20 Април 2024събота17:09 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Наука

За пръв път: 11 национални научни програми

МОН, БАН и вузовете са подготвили целеви изследователски теми, насочени към конкретни проблеми на държавата

/ брой: 89

автор:Велиана Христова

visibility 1552

МОН, висшите училища и БАН са подготвили проект на 11 национални научни програми, по което институтите и вузовете ще работят съвместно, а целта е решаването на конкретни обществени проблеми, важни за държавата. Такива национални програми има в много европейски страни, у нас се правят за първи път. Те бяха огласени вчера в сайта на министерството за обществено обсъждане до 6 юни.
В повечето анализи за състоянието на изследванията у нас в последните години се отбелязва, че има известна фрагментираност в изследователската дейност, а тъй като учените от БАН и вузовете ще работят съвместно за изпълнението на всяка от програмите, този проблем също може да бъде преодолян. Всяка програма има водеща институция и участващи научни звена, които са свързани с темата. По-добре е да финансираме една лаборатория, където науката ще е на високо равнище, отколкото 5 недостатъчно добри лаборатории, подчерта министър Красимир Вълчев. Следващата европейска програма за периода след 2020 г. ще се нарича "Хоризонт Европа" и ще има същата методика за финансиране на програми. Общото финансиране за 11-те национални програми е 18 млн. лв., траншовете за тази година ще са от записаните в държавния бюджет 65 млн. лв. за допълнително финансиране на науката тази година. Парите ще бъдат преведени на МОН, което ще ги преведе на бенефициентите, уточни Вълчев. МС вече одобри и 2,5 млн. лв. за увеличаване на стипендиите на докторантите. Така финансирането на науката ще върви по три канала - институционално, чрез конкурси, по програми. МОН ще поиска да се дадат и 10 млн. лв. допълнително за развитие на 14 обекта от т. нар. Пътна карта на научните инфраструктури в България.
Националните програми са направени с отчитане на предложенията на ресорните министерства за приоритетни теми, актуални в момента. Ще бъдат добавяни и нови програми според наболели потребности. Оценката на научните организации и вузовете у нас показва, че има 4 категории - блестящи, добри, слабо видими в науката, невидими изобщо. Последните две категории няма да водят програми, но може да бъдат привличани за участие.
Според министър Вълчев младите учени чрез националната програма за тях може да си докарват по 200-500 лв. месечно допълнително. А грантът за постдокторанти ще е 1500-3000 лв. месечно. По думите на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, който е доволен от създаването на национални програми за наука, с помощта на програмата за младите ще може да се разпространи и във висшите училища десетгодишна практика на академията за стимулиране на младите учени. Не може само с европейски пари да задържаме учените в България и да накараме младите да работят в родината си, заяви той.


НАЦИОНАЛНИ ПРОГРАМИ

- Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита

Водеща организация - БАН, участват общо 7 организации.  Финансиране: 7,3 млн. лв. за 3 години.

- Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия

Водеща организация - БАН и СУ, участват общо 5 организации. Финансиране: 6 млн. лв. за 5 години.

- Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот

Водеща организация - Тракийски университет-Ст.Загора, участват общо 5 организации. Финансиране: 6 млн. лв. за 4 години. 

- Културноисторическо наследство, национална памет и прогрес на обществото

Водеща организация - Софийски университет, участват общо 5 организации. Финансиране: 4 млн. лв. за 3 години.

- Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността

Водеща организация - СУ, ТУ-София и БАН, участват общо 5 организации. Финансиране: 3,45 млн. лв. за 3 години.
 
- Eлектронно здравеопазване в България

Водеща организация - МУ-София, СУ, БАН, МУ-Пловдив, участват общо 7 организации. Финансиране: 2 млн. лв. за 3 години.

- Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България

Водеща организация - Изпълнителен съвет на общо 5 организации. Финансиране: 1,5 млн. лв. за 2 години.

- Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България

Водеща организация - Национален център по трансфузионна хематология, участват общо 5 организации. Финансиране: 5 млн. лв. за 2 години.

- Петър Берон. Наука и иновации с Европа

Водеща организация - научни организации и изследователски университети. Финансиране: 68,4 млн. лв. за 7 години.
 
- Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука

Като прилага класификацията на Европейската рамка за изследователски кариери, програмата се осъществява чрез кандидатстване по две отделни процедури, които да отговарят на двата профила "Установен изследовател" и "Водещ изследовател".
Финансиране: около 16,5 млн. лв. за 7 години.

- Mлади учени и постдокторанти

Финансиране: 15 млн. лв. за 3 години. Минимален грант за постдокторант 1500 до 3000 лв. месечно.


Още 8 млн. лв. за научния фонд

Министерският съвет е одобрил допълнително 8 млн. лв. за фонд "Научни изследвания" на МОН, съобщи Вълчев. Така бюджетът на фонда за 2018 г. става общо 23 млн. лв. (в бюджета бяха гласувани само 15 млн. лв.), което ще позволи де бъдат обявени и нови конкурси, а не само да се изплащат траншовете за проектите от минали години.
 Освен това правителството отпусна допълнително и 5,6 млн. лв., които не достигаха на МОН, за да направи абонамент за световните научни информационни бази данни, който се прави чрез издателството Elsevier и се ползва от учените в институтите и вузовете у нас.

 

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ