Кът на фолклориста

Димитър Бежански

Като наблюдавам политиците – и сега управляващите, и бившите управляващи, и тези, които се надяват да управляват някога в бъдеще, неминуемо се сещам за моя приятел (Бог да го прости!) бай Иван Ц. от село Д.
Бай Иван Ц. имаше зеленчукова градина, в която отглеждаше пипер, домати, краставици, боб, цвекло и най-различни подправки като магданоз, копър, чубрица и други, непознати за мен, треви. Имаше и нива, засадена с картофи и тикви. Отделно – нива с царевица. В обширния му двор растяха не по-малко от петдесет дървета сини сливи (модрици, както им викат в този край), от които бай Иван Ц. правеше една неописуема с думи ракия, която той пренебрежително наричаше пукница.
Къщата на бай Иван Ц. беше на баир, пред портата му минаваше черен коларски път, а оттатък пътя започваше текезесарски блок, който текезесето всяка година засяваше с царевица.
Седим една есенна вечер с бай Иван Ц. в двора му, пием от неговата пукница, гледа той ожънатия вече  текезесарски царевичен блок и поклаща четинестата си глава.
- Мани, мани! – вика. – Многу тежка беше тая година!
- Оти? – питам аз, спазвайки правилата на местния диалект.
- Оти! – въздъхва той. – Оти многу царевица се роди у текезесето!
- Е, що му е лошото? – пак питам.
- Що му е лошото! – отпива бай Иван Ц. от пукницата. – Влачимо, влачимо, влачимо – чемо да помремо краднаечи!
За онези, което не са разбрали смисъла на думите му, преводът е следният: „Мъкнахме, мъкнахме, мъкнахме, щяхме да измрем крадейки!“
Искам да ви кажа, че оплакването му беше съвсем искрено, в гласа му не се прокрадваше никаква нотка на ирония. И той говореше не само за себе си. Той говореше и за другите от махалата – сите са чели да помрат краднаечи!
Нужно ли е да уточнявам, че всички съседи на бай Иван Ц. имаха като него и зеленчукови градини, и картофени ниви, и ниви с царевица, обаче – на! – в текезесарския блок царевицата толкова се народила, че те просто са се чувствали длъжни да я откраднат. Ако ще, да измрат крадейки!
Та ето защо, наблюдавайки политиците, неминуемо се сещам за моя приятел бай Иван Ц. от село Д.
И те, като ги гледам, са готови „да помрат краднаечи“!