Българската икономика остава неконкурентоспособна

Българската икономика остава сред най- неконкурентоспособните, расте, теглена от ЕС, продължава бавно да се възстановява, но без да блести. Това показва ежегодната оценка на конкурентоспособността на българската икономика на Центъра за изследване на демокрацията и на Института за развитие на управлението, Швейцария.

През 2018 г. България заема 48-о място от 63 страни, което е подобрение със седем позиции спрямо 2015 г., но влошаване спрямо 2009 г. Дългосрочните фактори на конкурентоспособност на българската икономика остават устойчиво ниски, което прави вероятността за пробив в близките години много малка, ако политиката на българското правителство не се промени. Според швейцарския институт основните предизвикателства пред икономиката на България са свързани с подобряването на ефективността на съдебната власт и публичната администрация, с пренасочване на повече квалифицирана работна ръка от публичния към частния сектор и даване на повече европари за професионално образование. Освен това прозрачността на българската енергийна система е на твърде ниско равнище, се посочва още в анализа.
Според него българският бизнес продължава да оценява като сериозен проблем изтичането на мозъци. За четвърта поредна година данните за общата и младежката безработица бележат понижение, като важна причина остава напускането на страната от много млади хора. Това в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа в повечето сектори продължава да създава предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България.

Тежестта от спазването на регулациите и липсата на одитна култура и добри счетоводни практики също са посочени от бизнеса като значителни пречки. Още веднъж се потвърждава нуждата от увеличаване на международния опит, адаптивността и гъвкавостта на българските фирми. Същевременно България се нарежда сред водещите места по инвестиции в телекомуникациите, комуникационните технологии и дигиталните умения, което показва потенциала за развитие на таланти и високообучени кадри, при наличие на необходимите политики, добро управление и инфраструктура.
Положително се оценяват размерът на данък печалба, общият размер на корпоративните и личните данъци, размерът на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нови фирми и регулациите на пазара на труда.