Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Общество

Наш ли е днешният свят?

Зорница Илиева

24. Май 2018 , брой: 98   248   0
Снимка


В затревения трап в градинката срещу Централния военен клуб в столицата, както и на други места, има голям лозунг "България е супер яка". Около него на тревата често седят, както е модерно, младежи, които определено се чувстват "яко".
Не е ясно само дали знаят, че този трап е оставен нарочно, за да напомня за англо-американските бомбардировки над София през 1943 г. Бомбата, вместо над Военния клуб, където са се провеждали и баловете на тогавашния елит, е паднала в съседство. Малкото оцелели от онова време стари софиянци са наясно, че е трудно да се забравят хилядите загинали цивилни граждани от бомбардировките на САЩ и Великобритания. Страдат и до ден днешен за онези 12 хил. сгради във виенски стил, придавали изтънчен европейския вид на София. Без значение дали са частни домове или  "Юнион клуб" например. И това при положение, че български войник във Втората световна война е воювал само в нейния край, и то заедно с победителите.
Страната не си е позволила да скъса дипломатическите отношения със СССР по времето на войната, а когато в Народното събрание е гласувано с бурни овации присъединяването към Райха, казват, че цар Борис III бил казал в коридора на председателстващия: "Поне да не бяхте ръкопляскали толкова". Има и още един случай, разказван като анекдот сред възрастните столичани, а именно, че Борис III казва на Хитлер "Не мога да изпратя наши войници на руския фронт, защото те заедно с духовата музика ще преминат на страната на руснаците." Това за сведение на днешните русофоби. Всъщност, обществото ни така и не е разбрало защо София е била жестоко бомбардирана. Не се учи в училище, няма го в учебниците. Ако родителите са наясно...
Децата не са виновни. Те са "яки" по свои критерии, които никой не насочва в добродетелна посока. Слава Богу, Народният театър и БАН в годините на социализма са възстановени в първоначалния си вид и днес всеки чужденец не пропуска да ги снима. Но остава правилото да се спестява истината, когато не е изгодно, по лични или политически причини. В зависимост от ориентацията. Остават и нравите да се спекулира с думите, когато има изгода. Отново лична или геополитическа.
Бивш министър твърди, че е "по-добре да се ходи на Запад, а не да се секат дърва в Тюмен или да се лее бетон в Казахстан". Което е изхвърляне от всяка гледна точка. Казват, че хиляди са секли дърва в Тюмен (впрочем, проспериращ днес руски град), но повечето са се връщали у дома не само с руски съпруги, но и с добри пари, с които са устройвали живота на семействата си за години напред. Според тогавашните критерии разбира се.
Днес немалка част от отиващите на Запад гледат възрастни хора (често сериозно болни), грижат се за деца, разнасят пици, сервират в заведения, карат тежкотоварни камиони - т.е. вършат непрестижна за европейците работа. Получават повече, отколкото у дома, но въпроси в тази връзка към държавата няма смисъл да се задават. Отговорите са ясни.
В допълнение - от Тюмен държавата ни е получавала по съответните спогодби или дървен материал, или финансови средства, заради които си е заслужавало да се отива чак до тайгата. Това също се помни от възрастните хора, не само софиянци. Те чуват и изказвания на финансов фактор от управляващите, който в отговор на "Гечеви фантазии" за взетия държавен дълг твърди, че с тези заеми се осигурявало и здравеопазването, и образованието, и онези социални придобивки, които държавата не забравяла. Индустрията не влизала в сметките. Както се казва, възстановяването на индустрията е друга бира. Не е интересно. Какво ще кажете за твърденията на опозицията в Турция, която казва, че управляващите в страната "унищожиха родното производство и ни поставиха в зависимост от други държави. Не откриха нито една фабрика, а само забогатяват със строителство на пътища и мостове". Познато, нали?
А като капак група туристи от САЩ, Хонконг и Тайван, която се разхожда из Велико Търново, задава въпроси: "Кога ще приемете латиницата, нали от 10 години сте в ЕС и ще приемате еврото?" Няма как човек да не се сети за поговорката "Ти му подаваш пръст, а той ти отхапва ръката".
Объркан свят. Струва си да се замислим.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"