Св. Климент Охридски: Благословен е вашият език

Александър Михайлов

"Похвално слово за блажения Кирил и Панонския архиепископ Методий", на св. Климент Охридски, един от най-изявените ученици на светите братя, изряден проповедник, учител и писател, Охридски архиепископ и организатор на Новата българска църква, е забележително, придобило широка известност творение на старобългарската литература. В него четем:
"Като взехте храбро на рамо Господния кръст, вие разчистихте и разорахте с него буренясалата и запустяла поради греха земя, посяхте духовното семе и принесохте на църквата чисто жито - светлото като ден учение, чрез което вие, о светци, сияете като светила в целия свят, прогонвайки демонската хула и всяка ерес. Вие станахте велики стълбове на християнството, бяхте небесни човеци и земни ангели. Блажена е утробата, която ви е носила. И оная, която е откърмила вас - два многоплодни класа, с които нахранихте гладните и напоихте с животворно питие жадните. Благословен е вашият език - чрез него посяхте духовните слова за спасението на много народи."
Застанали на страната на мъдростта, с нея Кирил и Методий са украсили своята душа и ум. "По своята любов и вяра те се надпреварваха един друг, цъфтейки постоянно като пролетни цветя. По-младият по рождение Константин по разум и добродетели високо летеше с духовни крила, като орел. На него бе даден божествен дар да говори езици." Докато Методий със своята доброта, кротост и ученолюбие покорявал сърцата на всички властници и вратите към всички светски длъжности за него били открити.
Методий прозрял истината, че светът преминава като сянка и вселил в сърцето и мислите си Словото Господне. "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а навреди на душата си или я погуби? Какъв откуп ще даде той за нея, като замени земното с небесното, отхвърляйки с презрение всичко временно?" Затова се устремил към вечното. "В Олимп прие монашеско пострижение и черни дрехи, очаквайки да получи бяла и нетленна ангелска одежда." Като монах Методий проявявал послушание и смирение, постигал духовна чистота с неуморен труд и всеотдайно служене. Често от умиление плакал. "Той не знаеше какво е телесна почивка и всяка нощ стоеше буден, от залез слънце до изгрева, не давайки сън на очите си, ни дрямка на веждите си, нито покой на клепките си, като се поучаваше с псалми, славословия и духовни песни." Напразно патриархът го убеждавал да стане митрополит. Предпочел да приеме игуменството в Полихронския манастир, където живеели седемдесет отци. В манастира игуменът се отдавал на молитви, молел се за спасението на всички. Св. Климент възторжено говори за пребиваването на великите просветители в Панония и Моравия, където те проповядвали Божието слово. "Като преведоха от гръцки език целия църковен закон, предадоха го на техния език. Братята сринаха и унищожиха заблудата на триезичниците и я изхвърлиха като плевел от пшеницата." Вълнуващо е предадено посещението им в Рим. Във вечния град папа Андрей излязъл да ги посрещне и ги приел като Божии ангели. Папата одобрил учението им и ръкоположил за свещеници както Методий, така и много Кирило-Методиеви ученици. Кончината на Константин Философ е описана върху фона на видение. "За своята смърт той видя видение от Бога, предсказа деня на смъртта си, облече калугерско расо и живя още петдесет и пет дни. Погребаха го в църквата "Св. Климент".
Похвалописецът не скрива възхищението си, отбелязвайки избирането на Методий за архиепископ в Панония. Там той бил не само проповедник, но и апостол. "Архиепископът изгря като слънце, прогони мъглата на незнанието и просвети сърцата на всички със светлината на богопознанието."


Импресии

Мисията на Магнауреца

Венецианската нощ бе топла. Небето - осеяно със звезди, които тихо трептяха. Градът спеше под тайнствения плащ на мрака. Светеше само един прозорец в отдалечения, потънал в сън метох.
В стаята - малка маса. На масата - запалена вощеница. И натрупани книги.
Посветил се на книгите мъж, дошъл от лазурния бряг на Егея, дописваше своята мъдра защита. В тишината проскърцваше паче перо. Пергаментът се пълнеше с пламенно слово, което изпепелява догми и грешни теории.
Мислителят пише:
"И славяните са народ, достоен за почит и слава, а в църквата слушат езика на иноверци. Училище трябва за тях, четмо и писмо, на роден език.
...Не изпраща ли Бог дъжда еднакво за всички? Или слънцето не сияе ли еднакво за всички? Не дишаме ли въздуха всички еднакво?
И как вие не се срамувате да допущате да се слави Бог само на три езика, а всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Кажете ми вие, които правите Бога немощен: дали Бог не може да даде това, което се полага и на другите - светлината на словото, или е завистлив, та не иска да го даде?..."
Такива думи редеше мъжът, наметнат с монашеска мантия. Зад широкото му чело грееше слънцето на разума, проблясваха дръзки мисли.


Баварската тъмница

Дъждът валеше студен и пронизващ. Ледените камшици плющяха по старинния покрив на каменния зандан.
Отпред крачеше тъмничарят, след него - конвой от войници. Помежду им вървеше монах - гологлав, с разкопчано расо. От брадата му падаха капки дъждовна вода.
Конвоят спря. Чу се скърцане на врата. Облеченият в черно страдалец влезе в зандана, лъхна го дъх на влага.
Монахът дълго стоя, заключен в дълбокия мрак, с вдигнати за молитва ръце. В слуха му звучеше речта на съдиите - немски епископи:
- Тази земя не е поверена на тебе, Методий. Оскверняваш я ти с твоята проповед на език, незасвидетелствуван от Бога.
- Не аз я осквернявам, а вие, защото народът на тази земя има право на свое слово и вяра. И защото всеки народ трябва да слави своя език, да пее псалми на него, да учи книги на него, да просветлява душата си.
- Грешен си ти, еретико! Затова те осъждаме на затвор.
- Грешни сте вие, защото съдите правдата. А тя е като лъжата - свети... И само който има от разум очи, може да я усети и види.
Този разговор си спомняше Методий и продължаваше да стои изправен в Баварската стара тъмница, изпълнена със самота и мъртвило. А горе над покрива още плющяха камшиците на проливния дъжд.
Молитва изричаха устните на осъдения. Боляха го немощните гърди. Някъде в тях друг един камшик, камшикът на страшното злодеяние бясно плющеше.



Александър Михайлов