Не се гаси туй, що не гасне

Крум ЛАЗАРОВ,
главен секретар на Славянското дружество в България

 Денят на славянската писменост и българската култура 24 май е празник свещен за целия български народ. В него са вплетени думите славянство и българска, които са обединили  българската нация в единен народ.
    В далечната 1861 г. на 11 май в гр. Пловдив, в края на петвековното турско робство родолюбиви българи начело с Найден Геров подемат инициативата да бъде честван официално празник, посветен на светите братя Кирил и Методий. В този паметен ден пред епархийското училище - първото в света, наречено на Кирил и Методий, за пръв път празникът е честван официално. През следващите 4 години в цялата българска земя започва да се чества този светъл празник.
    В наши дни редица братски славянски страни и на първо място велика Русия, приела от нас буквите и славянските богослужебни книги, също честват на този ден делото на Първоучителите. За съжаление в последните години в България има хора, които се опитват да омаловажат и да неглижират този светъл празник. Много ги дразни думата славяни! Ако може някак си да бъдем някакви други и да се изтрият славянските ни корени. А през тъмните робски векове православието и славянството са били опората на народа ни. И през всичките тези робски години и българският дух не се е примирил с робията.
    Десетки са въстанията, които нашите предци са вдигали, за да се освободим. За съжаление те са потушавани с жестокост, но в тези тъмни векове нова надежда е поддържала българския дух. В кандилото до образа на Исус Христос започва да се появява и ликът на руския цар Иван Грозни. Много преди ХІХ в. народът ни започва да вярва, че ще бъдем освободени от Дядо Иван. Априлското въстание и последвалата го Руско-турска освободителна война сбъднаха надеждите на българския народ.
Ние, българите, сме създали една от първите държави на Стария континент, която векове наред реално е влияла върху политическото, икономическото, социалното и духовното развитие на Европа. По-голямата част от Балканския полуостров е била населена с българско население. То се заселва не само в Мизия, Тракия и Македония, но и в голяма част от днешна Албания до Адриатическото крайбрежие. Това е разширило употребата на названието българи. Двустранността на народностното ни самосъзнание - българи и същевременно славяни, се намира през вековете и в етническата терминология наред с етнонима българи и етнонима славяни.
Делото на Солунските братя внася нов важен елемент в културното развитие не само на славянските народи, но и на цяла Европа. Спасявайки учениците на Първоучителите и създавайки всички условия за книжовната им дейност, княз Борис I с мъдростта на велик държавник обръща политическото могъщество на българската държава в духовно и културно. Приемането на християнството и създаването на Преславската и Охридската школа са окончателната спойка, която обединява траки, славяни и прабългари в една нация. Няма сериозни учени изследователи, които да не признават приносите на България за общоевропейската цивилизация. По време на 500 години турско робство, прекъснало за векове духовните връзки на народа ни с цивилизования свят, българинът е успял да съхрани здраво своя род и родина, своя език и традиции. В най-ново време кирилицата благодарение на България е призната за третата официална азбука в Европа. Това е важно за всички славяни, които пишат на кирилица. 
Като знаем всичко това, няма разумно обяснение за масовото копиране и механичното пренасяне в живота ни на нетипични за нас ценности. Нескопосаното интерпретиране на западни естрадни песни, все по-шокиращото широко навлизане на ориенталския кючек в телевизионните програми, масовите надписи на латиница по улиците убиват българската самобитност. И все по-често телевизиите ни пожелават "приятен уикенд". Българският избирател се е превърнал в "електорална единица", а българските момчета и момичета  - в "тийнейджъри". Е, можем да бъдем сигурни, че не с тези "ценности" ще впечатлим Европа.
Идеята за единна Европа се осъществява, но това не означава, че отделните народи трябва да се обезличават. Ето какво пише преди около 200 години великият хуманист Виктор Юго: "Ще дойде ден, когато... всички вие, всички нации на континента, без да загубите отличителните си белези и националното си своеобразие, ще се слеете неделимо в някакво висше братство и ще образувате европейско братство." Друг велик хуманист - Жак Жорес, казва: "Човешкото единство може да се реализира във вид на свободна федерация, на автономни нации, които са отхвърлили насилието и се подчиняват на общите закони на правото. Това не е унищожаване на отечествата, а тяхното облагородяване. Те се възвишават за човечеството, без да губят от своята независимост, оригиналност и свободата на своя гений."
Опитите да се принизи ролята на Русия в Европа, тя да бъде изолирана от европейския дом са обречени на неуспех. Братската руска нация е неделима част от Европа. Може ли да си представим Стария континент без руската култура, наука, без руската икономика. Обединена Европа, включваща и Русия, обаче е кошмарът за САЩ. Затова са и тези богато платени усилия да бъде забавено и спряно интегрирането на тази страна в единното европейско семейство.
България трябва да използва уникалната си възможност на исторически мост, свързващ ЕС с Русия. Българският народ в мнозинството си е дълбоко признателен на братския руски народ за освобождението ни от турско робство с цената на десетки хиляди жертви. Тази признателност соросоидите нито ще я разберат, нито ще я изтрият от нашето съзнание. Все повече политици на континента пред лицето на нарастващите заплахи от американския глобализъм съзнават, че няма перспективи за просперитет без участието на Русия. Оценяват се три огромни предимства на Русия: вътрешният пазар, природните ресурси и военноотбранителният потенциал. Събитията се развиват по такъв начин, че членството на Русия в ЕС може да стане много по-рано от предвижданията и на най-големите оптимисти. Това ще е колосален исторически успех за Стария континент: разделението между Изтока и Запада, между славянството и латиноезичните народи да остане само минало. А това е и естественото и необходимо развитие, което ще промени не само Европа, но и света. Така че в един прекрасен ден славянският свят ще осъмне отново единен под диригентството на всесилната историческа необходимост. ЕС е разнороден в цивилизационно-етническо отношение и това ще бъде съюз не само на суверенни държави, но и на различни цивилизации.
Мястото на България винаги е било в европейското семейство. Но бидейки в него първопроходци на една голяма култура, трябва да запазим своята идентичност, да помним, че сме дали четмо и писмо на славянството. Членството ни в ЕС е възможност да заемем полагащото ни се място в Европа на нациите. А нашата независимост, интересите ни, запазването ни като нация е свързано генетически с дружбата ни с велика Русия.