Върховете, на които не си бил...

Един велик българин остана завинаги в обятията на планината. Той не успя да постигне голямата си мечта - да изкачи 14-те хималайски осемхилядника, покори десет от тях. Но постигна нещо много по-голямо.
Ние трудно можем да разберем хора като Боян Петров. Скрити от студа и ветровете зад бетонните стени на блоковете, търсим начин нашият път да бъде равен. Вървим по излъскания под на моловете, оглеждайки се самодоволно във витрините. Егоизмът на еснафското ни битие е в конфликт със суровата, но истинска красота на планината.
А те избират друг път - този на мечтите. И много често заплащат за това с живота си.
Но нима една мечта не струва човешки живот?
Върхът е метафора. Стремеж нагоре, към непостижимото. Единици за хората, избрали този път. Но именно те водят човечеството напред. Какво щяхме да правим, ако ги нямаше големите мечтатели, големите изобретатели, изследователи, пътешественици, първите, проправящи пътеките? Ако ги нямаше големите поети и писатели, мечтаещи за по-добър живот? 
В днешното твърде негероично време имаме живителна нужда от примера на хора като Боян Петров. Неговите успехи възвръщат позагубеното ни национално самочувствие.
Драматичната битка за живота му раздели нацията. Типично по нашенски. За някои той е герой, за други... Няма да преразказвам негативните коментари. Но се замислих. Когато Христо Проданов покори Еверест и остана в неговите прегръдки, аз бях ученик. Спомням си с какъв възторг бе посрещнат неговият подвиг и как цялата нация страдаше за алпиниста. Какво се обърка, че нашенецът стана такъв егоист? Че се трогва само тогава, когато нещо лично го засегне? 
Една от най-големите победи на Боян Петров е над диабета. Дори с това нелечимо заболяване той доказа, че е по-силен от мнозина физически здрави. И примерът му е вдъхновение за мнозина.
Той не беше най-удобният герой на властта. Страхуваха се от него, защото отстояваше позиция, която не съвпадаше с интересите на властимащите: против минаването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, против застрояването на Пирин, против бетона по Черноморието...
Има една невероятна песен на Владимир Висоцки. Припомням ви само припева:

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.

Боян Петров не се прощава с планината. Нито с нас. В човека е заложен стремеж към непокорените върхове. Не знам за вас, но аз лично вярвам на хората, при които този стремеж е водещ.