Стихотворението

Дар

   На Константин Павлов


От доста време бяхме все на "Вие".
Прости ми, Коста, че на "ти"
въпроса днес със закъснение задавам:
как имаше куража,
              макар с камшик и глоба
от стража ненасилван
по своя via Dolorosa
              труден път да извървиш,
нарамил тежката торба - тегоба?
Ако оттам, където може би светът
              е по-добър, ме чуваш -
истина ти казвам, че желая
              с поразяващ лъч
да брани всеки свободата и да пребори
мелниците на страха
              в дни на покруса и беда.
Не знам къде е копието на Лонгин,
проникнало между ребрата на Исуса
              и сложило печата си
на ленената плащеница -
              Торинската реликва.
Не знам дали забулва
              легенда острието древно,
върху което бликва и засъхва
              Исусовата кръв, издирвано
до днес от вожд и лидер за превес,
но знам, че ти приемаше
              Свещеното желязо
като съдбовен гвоздей
занитил здраво воля, вяра, мощ
              срещу предателства,
срещу разкош от обири, поквара и лъжа.
Словесен дар дължа на теб, поете,
за твоите фенери осветили
              двери за отключване
на благочестие и радост.
На Динков и на Фотев, милия, изпращам
привет, ако сте заедно на път
              с небесната флотилия...