Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Каузата Македония с днешна дата

Оставаме с нашето "един народ в две държави", което не е малко в настоящата геополитика

Зорница Илиева

15. Май 2018 , брой: 91   579   0



Толкова се вживяхме с прословутия Договор за добросъседство с Македония, толкова се възгордяхме с обявения приоритет на председателството ни, че побързахме да си повярваме как отношенията на Балканите, в частност нашите с Македония, ще потекат по мед и масло. Ще се стабилизираме като регион, ще си гарантираме сигурността, няма да се поддаваме на руски инвазии и може би най-после ще имаме преки жeлезопътни, въздушни и магистрални връзки между балканските столици. И ние така се разбързахме с "благоприятната, за първи път в историята ни, геополитическа ситуация", че приехме желаното за действителност.

Факт е, че загорча на някои нежеланието

на македонския президент Георге Иванов, независимо от Договора за добросъседство, да отиде на възстановеното българско гробище в Ново село, Струмишко,  и там заедно с нашия президент да почете паметта на загиналите за Отечеството във войни, водени всъщност все в името на Македония. Войни, в които са участвали българи от всички краища на страната, включително от земите на днешна Македония и Гърция. Но разбра ли нашето общество за какво са си говорили Георге Иванов с президента Румен Радев, които са имали по-късно среща наблизо до гробището на нашите герои? Опита ли се някой да разбере мотивите на македонския президент да посрещне българския си колега, да разговаря с него, но не и да прояви храброст с поднасянето на венец за падналите в битка офицери и войници, които са вярвали в каузата Македония? Едва ли той ще си позволи такава волност, ако наистина има "нула доверие сред обществото", както твърдят у нас известни коментатори. По-скоро е убеден, че становището му има нужната подкрепа. Още повече, че е известно как отстоява мнение и идеите, в които вярва. Справка - отказът му да подпише решението на Собранието (парламента) за въвеждане на албанския език като равнопоставен на официалния според конституцията т.нар. македонски език. Президентът ни запази дипломатично мълчание за изказаните мнения по темата, което е сигнал, че си дава сметка за препъникамъните в отношенията след подписването на Договора за добросъседство.
Не са малко гражданите в Македония, които твърдят, че промените не се забелязват с просто око. Но поне медиите като цяло се въздържат от нападки и нелицеприятни писания по отношение на България.
Похвално е, че нашият президент отговаря на настроенията на българското общество и отдава заслуженото на нашите предци.  Българите са жадни за българщина и оценяват по достойнство прояви на почит и преклонение. Но от македонски медии например научаваме, че родената в Охрид 90-годишна Вида Попова, спътничка в живота на Иван Михайлов, е приветствала във фейсбук съвместното участие на българските и македонските войници на парада в чест на 6 май, празника на Българската армия. Думите й "Браво на храбростта - един народ в две държави" е точен израз на идеите на Иван Михайлов, който си е давал сметка, че великите сили няма да позволят обединението на майка България с многострадална Македония. Наистина се изисква храброст, за да се правят такива стъпки, които ние искаме да стават незабавно, без помайване и все в името на евроатлантическата интеграция. Нима не е прелом в отношенията да видим на наш военен парад македонски войници! Да видим как ги аплодират зрителите на парада! Нима някой забеляза сълзите в очите на връстници на Вида Попова, които подпрени на внуци, наблюдаваха редиците на дошлите от Вардарска Македония военни! Нека да не бъдем максималисти и да дадем време на Скопие да избистри наслоените от години мътни настроения и антибългарски навици, да се пребори или поне ограничи до поносими граници проявите на македонизма.

В тази връзка има упреци към БПЦ,

че не е уважила с молебен отдаването на почит към намерилите вечен покой  в Ново село. Но там молебен е направен от представители на МПЦ, онази, която ни припознава за църква-майка, но не е автокефална. Значи няма проблем. Дали е майката или чедото, героите са благословени. И то без да се дразнят излишно други църкви, които няма лесно да променят мнения за недопускане на самостоятелна МПЦ. Особено под егидата на БПЦ. Ако искаме да имаме стратегически здрави и добросъседски отношения с Македония, трябва да постигнем по друг начин и с различна "мека сила" онова, което столетие не успяхме. Определено трябва да се въоръжим с търпение и разбиране на ситуацията в отстоящото само на 240 км от нас Скопие. Че ни е на сърце, не крием, но и да го притискаме по англосаксонски не ни приляга.   
А в Скопие не се занимават само с решаване на спора с Гърция за името, което е условие за бързо членство в НАТО. Растат слухове, че надеждите за скоростна евроатлантическа интеграция вече се свеждат само до това "да получи поне част от онова, което е обещано на Заев и върху което работи правителството". Някои предполагат, че трябва да се изчака и да се види накъде се върви, за да "се направят сметки по отношение  на мнозинството в парламента и евентуално възможни предсрочни избори" (журналистът Дамовски в интервю за радио "Фокус"). Скандалите около назначаването за премиерски съветници на спорни личности като Джезаир Шакири (командир Ходжа) и Любе Бошковки, вътрешен министър в правителството на Любчо Георгиевски, определено нажежиха политическата обстановка в Скопие. Командир Ходжа не е само участник в събитията в Македония през 2001 г, които взривиха страната. Той е член на Армията за национално освобождение (АНО) и като такъв е стрелял срещу македонски войници. Той е и онзи тартор по границата с Косово, около родното му Танушевци, където не стъпва крак ни на македонската армия, ни на македонската полиция. Той там си владее и контролира територия, население и политически процеси. Защото се оказва, че не само Зоран Заев е поемал обещания пред него преди и след изборите, които му осигуриха поста на премиер. Въпросът е срещу какво и след като се знаят лошите отношения на Шакири с лидерите на основния коалиционен партньор на правителството - албанската партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ). Сега командир Ходжа щял да получава заплата от 600 евро и ще съветва  премиера за сигурността и борбата срещу радикализма. Зависимости, тънки сметки с неясна цел, абсурдни очаквания за пробив в борбата срещу корупцията, задкулисни сделки с цел присъствие на официалната власт в Танушевци или просто изпълнение на поети ангажименти? Каквато и да е истината,

обществото жужи и ситуацията е странна

Любе Бошковски поне има висше образование, опит на политик, министър и назначаването му за съветник на премиера може да се обясни с желание да го привлече на своя страна, за да не приеме предложението на нов лидер на ВМРО-ДПМНЕ и да укрепи позициите на опозицията.
Ситуацията е наистина нелогична, защото и двамата съветници са в черния списък на Вашингтон. Те не могат да посещават САЩ. Американското посолство в Скопие "сподели загриженост от това решение, но то не е непреодолим проблем". Това при положение, че правителството на Зоран Заев се ползва не само с подкрепата на Вашингтон и Брюксел, но се опира и на нескриваните симпатии от страна на техните посланици в Скопие. Проявите на недоволство от тези решения на Заев избуяват в социалните мрежи. Там се коментират и други назначени съветници, свързани със Сръбската радикална партия, православния съюз на сърбите, Сръбската прогресивна партия и т.н. Е, не се е стигнало до замеряне с яйца, както се случи с албанския премиер Еди Рама при посещение в град Фиер или при пристигането му във Факултета по социологически науки в Тирана. Балканските емоции трудно се овладяват, но е известно, че често са предвестник на събития.
В такава обстановка все пак главният въпрос на Вардара си остава дали Македония ще получи дата за преговори с ЕС и то точно на срещата ЕС-Западни Балкани в София на 17 май. Казват, че очакванията в Скопие са реалистични - тоест не се очаква сериозен пробив. Доналд Туск вече заяви, че

в София няма да става дума за разширение на ЕС.

Преди дни "Дойче веле" написа, че "с дипломатически и процедурни хватки ЕС се опитва да предотврати възможен провал на срещата на върха на 17 май в София". В основата е Косово и неговото непризнаване не само от Сърбия, но и от още 5 страни в ЕС. "По всяка вероятност испанският премиер Рахой няма да дойде в София", казват в "Дойче веле", и причината е присъствието на косовския президент Хашим Тачи.
В същото време в Македония се увеличават мненията, че и срещата Ципрас-Заев в София ще бъде протоколна. Независимо от оптимизма на Зоран Заев за решение на спора за името.
За ЕС ще се чака, неизвестно докога, но по всяка вероятност членството в НАТО ще се уреди "по втория начин". Ще се приеме временно име или членство с друго заглавие. Нещо като асоцииран член на НАТО. Важното е Македония да е официално в НАТО и то колкото се може по-скоро. Нали и ние това подкрепяме и съдействаме! Остава да се види дали "Дойче веле" е права, когато пише, че "конкретни резултати от срещата на върха ЕС-Западни Балкани не се очакват".
Да видим какво ще направят одобрените вече комисии в София и Скопие, които ще работят за уреждане на проблемните въпроси между двете страни. Ясно е едно - с нашата вековна кауза Македония е свършено. Ще си останем с нашето "един народ в две държави", което не е малко в настоящата геополитика. Въпросът е ще намерим ли друга кауза, която да ни обединява и заради която си заслужава да се мре. Като онези в Ново село, на които президентът ни поднесе цвята. Ако искаме да ни има, ще трябва да я намерим. Други няма да ни я кажат.

Двамата ни президенти се прегърнаха при военния мемориал в Ново село, нищо че Георге Иванов не поднесе венец за българските воини, паднали и за земите на днешна Македония 
Снимка БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"