Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

18 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Наука

Само една награда не стига

Учени получиха отличия "Питагор" за постиженията си на стойност 80 000 лв.

Ева Костова

22. Май 2018 , брой: 96   439   0
Снимка


Питагор е казал, че "науката е любов и копнеж за постигане на истината". Питагор, знаете, е древногръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейството. В неговата биография е трудно да се разграничат фактите от легендите. Въпреки научните изследвания той остава една от най-загадъчните личности на античността. Неговите съвременници го смятали за изпратен от Аполон чудотворец, лечител и шаман, посветен във всички тайни...
На 17 май т.г. в чудесната зала на Археологическия музей при БАН в столицата имаше вечер за бъдещето. Връчваха се наградите за научни постижения "Питагор". Това не са само почести заради плакетите на Вежди Рашидов или онези 4000 до 8000 лева като паричен еквивалент на трудностите и неволите на българската наука и нейните питагорейци на българска земя. Те са предвидени и в Националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г. за стимулиране на учените за значими научни постижения и реализация на резултатите от фундаменталните и приложни научни изследвания. Тази вечер залата бе събрала респектиращ академичен състав. Министър Красимир Вълчев  призна, че държавата ни е длъжник на научния си потенциал, не отдава дължимото признание на българските учени, на хората, които посвещават много часове работа и усърдие за общото дело. Не дава и нужните средства, за да инвестира в младите учени и за да се върнат онези, които са напуснали страната ни. Както си му е редът, Вълчев обеща по-голямо финансиране, за да очакваме от науката отговор на проблемите, пред които сме изправени.
За непосветените, каквито в залата почти нямаше, някои от постиженията на нашите учени звучат неразбираемо, като чудеса от далечни галактики, вън от нашето всекидневие. Но всъщност са все открития, залегнали точно в това всекидневие, където ние се разхождаме като "малки тела в Слънчевата система", като звезди, уловени в "детекторите на гравитационни вълни", в "тъмните дупки", в "демоничните същества", в сериозните  търсения за повече здраве в медицинските науки и т.н. Да следваме тази наука, която "във душите грей", споделиха някои от наградените. Макар че имената на светила като Стамен Григоров примерно, са забравени като че ли, каза проф. Тодор Танев. Стамен Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus - микроорганизъм, предизвикващ квасенето на кисело мляко. Роден е в с. Студен извор, Трънско, през 1878 г. Когато открива българската млечна бактерия, един френски учен възкликва: "Запомнете това име, тепърва ще се оценява стойността на неговото откритие". Тогава Стамен Григоров е само на 27 години. "Лакто бактериум булгарикум" шества по света, в Швейцария има училище на името на Стамен Григоров, в България - не. И надали някой ще оспори мнението на повечето хора в залата, че българската наука трябва да бъде представена в обществото по-добре и да продължи да държи високото равнище на влиятелност в чужбина в различни области. Наградата "Питагор" е един от начините за признание и стимул. Но само една награда не стига.     

Министерството на образованието и науката връчи за десети път традиционните награди "Питагор" за съществен принос в развитието на науката на български учени, научни колективи и организации. Вече 10 години обаче така и не е ясно защо наградите за постижения на български учени бяха назовавани на името на гръцкия мислител, а не примерно на българина енциклопедист д-р Петър Берон.
Голямата награда "Питагор" за цялостен принос в развитието на науката бе връчена от министър Красимир Вълчев на проф. д-р Екатерина Титянова от СУ "Св. Кл. Охридски" - Медицински факултет, и на чл.-кор. проф. Илия Рашков от Института по полимери при БАН. Те получиха статуетка "Питагор", грамота и парични суми от по 6000 лв.
Проф. Титянова е ръководител на клиниката "Функционална диагностика на нервната система" във Военномедицинската академия и ръководител на катедра "Неврология, психиатрия, физиотерапия и рехабилитация, превантивна медицина и обществено здраве" в МФ на СУ "Св. Климент Охридски". Тя е утвърден международен експерт за Централна и Източна Европа в лечението на мозъчни инсулти.
Проф. Рашков работи в областта на полимерите и полимерните материали, има 8 патента, 44 авторски свидетелства и е бил ръководител и водещ учен в над 50 научни или научно-приложни проекти.
Голямата награда за млад учен - статуетка "Питагор" и 12 000 лв., получи д-р Даниела Донева от Института за ядрени изследвания при БАН. Тя е магистър по астрофизика и звездна астрономия и доктор по физика от Физическия факултет на СУ. Носител е и на Хумболтова стипендия за периода 2012-2015 г.
Отличието за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки, плакет и по 4000 лв. получиха проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия-БАН и проф. Славка Чолакова от СУ "Св. Кл. Охридски".
Проф. Стоянова е ръководител на лаборатория "Интерметалиди и интеркалационни материали". Научните й разработки са свързани с изследвания и търсене на нови икономически изгодни, безвредни и екологично съвместими презаредими батерии.
Проф. Чолакова е ръководител на катедра Инженерна химия и фармацевтично инженерство към Факултета по химия и фармация на СУ. Публикувала е 24 научни статии в списания с висок фактор на влияние.
"Питагор" за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки, плакет и 8000 лв., получи проф. Здравко Каменов от Медицинския университет-София. Проф. Каменов е ръководител на Катедрата по вътрешни болести, работи в областта на захарния диабет и свързаните с него ендокринни проблеми и диабетни състояния.
Наградата за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки - плакет и 4000 лв., получи проф. Тодор Танев от СУ. Научните му интереси са в сферата на стратегическото управление на обществените процеси. Автор е на 7 монографии и множество научни студии, статии и доклади. Със същата награда за принос в същата област бе награден проф. Иван Младенов от Института за литература при БАН. Той е един от световно признатите специалисти по семиотика и по наследството на Чарлс Пърс.
Проф. Георги Вайсилов от Факултета по химия и фармация на СУ, бе удостоен с награда за успешен ръководител на международни проекти. Научните интереси на проф. Вайсилов са основно в областта на квантово-химичното моделиране на каталитични системи. През периода 2015-2017 г. е автор на 18 научни публикации с общ импакт фактор 133, една от които е в престижното списание Nature Materials. Проф. Вайсилов е водещ автор в 6 от тези 18 научни статии.
Наградата за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати, бе връчена на проф. Павлинка Долашка от Института по органична химия с център по фитохимия при БАН. Проф. Долашка и нейният колектив са доказали антивирусните свойства на нови гликопротеини, изолирани от морски и градински охлюви, срещу репликацията на херпес симплекс вирус тип 1, Епщайн-Бар вирус, полиовирус тип 1, коксаки вирус В1 и респираторен синцитиален вирус.
"ВиЕмУеър България" с управител Диана Стефанова спечели награда "Питагор" за фирма с най-много инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. "ВиЕмУеър България" е софтуерна компания за продукти и услуги за виртуализация. "Пи Пи Ди България" ЕООД, с управител Светлана Спасова, също получи наградата за фирма с най-много инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на естествените и медицинските услуги.
Носителят на наградата "Питагор" за значим принос на български учен, работещ в чужбина, е проф. Красимир Панайотов от Института по физика на твърдото тяло при БАН. Той е професор в Свободния белгийски университет в Брюксел.
На церемонията бе връчена и наградата "Елзевиер" за отлични постижения в глобалните научни изследвания за 2018 г. Тази награда се базира на научноизследователско проучване от приблизително над 100 000 изследователски теми, в които българските научни изследвания имат значително въздействие. Отличието получиха проф. Валя Банкова от БАН и Институтът по органична химия с Център по фитохимия на академията.
Наградата на "Кларивейт Аналитикс" за 2018 г. получи проф. Петя Осенова от Факултет славянски филологии на СУ  за отлични постижения и влиятелност в областта на социалните науки. Цели 15% от нейните публикации са сред първите 10 най-цитирани в техните категории.
Тази година висшите училища и научните организации са номинирали 44 свои изявени учени и колективи. Средствата за парични награди "Питагор" в размер на общо 80 000 лв. са от програмата на МОН за оценка и развитие на научния потенциал за изграждане на устойчива връзка образование-наука-бизнес и цели развитие на икономика, базирана на знанието за 2018 г.
Журито бе от 17 учени, начело с проф. Костадин Костадинов, съветник на министър Вълчев. За първи път борбата в някои категории е била между 12-13 номинирани.


Снимки Емилия Костадинова

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"