В очакване на Ботевата целувка при Козлодуй

Александър Михайлов

Поетът, който изпя на един дъх двадесет песни и проля двадесет капки кръв в хайдушкия скут на Балкана.
Ботев прозря в бъдещето с ум и сърце, с перо и револвер в ръка, с гледеца на будните си очи.
Още юноша, той заклейми от трибуната на своята кипяща омраза калоферските първенци - тези, които пиеха подсладено кафе с главорезите османлии и крояха усмирителни ризи за непокорните, недоволно отпушвайки от чибуците си, натъпкани с анадолски тютюн.
Юношата възпламени насъбралия се народ.
И литнаха огнени думи над поля и гори - от Дунав до Бяло море.
Земята ни, разорявана и осквернявана от ятагана, очакваше Ботевата целувка при Козлодуй.
Стръмни пътища извървя синът на даскал Ботю Петков.
Изгнаникът хъш изпита най-страшния глад и най-неутолимата жажда.
Помнят го пущинаците край румънската столица Букурещ - мястото на първата среща с легендарния Васил Левски. Слова от кремък, ударили върху огнивото на гнева срещу вековните потисници, затоплиха студената воденица.
Помнят го и стените на едно училище в Бесарабия - стаили пламък от неговите зеници. И стих от неговата бунтовна песен.
В галерията на борците против империята на султаните Христо Ботев - титанът на революционната мисъл и дело, капитанът, принудил друг един капитан - този на парахода "Радецки", да поеме курс към риска и към надеждата, пожертва живота си в името на борбата за освобождението на поробеното отечество.
Слязоха на родния дунавски бряг шепа спартанци в хайдушки дрехи и поеха към своята гибел с непримиримостта да бранят своите Термопили - там, където

...буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец.



Романтични посвещения

       На Хр. Ботев и неговите четници



На бой за правдини и свобода


Кои са тия млади градинари
на белия австрийски параход!
На свойте воля те са господари.
С "Радецки" плуват дръзките бунтари,
към подвиг всеотдаен търсят брод.

Кога се преоблякоха момците
в хайдушки дрехи - никой не разбра.
Отнасят бодри викове вълните
и вдигат фереджето си мъглите,
разкъсвани от братското "Ура!..."

Водителят, потомък на Балкана,
на сабята френгия слага длан.
Гласът му властен стряска капитана:
- Отбий и спри! Сега! Мигът настана!
Тук, чужденецо, аз съм капитан!

И като чудо от легенда стара,
след петстотингодишен робски мрак,
с ход бавен параходът, блъвнал пара,
покорно спира в сребърната заран
на паметния Козлодуйски бряг.

Достойни сто и двадесет юнаци
байрак развяват, радостно шумят.
Изгряват на чела им лъвски знаци.
Застават те с отложени калпаци
за клетва пред великата земя.

Пред нея коленичили, опрени
на тънките си пушки, вместо кръст,
безумно доблестни и просълзени,
от жертвена любов опиянени,
целуват мълчаливо шепа пръст.

И с див копнеж, с ръката с шашка гола,
един войвода с хъшовска брада,
дружината си вярна, без парола,
повежда към Околчица и Вола
на бой за правдини и свобода.



Наистина ли мъртъв си, поете?

В скалака, под небесната коприна,
там, дето са кънтели боевете,
в ръката с тънко клонче от глогина,
се питам сред безмълвната рътлина:
Наистина ли мъртъв си, поете?!

Наистина ли турската потеря
е покосила храбрата ти чета?
От жажда за възмездие треперя.
Как искам кост от тебе да намеря
и стъпки от бунтовните момчета!

Но мога ли? Кръвта от всяка рана
изтекла е по урви и боази -
изтрил я е до капка урагана.
Могъщ, за вечни времена Балкана
безпримерния подвиг е опазил.

Ти още славиш в стихове юнака
Хаджи Димитър. Още той пътека
проправя на честта си под байрака
и в бой за свободата стреля в мрака,
и в ужаса на пет размирни века.



Вечност или миг?

- Какво е Ботев? Истина или
поличба подир дълъг робски сън?
- Небе метежно само за орли,
посока - Свобода. И саблен звън.
- Какво е Ботев? Хъш или сеяч,
посял в душите бурни семена?
- На саможертвена борба тръбач,
маяк с неугасима светлина.
- Какво е Ботев? Вечност или миг?
Кажи, Балкане? Думите ми чуй!
- За цял един народ кумир велик,
събудил бряг епичен - Козлодуй.
- Какво е Ботев? Лъч или звезда?
Мъжествен патриот или пророк?
- По стръмно време - огнена следа,
по българска история - урок.



Александър Михайлов