Добър сигнал за отношенията ни

Руският президент Владимир Путин се срещна с българския държавен глава Румен Радев в Сочи. В словото си Путин припомни общата история на Русия и България, славянската писменост и честването на 140 г. от Освобождението на България. В отговор българският президент Румен Радев поздрави Путин с преизбирането му. После добави: "Целта на моята визита е да възстановим на най-високо ниво диалога. Имаме много взаимни интереси в търговията, енергетиката, културата." България и Русия трябва да бъдат открити и откровени една към друга, посочи Радев пред руския си колега Путин. Той определи като радостен факта, че е на посещение в Русия в навечерието на празника на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май. "Още по-радостното е, че нашите народи заедно празнуват този празник. Заедно отбелязваме и една знакова годишнина - 140 години от Освобождението на България и Руско-турската война, благодарение на която България възкръсна на картата на Европа", каза Радев.
По негови думи отношенията между двете държави са особени - не се основават на чисто политически и икономически интереси, а на дълбоки исторически, духовни, културни и езикови връзки.
В отговор руският президент Владимир Путин подчерта, че много неща свързват българския и руския народ. Той също така обърна внимание на увеличения стокооборот между двете държави. За 2017 г. той се е увеличил с 24% и е достигнал 3,45 млрд. долара, надвишавайки показателите за 2016-а (2,8 млрд.).
"Възможностите ни обаче са далеч по-големи от това, с което се занимаваме днес, и от това, което сме постигнали", цитира РИА Новости думите на Путин. Той смята още, че визитата на българския държавен глава Румен Радев е сигнал за възобновяването на пълноформатните отношения между двете страни. Путин изрази тази гледна точка след края на двустранните преговори, предава ТАСС.
"Смятам, че тази визита на господин президента е добър сигнал за възобновяване на пълноформатните руско-български отношения", заяви руският държавен глава.
Путин отбеляза още, че разговорът в тесен и широк кръг е бил достатъчно подробен. "Информирах господин президента за нашите приоритети в двустранните отношения и за подхода на Русия към редица международни проблеми и въпроси", заключи държавният глава.
"След няколко дни ще имаме удоволствието да приемем в Москва премиера на България, така че и с него ще продължим тези дискусии", каза накрая Путин.
"Знам, че е трудно да говорим за доверие след три спрени мащабни проекта, в условия понякога на остро противопоставяне между ЕС и НАТО, от една страна, и между Русия, от друга, в условията на санкции, на ограничителни режими, както и след недалновидно политическо говорене в последните години. Но въпреки това мога да кажа, че тази първа решителна крачка е направена. България ще съдейства за цялостното развитие на диалога и разбирателството между нашите страни, защото никой няма интерес да се връща към старите времена на студена война в отношенията между Русия и ЕС", заяви Радев след края на преговорите с руския държавен глава Владимир Путин.
Междувременно стана ясно, че българското Министерство на енергетиката трябва да представи до края на юни на руската страна различни варианти за използване на произведеното руско оборудване за АЕЦ "Белене", включително за рестартиране на проекта. Това съобщи БТА, като цитира агенция ТАСС.
В съобщението се уточнява, че това е посочено в документи, които са били обсъдени по време на вчерашната среща в Сочи. В документите се посочва още, че преговорите за удължаване на живота на шести блок на АЕЦ "Козлодуй" с "Росатом" трябва да приключат до края на юли 2018 г.
Преди година 10-годишен лиценз за работа получи пети блок на атомната ни електроцентрала.


Руски политици и експерти скептични за "Български поток"

"Отказът на България от "Южен поток" беше груба грешка. Турция веднага хвана своя шанс, а ФРГ строи "Северен поток-2". Добър урок за София." Това написа сенаторът Алексей Пушков в туитър.
"Това е чиста проба популизъм, връщане към проекта "Южен поток" няма да има", категоричен беше анализаторът на "Брокери Алор" Алексей Антонов. "Въпреки наличието на културни и исторически връзки България е страна член на НАТО и ЕС с достатъчно слаба икономика, зависима от външна поддръжка. Неуспешният опит за реализация на съвместния проект "Южен поток" нагледно показа зависимостта на вътрешната политика от външни нареждания", отбелязва Антонов.
"Появата в близко време на още един газопровод, който ще доставя газ директно към България, а чрез нея и в други страни на Европа изглежда малко вероятно", съгласен е и Богдан Зварич, вицепрезидент на Гилдията на финансовите анализатори и рискмениджъри. "Сега се реализират едновременно няколко проекта, в частност "Северен поток-2". Отвъд океана се опитват да спрат неговата реализация. Активирането на още един проект може да се натъкне на още по-сериозна съпротива", отбелязва Зварич. "Така че България, уви, няма да се превърне в главен европейски хъб за Южна Европа. Такъв е вече много по-сговорчивата и независима Турция", завършва той.