Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Позиция

Опорна точка

Малцина могат да пишат закони

17. Май 2018 , брой: 93   374   0
Снимка


"Ще си сложа един лост пред парламента и всеки ден ще правя по едно коремно превъртане, за да ми се качва рейтинга."
Из интервю на В. Марешки пред БНР, 26.04.2018 г.


"Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост, и ще повдигна Земята."
Архимед

Владимир Георгиев

Прочетох, че във фейсбук зам.-председателят на парламента се зарекъл, че на всяко коремно превъртане на президента ще запълва по 10 дупки във Варна, за всяка върната заплата на социалистите ще запълва по още 10  дупки, а на всеки милион, който министърът на отбраната Красимир Каракачанов не вземе от пенсионерите за ремонт на железа, ще запълва 100 дупки.
Не знаех, че Варна е тъй надупчена. И че проблемът с дупките в морската ни столица може да се реши с усилията на президента, на социалистите и на министъра на отбраната - списъкът е изчерпателен. Интересен анализ. Дълбок.
Създаването на закони е трудна работа. И не е за всеки. Трябва чувствителност, най-вече социална; вътрешна потребност за справедливост и хармония. И ум е нужен. Не е като да запълваш дупки. Присъствието в заседателната зала на сградата на парламента не те прави законодател. Всеки депутат може да посяда там, да похортува, да натиска копче и от време на време да се изказва. Но за да стане законодател, е нужно повече.
Винаги съм се чудел защо толкова хора напират да влязат в Народното събрание, като хал хабер си нямат ни от право, ни от законодателство, от норми, от социология, философия, политика? Това е суха работа, методична, аналитична, ала и сърцата, внимателна, грижовна, пипкава понякога. Малцина могат да пишат закони - точно както са рядкост добрите поети. Хубавият закон (и справедливото съдебно решение всъщност) е като изстрадана любов: звучи убедително и красиво, впечатлява с разума си и спокойствието на аргументите. Повечето закони у нас обаче раждат страдание, вместо да го преодоляват. И се пишат на коляно, защото депутатите бързат за вършат нещо по-интересно и доходоносно от това да страдат вместо народа си. В крайна сметка е доста скучно и алтруистично до погнуса да се грижиш за другите, щом те нямат инструмент (лост) за самозащита на достойнството си.
Вместо да запълват дупки и да коват мантинели,  депутатите могат да попълнят знанията си с повече литература и да извезат златни правила, чрез които държавата да се възмогне интелектуално и стопански. Не всеки може да бъде оратор като Цицерон, но когато имаш изразните похвати на уличен клошар, е добре да се въздържаш от публична словесна реч. Парламентаристът си тежи на мястото с мъдрото мълчание на законите, които създава. И олеква с безразсъдния крясък на думите, които го олицетворяват. Законът е инструмент като лоста. За да стане справедливост и ред, потребна е мъдрост и воля. Властта е само средство за това.
Между другото, лостовете могат да се използват и с предназначение, различно от коремното превъртане. Зависи в чии ръце са. И каква е опорната точка.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"