Каквото е училището днес, такива ще са българите утре

ИРЕНА АНАСТАСОВА е родена на 25 септември 1955 г. в Монтана. Завършила е философия в Софийския университет със специализация по социология. Над 10 години е директор на едно от най-предпочитаните училища в столицата - 125-о СОУ "Проф. Боян Пенев" в кв. "Младост". Била е депутат от БСП в 42-то НС, общински съветник от БСП в София. В момента е депутат от БСП в 44-то Народно събрание, член е на Комисията по образование и наука.

"Всички, на които кажа, че "Градушка" на Яворов се учи в темата "Природа", се потрисат."

- В образователната комисия на НС вие възразихте срещу преработено издание на учебник за IV клас на "Просвета", в което манипулативно и избирателно са включени текстове за Втората световна война и "комунистическия режим". Този учебник обаче се ползва вече три години, защо сега?
- Обадиха ми се от страната много колеги, които са учители в началния етап, те работят по учебника за IV клас на "Просвета" за "Човекът и обществото" от доста време, учебниците на 3-4 години се износват и се подновяват. Но те просто трябва да бъдат преиздадени, а не променяни. За випуска преди 4 години тези неща не ги е имало в учебника, направило им е впечатление, че в сегашния има промяна в темите, има намаляване на изучаваните исторически факти и събития в някои теми за сметка на увеличаване в други теми. Една от тези теми е "комунистическият режим". За мен въпросът е дали деца на 10 години трябва да бъдат занимавани с "престъпленията на комунистическия режим", та дори и с Втората световна война. Това за тях са абстрактни понятия, материалът е поднесен така, че те не разбират какво учат. Като едни папагали те наизустяват, рецитират наизустеното след това, но не разбират нищо. Няма защо да се учудваме, че след три години, когато в VII клас се изучава отново българска история, те нищо не знаят.
- Ако човек погледне съдържанието в целия курс от I до ХII клас, вижда огромни пропуски. Децата в VII клас изучават ХХ в. в българската история, от която съзнателно са извадени реалните събития до 1944 г., но обилно са поднесени "престъпленията на комунизма". После в Х клас изучават същото по същия начин и толкоз. В ХI и ХII клас история няма, тя е премахната като задължителен предмет.
- Точно така, на три пъти де факто нашите деца учат не българска история, а оневиняване на фашизма и антикомунизъм. Преди време разговарях с моята внучка, която беше в ХI клас в едно от добрите столични училища. Тя беше потресена, че нито едно дете в нейния клас не знаеше какво е концлагер. И аз я попитах, а тя откъде знае. Тя каза - не от училище, ако беше от училище, всички щяха да знаят. Като 6-годишна тя участва в един италиански филм, в който се разказваше как 11 еврейчета се спасяват от концлагери, и тогава им е обяснено от режисьорите за какво става дума, за да могат да влязат в ролите си. Оттам тя има знания, но не и от училище. Т. е. ние не можем сега да се сърдим защо децата са изрисувани с нацистки свастики, защо рисуват свастики по стените, те не знаят нищо за фашизма, камо ли да знаят, че това е нещо лошо, една трагедия в историята на човечеството. Те учат нещо от историята в IV клас, нещо от историята в VII клас и пак нещо от историята в Х клас. Но ти им казваш още в IV клас на цели две страници колко ужасно е било по времето на социализма (наричан навсякъде в учебника "комунизъм"), как хората не са били свободни, как са правени едни заводи - забележете, които замърсяват околната среда, всичко е представено в негативна светлина. А в предния урок с три изречения казваш: В Германия имало един лош управник, който унищожил евреите, но българите спасили своите. Какво разбират те от това за Втората световна война? На практика нищо. Да не говорим как в IV клас ще обясниш на децата защо еврейството е преследвано и колко лош е "комунистическият режим". И защо въобще 10-годишни деца това трябва да го изучават? С какви думи им го преподаваш? Целият учебник е изпъстрен с понятия, които децата не разбират.
- А това, че в Х и ХI клас отпада изобщо историята? Какво се случва с мисленето на тези млади българи, които излизат от училище без представа за основни процеси и факти в историята? Пък и как ще кандидатстват в хуманитарните направления във вузовете например? 
- Ами как - с частни уроци. Нали трябва да защитаваме интересите на тези лобита.
- В литературата според новите учебни програми на МОН се изучават не автори и периоди, а теми, поради което българските автори с различни парчета от творчеството им са смесени със западни автори - примерно едно стихотворение на Ботев - с Андерсен, откъс от Вазов - с Джерълд Даръл, в друг клас - Черноризец Храбър с "Декамерон". Това какво е?
- Всички, на които кажа, че "Градушка" на Яворов се учи в темата "Природа", се потрисат. Не само аз, но и цялата гилдия искаме да разберем кой състави тези учебни програми - поименно. Имаме съмнение дали тези хора имат достатъчен интелектуален капацитет за сферата, с която се занимават. Нашето подозрение е, че това е преписан отнякъде подход, защото примерно във Франция така се изучава литература - но, забележете, там това е така в лицеите, в образователна степен, когато децата вече са изучили автори и периоди и имат достатъчно база, за да правят анализи и съпоставки, да проследяват развитието на дадена тема в творчеството на различни автори и т. н. Но от V клас да се учи Ботев с Андерсен е нонсенс. Децата още нямат никакви знания за даден автор, имат изолирано едно негово произведение, съчетано с някой автор от друго време или от друга национална литература. И какво се получава?
- Хаос и каша в главите им. Струва ми се, че с т. нар. обществени обсъждания МОН само си измива ръцете, понеже изказаните мнения не са публични, никой не вижда кой какво е предложил, а накрая се появява вариантът, намислен от МОН.
- Това е скриване на истината. Като народен представител поисках да ми се представят писмено материалите от общественото обсъждане на програмите по история. Защото програмите, пуснати за обществено обсъждане, не са програмите, които бяха утвърдени. Исках да видя кои предложения са приети, кой ги е направил и т. н. В МОН практиката, която никой не е отменил, е, че когато постъпват предложения, те се обобщават на специални бланки: кой прави предложението, какво е то, какви са мотивите към него, комисията приема ли го и с какви мотиви. На мен ми беше предоставен разказвателен материал от две страници, в който се обяснява колко много срещи са направили и колко много е обсъждана програмата по история. Върнах мнение, че това не ме удовлетворява и моля да получа конкретните предложения. След повече от месец ми изпратиха следната бланка: предложение за понятието "депортация" - прието, но нито кой го е направил, нито с какви мотиви, нито защо го е приела комисията или защо го е отхвърлила. Ето това беше. След като народен представител официално иска информация и тя не му се предоставя, не се учудвам защо не се публикуват мненията от т. нар. обществено обсъждане.
- Защо учителите не изразяват открито несъгласието си с абсурдите в новите програми? От какво ги е страх?
- В срещите ми в страната се сблъсквах с много такива страхове. По места се разбира след това кой какви мнения и предложения е правил, тази информация се връща при директори, в регионални инспекторати и тези хора са тормозени по различен начин. Затова ги е страх. Официалните обсъждания са само едни пиар акции, началниците на регионални инспекторати осигуряват присъствието, подбират си удобни хора, които да кажат, че всичко е прекрасно. Някои от колегите обаче все пак пишат. Когато се обсъждаше наредбата за приобщаващото образование, не просто колеги, а педагогическият съвет на нашето училище изпрати 13 страници мнение. Е, и какво от това? Цели учителски колективи пуснаха отворени писма в мрежата, в които беше казано, че няма да работи тази наредба и не може да бъде приета в този вид. И какво от това? Приеха я, след това я подмениха, сега нова приеха и се говори, че и тя ще бъде променена. Как да работи надолу системата по този начин? Затова при учителите не е просто страх, а е по-скоро умора и отчаяние, че нищо не може да се направи.
- Като цяло виждаме една идеологическа обработка на децата чрез преподаване на историята избирателно, манипулативно и с изваждане на всичко, което не им е изгодно. В края на средното си образование младежите знаят, че комунизмът е лошо нещо, не знаят обаче кои са Стамболийски и Хербст примерно, нито кой и какво е направил с тях. Какво общество се изгражда?
- Отново се замислих по тези въпроси, когато видях двете момченца, нацапотени със свастики на футболния мач, които се оказаха не на 10, а на 8 години. Когато журналистите разговаряха с родителя на едното дете, той каза: И какво толкова е направило? Т. е. това вече е поколението, израсло в последните 30 години. То не намира нищо лошо във фашизма, защото очевидно не знае нищо за неговата идеология и практика. Значи родителите им не знаят, училището не ги учи. Колко съвременни деца знаят за жертвите, включително на тяхната възраст, колко знаят нещо за ястребинчетата? Това е осакатяване на обществото за много години напред.
Няма как това общество да мисли, ако не знае. Какво гражданско общество от необразовани хора може да има?               
- Срещам едни деца, прекрасно обучени в ИТ технологиите например, прекрасни компютърни специалисти и - нула обща култура. Общество от роботи, всеки навива някаква гайка и толкоз?
- Точно това се прави. Такова общество се управлява лесно. Идва празникът ни 24 май, преди дни почетохме паметта на Баташките мъченици. И си дадох сметка, че всичко, което е движело човечеството напред, е било духът - не парите, не предприемачеството, на което искаме да учим сега децата още от I клас. Духът! В крайна сметка всичко значимо конкретно в България е направено в името на идеали, не на пари, не на материален интерес. А духът се съхранява най-вече чрез образованието и възпитанието. Ако това не съхраним, сме загубени като нация. Една учителка във Видинско ми каза, че имала от 18 деца в класа 12 циганчета, до IV клас не могат да четат. Не ми приличаше като депутат, но полудях. Казах: А вие, колежке, какво правите 4 години, това са деца в средищно училище, изведени са от средата си и са при вас от 8 до 17 ч. И ми говорите, че не сте ги научили дори да четат и да пишат! Нищо не сте направили, щракали сте с пръсти и сте си взимали заплатата! 
Когато станах директор и казах, че 24 май ще се празнува в училището - олеле, как така, нали родителите водят някъде децата си, пътуват. Е, направих родителска среща за цялата гимназия и по радиоуредбата се обърнах към всички родители. Оттогава празнуваме в училище. Не може ли - може, ама трябва да искаш! Може ли да не знаеш кое в човешката история е добро и кое е лошо, да нямаш критерии за това? И да ти се внушава, че един период, в който е съградена сегашна България, е един отвратителен период, в който хората едва ли не само са мрели. В учебника за IV клас пише колко хора при "комунистическия режим" са напуснали селата и те се били обезлюдили.
- При онези процъфтяващи богати села тогава, от които днес нищо не е останало, освен разруха!    
 - Винаги, когато идваха чуждестранни делегации, ги водеха по селата. Сега къде ги водим? На плочките пред парламента. Затова според мен образованието е най-сериозният въпрос на националната сигурност. Защото каквито деца - образовани или необразовани, излизат от училище днес, такива хора ще учат децата ни, ще ни лекуват, ще защитават границите ни, ще работят в икономиката ни. Когато казвам, че образованието е най-сериозният въпрос на националната сигурност, това имам предвид. Не може да казваме, че основен проблем са дигитализацията и ИТ технологиите. Това не може да бъде цел на образованието. Всичкото това са средства. Ние трябва да кажем първо каква България искаме, каква икономика и какво общество ще развиваме и тогава да имаме претенцията какви кадри подготвя образованието. Сега то върви по инерция - колкото може, каквото стане.
- Не трябваше ли, когато се прави реформа в образованието, първо да се изработи визията за целия курс - в кой клас какво ще се учи и накрая какво ще се получи, а след това новото да се въвежда постепенно от I клас и нагоре? А не на парче за отделни класове по различно време, като сега.
- Разбира се. Това е "принос" на управлението на ГЕРБ в образованието. Досега, добри или лоши, промените в учебните планове и програми винаги са следвали тази логика - прави се схемата какво ще бъде научено в началния етап, какво в прогимназията, какво в гимназията, какви са междупредметните връзки и какво ще имаме накрая, тръгва се от I клас и се гради нагоре. А сега направиха учебници за VIII клас например, без да имаме учебници за VI и VII клас. Колежката по биология преподава РНК и ДНК, преди учениците да са учили по химия органична химия. Как се преподава по този начин? Може би в нечии глави да е имало схема...
- Главите обаче се сменят, колко министри се смениха в последните 5 години! Идват други глави, с други мисли и накрая се получава един хаос.
- Затова в образованието трябва да има наистина консенсус, за да не се променя то с всяко правителство. Трябва да се постигне мисълта за бъдещето на страната ни. Дълбокото ми убеждение е, че всичките красиви думи, които се говорят, и пари, които се дават, не решават най-важния въпрос. Това не е реформа. Реформата в образованието трябва да бъде реформа в учебните планове и програми, в учебното съдържание и в учителите. И не просто само в заплащането - в мотивацията на учителите, в новия начин на подготовка. Защото те трябва да могат да работят с новите деца, това са нови деца в нови условия. Точно това не се случва. Това, което засега можем да направим, е да говорим. Говорим в парламента, говорим по медии, говорим в обществото. Понякога има чуваемост, ето например, удължиха времето за обществено обсъждане на учебните програми по български език и литература за ХI и ХII клас. Ако не искрено, поне за пред света, има желание да се коригират нещата. Но дали това ще стане... Ако не се надигне наистина цялата гилдия, няма да стане.