Уроците на миналото

За втора поредна година Сдружение "Български музеи" отличи музейни институции и специалисти за приноса им в съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство. Жури в състав д-р Светла Казаларска, доц. д-р Валери Йотов, д-р Силвия Станчева, Боряна Матева и Маргарита Доровска определи носителите на наградата в четири категории. Наградите "Български музеи" са учредени през 2016 г. и са първите институционално установени награди, които служат за отбелязване на най-добрите практики в музеите за предходната година.

Награда "Музей на годината" за 2017 г. бе присъдена на комплекс "Авшарян", Регионален исторически музей-Шумен. Къща "Ованес Авшарян" е построена в Арменската махала в града и е от малкото запазени триетажни възрожденски къщи в Шумен. По външен изглед и по вътрешно оформление тя е образец на жилищата на богати арменци златари, населявали махалата преди Освобождението. Забележителен паметник на жилищното строителство в Шумен от средата на ХIХ в., къщата е реставрирана през 1985 г. Въпреки че застроената й площ не надминава 100 кв. м, сравнително голямата й височина и просторните стаи с тяхната декоративна обработка правят от сградата уникален дом, пресъздаващ градския бит от края на XIX в. до 30-те години на XX в. Подредбата на къщата има за образец домовете в страни от Средна и Западна Европа, а новите за нашата действителност по онова време подвижни мебели дават свобода при подреждането и използването на помещенията.
...
Националният политехнически музей получи наградата в категорията "Събития и работа с публики" за кампанията "60 години Национален политехнически музей - Съхранил времето". През май миналата година бе кулминацията на празничната програма, с която бе отбелязана 60-годишнината на Националния политехнически музей. В изложбата "Красотата на времето" за пръв път бяха показани заедно най-изящните образци на салонни и джобни часовници от фондовете на музея, сбирките на Георги Хаджиниколов и Теодор Димитров, както и от "Царската колекция". Природата на часовниците в качеството им на механизми за времеизмерване, но и на вещи, създадени да носят естетическа наслада и да бъдат белег на престиж, определиха заглавието на изложбата. По време на експозицията бяха показани плакати на най-значимите реализирани събития през изминалите 60 години от историята на политехниката. Непоказваният дотогава в музея изключително елегантен "Форд", модел "А" от 1928 г. бе представен на посетителите. Возилото е в движение и през 2016 г. участва в признатия от Гинес световен рекорд за най-дълга колона от коли на американската марка.
Днес Националният политехнически музей разполага с над 20 хил. единици. Много от тях са събрани благодарение на Дружеството на приятелите на музея, контактите с висши учебни заведения и частни дарители. От СУ в музея постъпват първите физични уреди, сред които са телескопите на автора на Рибния буквар д-р Петър Берон и на първия преподавател по астрономия у нас проф. Марин Бъчеваров. В музея могат да се видят стари кинопрожекционни и снимачни камери, събирани от пионера на българското кино Васил Гендов, любопитни музикални механизми, изчислителна техника, шевни и пишещи машини, стари автомобили и уникални технически пособия.
***
Проектът "Детинска мъдрост - музейна забавачница" на Националния музей на образованието-Габрово бе отличен в категорията Образователна инициатива. Публичните уроци по методите на най-видните представители в теорията и практиката на предучилищното възпитание като Фрьобел, Монтесори, Декроли бяха част от проекта на Националния музей на образованието. В продължение на половин година вниманието на деца на възраст между 5 и 7 г. бе ангажирано в съвместни прояви, насочени към различни аспекти на понятията "музей", "културна ценност", "образование". Целта бе да се провокира интересът на най-малките към музеите и да се формират уменията им да общуват със съхранените в тях ценности от миналото. Повече от десет години Националният музей на образованието в Габрово и местната детска градина "Младост" търсят заедно нови възможности за приобщаването на децата към културата, историята и националните традиции.
***
С грамота за цялостен принос за развитието на музеите бе удостоена Цветана Комитова, археолог и уредник в Регионалния исторически музей-Благоевград. Съдбата е свързала живота й с проучването и научното осмисляне на почти всички исторически обекти в Югозападна България. Като я гледа човек, има усещането, че никога не почива, непрекъснато шета из обектите и все намира нещо за вършене. Наричат я славна българка. Минала е през какво ли не - от мерака си да стане художник, през професионалното образование по изчислителна техника, накрая до историята и археологията.


Къща "Ованес Авшарян", Регионален исторически музей-Шумен


Национален политехнически музей