Учителят е втори родител!

Мирослава Стоичкова е родена на 27.01.1995 г. в София. Израснала е в гр. Момин проход и е завършила средното си образование в СОУ "Св. Кл. Охридски" в Костенец. Сега е студентка в СУ "Св. Климент Охридски", последна година, със специалност Начална и предучилищна педагогика. Работи в 93-то средно училище "Александър Теодоров-Балан".

- Мирослава, днес е  24 май. С какви чувства посрещаш празника? Какво е той за теб?
- На този ден изпитвам радост, гордост и благодарност. Днес честваме Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура. И всеки българин трябва да отдаде почит на Светите братя Кирил и Методий. Благодарение на тях днес ние сме грамотни. Нямаше да имаме азбука, нямаше да можем да четем и пишем. За мен този празник е поставил началото на съществуването ни като личности.
- Ти си съвсем млада учителка. Разкажи как се насочи към тази професия?
- Исках да работя като педагог от малка, но нямах смелостта, че това ще бъде моята професия. Да си учител преди всичко е отговорност. Малко преди да завърша средното си образование, реших, че човек трябва да крачи смело напред и да следва мечтите си! Така и направих. В семейството ми има учители, които винаги са били пример за мен! Непрекъснато виждах радостта и удоволствието, с което отиват и се връщат от работа. Исках след време и аз да бъда като тях. Исках да съм човек, който да учи децата, но и да ги напътства, да ги възпитава. Това ме мотивира да се насоча към тази професия. Децата - те са моят стимул за работа! 
- Началният курс е много важен етап в развитието на детето. С какви чувства влизаш в класната стая? Какво искаш да възпиташ у учениците? 
- Влизам в класната стая щастлива, уверена, усмихната и заредена с положителни емоции. Всеки ден е едно ново изпитание. Както за мен, така и за учениците. Отиваш в училище и не знаеш какво те очаква. Винаги е различно. Само знаеш, че трябва да дадеш всичко от себе си и да се справиш. Искам да възпитам у учениците чувството за отговорност. Защото с всяка изминала година те стават все по-големи и зрели. Те трябва да осъзнават кое е важно. Трябва да умеят да се справят с трудностите. Искам да бъдат единни и добри. Да бъдат едно цяло. У всеки един ученик има потенциал, който трябва да се отключи. Аз искам да го открия и да напътствам детето да го развие.
- Смяташ ли, че да си учител е престижно днес и че учителският труд е оценен по достойнство? Има ли перспективи за кариерно развитие?
- Да, да си учител винаги ще е престижна професия! Учителят е втори родител! Той възпитава и закриля учениците. Но за съжаление живеем във времена, в които не се оценява този труд, хората започнаха да го пренебрегват. По този начин се срива и достойнството на учителя. Трябва да се замислят какви усилия полагаме. Всеки ден пред нас застават ученици, които имат очаквания от нас, но не само те, а и техните родители. А ние сме задължени да покрием тези очаквания. Но изискванията към нас стават все по-големи с всеки изминал ден. Това кара много от учителите да се откажат от професията си. Както и младите да избират друга. Но да не губим надежда! Смятам, че професията има възможност за кариерно развитие! Просто човек трябва да има търпение и да вярва.
- Работиш в 93-то средно училище "Александър Теодоров-Балан". Защо избра това училище, твоите първи впечатления?
- Ако трябва да бъда честна, преди да започна да ходя на практика, не бях чувала за него. Впечатленията, с които останах, бяха страхотни. Самата обстановка е чудесна, а педагозите са невероятни! Училището е с добро име, както и има много интересни специалности за по-горен курс ученици. Тези неща ме накараха да избера училището. Аз съм млад учител, който тепърва има да се развива, а знам, че в 93-то СУ "Александър Теодоров-Балан" има специалисти, от които мога да науча много. Те ще са моят пример да бъда добър учител!
- Какви качества според теб трябва да притежава добрият учител?
- Преди всичко да е приятел с учениците. Трябва да умее да ги разбира. Да си учител, не означава да седнеш зад бюрото и да изнесеш урока. Не! Учителят трябва да се радва с децата, да усеща техните чувства, да ги разбира във всеки един момент. Трябва да умее да разговаря с тях. Да спечели доверието им. Ако те усещат сигурност в учителя, ще успеят във всичко. Учителят трябва да бъде тяхната опора. Също така да е спокоен и отговорен. Той трябва да е пример за децата.
- Какво мислиш за реформите в образованието? Как да мотивираме децата да учат?
- С всяка изминала година настъпват нови промени в образованието. Това до някаква степен обърква учениците и самите учители. Има много излишни и ненужни неща. Има и такива, които трябва да се върнат - най-вече правила, които да се спазват. Реформите имат своите плюсове и минуси. Но аз мисля, че всичко е в ръцете на учителя. Мотивацията идва от желанието и способността му да дава частица от себе си на учениците. Достатъчно е да умееш да преподаваш с любов и да спечелиш вниманието им. Непрекъснатите съвети също са стимул за учениците. Ако ги напътстваш по правилния начин и успееш да се докоснеш до сърцата им, това може да е достатъчна мотивация.
- Стана дума вече за 24 май - прекрасен български и славянски празник. Не ти ли се струва обаче, че загърбваме българското слово? В езика ни масово навлизат чуждици, сякаш забравяме славянските си корени...
- Не мисля, че ще се загърби българското слово. Напоследък наблюдавам точно тези чуждици, които непрекъснато навлизат. Преди също ги имаше, но хората не обръщаха толкова голямо внимание. Мое мнение е, че българското слово може да надделее над чуждиците. Силно се надявам да успеем да се преборим. Но за момента е модерно, дори се говори, че така общуваме по-лесно. Хората започват да свикват. За съжаление обществото, което ни заобикаля, ни предразполага към това. Просто е трудно един човек да не използва чуждици, а останалите десет да ги използват непрекъснато.
- Хубавата книга... Сякаш е малко позабравена днес от децата за сметка на телефони, таблети и други забавления. Какво мислиш за това?
- Ние живеем във века на технологиите. Всяко дете още от ранна детска възраст е лишено от моментите, в които да слуша майчиния си глас и той е заменен от звука на телевизор, телефон или таблет. Приказките на Андерсен, Шарл Перо, Братя Грим са закърмили старото поколение, а аз съм щастлива от факта, че съм заспивала с тях и съм категорична - нищо не може да ги замени. Смятам, че новите технологии до някаква степен помагат на децата да обогатяват знанията си, но също така общуването между деца, родители и приятели изчезва. Колкото дават, толкова и взимат. За всичко трябва да има граници и те не бива да се прескачат.
- Ти лично коя книга би препоръчала на нашите читатели? Какво четеш в момента и коя е твоята любима книга?
- Всяка книга сама по себе си е неповторима! Но горещо препоръчвам "Проницателят" на Анди Андрюс. Страхотна книга, която оставя човека безмълвен! Заслужава си да бъде прочетена! В момента чета романа "Аз преди теб" на Джоджо Мойс. Все още съм в началото на книгата, но съм чувала доста добри отзиви и я чета с голям интерес. А моята любима книга е "Тютюн". Още от ученическите ми години. Тежка книга, в която има толкова много истина, представяща двата свята, които съществуват и в момента - класите на обществото, доброто и лошото. В нея виждам болката в някои от героите и се стремя да бъда по-добра. Тази книга ме кара със затаен дъх да я чета отново и отново.
- Разкажи още нещо за себе си на нашите читатели. Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Обичам да пътувам. Най-често из България. Страната ни е богата на забележителности, които трябва да се видят. Имаме красива и неповторима природа. Това ме изпълва с живот, прави ме щастлива и пълноценна. Също така обичам да прекарвам време със семейството си. Тогава се чувствам спокойна, не мисля за проблемите, които непрекъснато ме заобикалят, и съм истински щастлива. Времето, прекарано с любимите хора, е незаменимо.
- Ако трябваше да се опишеш с пет думи, то ти си...
- Аз съм емоционална, отговорна, толерантна, добра и вечно усмихната.
- Какво най-много цениш у хората?
- Преди всичко честността. За съжаление все по-често хората губят това качество... Заблуждават се, че ако си честен, няма да успееш или няма да се харесаш на околните. Хората се страхуват от истината, затова започват да живеят в един изкуствен свят. Пълен с лицемерие, завист и лъжи. Все по-малко са честните и искрени хора. Но имам вяра, че това ще се промени и ще станем по-добри. У всеки човек се крие това качество, просто е някъде там, заключено и скрито.
- Имаш ли любима мисъл?
- "Мисля, следователно съществувам."
- Много твои връстници избират Терминал 2... Ти избра да останеш. Защо?
- Защото обичам България! Да, хората ще кажат: "И аз обичам България, но няма бъдеще в нея..." или "В България няма работа". Напротив! България има бъдеще и това сме ние! И работа има, стига човек да се бори и да търси. Всеки има правото да направи своя избор. И аз го направих. Останах тук. Не избрах Терминал 2, защото тук се чувствам спокойно, чувствам се добре, тук е моят дом. Колкото и да е трудно, няма по-хубаво нещо от това да си у дома. Хората мислят, че като заминат, и животът им ще се оправи. Не, няма. Без близки и приятели се живее трудно. Имам работа и семейство, които обичам. Това е достатъчно, за да ме задържи в България.
- Оптимистка или песимистка си - ще я има ли България?
- Оптимистка! Сигурна съм, че България няма да изчезне. България е държава с история, а тя не се забравя. България е силна, както и народът й. Просто има хора, които искат и се борят, но и такива, дето чакат да стане чудо. Ами, не! Чудо няма да стане. Сами трябва да се борим. Преди хората не са разчитали на чудо, а са се борили с цената на живота си за свободата на България. Сега ние трябва да я пазим! От нас зависи съществуването на Родината ни. И съм сигурна, че заради хората, които не се отказват и се борят, България ще я има!