политици всячески се стремят да загърбят и омаловажат. Но пред иконата на която "простият" български народ сторва дълбок поклон и поднася росни цветя. На нея и на съвместната ни борба за нова България акцентува това издание, адресирано до умовете и сърцата на съвременниците от различни възрасти. Замисълът му се допълва от вълнуващия разказ на Мильо Велчев "Клетва". От "Цената на свободата" - Ели Видева. От великолепното есе на Лалка Павлова "Плевен - първата крачка към свободата" с припомнянето, че само край този град братята руси губят 38 хил. ранени и убити солдати и румънците - 3 хиляди. И с прочувствените слова на Йонка Христова в поетичната "Антология България".
Сред текстовете за по-ново време читателят се спира на "Алексей Фатянов - камертонът на руската песен" от Людмила Снитенко. Тук е и Радослав Игнатов - "Веднъж, когато този свят бе стар" - фрагмент от едноименната му книга, Силвана Младенова - "Варлаам" и вълнуващите стихове на Димитър Никифоров, Анна Лазарова, Соня Георгиева, Екатерина Пенчева, Лина Борджиева, Стойка Мариновска. Интересни и задълбочени са материалите на критическия наблюдател на сп. "Знаци" Росица Кунева за книгата "Далече от Едем" на Ангелина Бакалова и за книгата на Георги Николов "Пръст в раната". Размислите на Елка Няголова за лириката на Георги Ангелов - един от най-интересните ни и граждански ангажирани творци днес, във връзка с номинацията му за наградата "Пеньо Пенев" открехват завесата към една по-млада пишеща генерация, откровено загрижена за съдбата на отечеството и за интелектуалната орис на творческото дарование.
Разделът "Преводаческа тетрадка" предлага стихове на Булат Окуджава, Гурген Баренц, Сусана Ованесеян, Татяна Житкова, Михаил Синелников, Пьотр Антропов. Като втори тематичен център на броя в рубриката "Отново на светло" е възкресен безсмъртният поет от Чирпан с посланията на Катя Зографова "Яворов - трагичната легенда на България", Росица Кунева - "Измеренията на безсмъртието", Елка Няголова - "Литературното поклонение пред Яворов". Да, съвременна България сякаш често забравя своите емблематични имена. Отбелязваме годишнините на рождението и смъртта им, организираме тържествени четения и... така до следващия юбилей. Авторките са решили да попълнят, доколкото е възможно, тази празнина и несъмнено са се справили успешно...
Още много може да се говори за този първи брой на сп. "Знаци" за 2018 г., но той трябва да бъде прочетен вместо преразказван. Безспорно е композиран с много любов и е наситен с мъдростта на четивата. Негово мото е любовта към свободата и признателността към Русия. По редовете е запечатано нашето българско и руско-славянско единство, което с времето не ще отслабне. Пак по редовете са втъкани и дълбоки философски послания за човечност, хармонично общение между хората, взаимно разбиране и подкрепа. Все скрижали, завещани на човечеството още от библейски времена и оцелели в енигматичния ход на времето. Като фон за голяма част от поместените творби се възправя смисълът на нашето съществуване в теглила и в борбата за национален суверенитет, цената на мира, на пролятата кръв и на отново напъпилия живот. Разбира се: и на безкористната дружба между народи, калена в огъня на политически трусове и крехък покой и мястото на обикновената личност във всичко това, под родния ни небосклон. Не искам да отмина богатата илюстрация от творби на Василий Верещагин, напомнящи и днес как в барутните тегоби на руско-турската освободителна война се е раждала бъдещата нова България...


Георги Н. Николов