И това ли затриваме

Един от символите на България, които не са много, е българското розово масло. То разнася славата на страната ни от векове. Голяма част от луксозните парфюмерийни къщи използват българско розово масло. То е предпочитано заради специфичните си характеристики и високото си качество. Оказва се обаче, че именно това негово характерно високо качество сме на път да затрием.
След протести на производителите заради ниските изкупни цени на розовите листа и в опита им да ги помири с розоварите вчера министърът на земеделието Румен Поржанов оповести, че сме на път да компрометираме качеството му и неговата марка. Причината - нелоялни производители, които ползват в производството му вносни продукти от Иран, Турция и Тунис, които смесват с българското розово масло. А това е един от малкото български продукти, който ЕК призна и защити. Затова при производството му има строги изисквания.
Производителите повече от месец алармират, че  розоварите ги цакат с ниски изкупни цени и подозират договорки. Как пък през това време вездесъщата Комисия за защита на конкуренцията не реши да се самосезира? Министърът притеснено ни съобщава за нелоялни практики, но няма съмнение, че някъде по веригата контролът е занемарен.
През последните десет години площите с маслодайна роза непрекъснато се увеличават, а страната ни е сред световните лидери в производството и износа на розово масло. Явно тръговската война в бранша не просто се е ожесточила, но се е изродила до степен, след която следва единствено да изчезнем от картата на световното производство. Ако сега държавата и браншът не се окопитят и не пресекат наглите далавери, ще загубим и единствения останал ни символ за качество. Срам!