От редактора
Чалгария
/ брой: 104
Преди време на изпит в университета ми се падна да анализирам предсмъртните стихотворения на Вапцаров. Тогава казах, че те не се анализират, защото са написани във върховен момент на изпитание, когато поетът се разделя с народа, в името на когото жертва живота си, разделя се и с любимия човек. Мигове, когато в теб остава само най-светлото и чистото. Затова търсенето на послания и анализът на метафори обезценява стихотворението. Просто четеш, възприемаш със сетивата си. Посланията остават в теб подсъзнателно.
Така преподавам тези стихотворения и днес в училище.
Но никога не съм си представял, че "Прощално" ще зазвучи като чалга.
Не съм почитател на тази музика. Не я разбирам. Но за съжаление, трябва да призная, че засега поп-фолкът победи. Победи с "посланията" към младите за луксозен живот, изпълнен със забавления. Лесносмилаемите текстове, често лековати, често вулгарни, насаждат едно - ненаситен ламтеж за пари. Оттам следва и всичко останало. Макар и писано за друг жанр, Вапцаровото "Кино" е ярко изобличение на подобно псевдоизкуство. Клиповете имат неписан канон: разсъблечени момичета, яки младежи, бързи коли. Един приятел разправяше, че в Италия местните гледали български поп-фолк клипове с изключен звук - вместо порно. Да не говорим за ориенталско-ромските ритми, които май най-ярко илюстрират бъдещето на България... Идете на дискотека, идете на абитуриентски бал и ще видите, че младите слушат това.
Целенасоченото опростачване успя.
Комбинацията на поп-фолк музика с "Прощално" на Вапцаров и откровено порнографски клип, в който певицата сластно се попипва тук-там и върти очи, докато друга разсъблечена миска се увърта около полегнал мъж, е груба гавра с паметта и творчеството на Вапцаров.
Пореден разстрел на поета.
Но не е виновна поредната певачка, опитваща се да се наложи на пазара чрез скандал.
Това е филмът, който прожектират в киносалона на днешното ни време. И за който си плащаме билетите.
Вапцаров беше разстрелян няколко пъти: чрез опитите за принизяване на творчеството и отричане на вярата му, чрез изхвърлянето на творбите му от учебните програми. Но не е само той. Разстрелът е и за много други български автори, чиито творби са оставени извън учебниците, защото в тях става дума за национално и социално.
Виновни сме всички ние, понеже със страхливото си мълчание се съгласихме България да бъде превърната в Чалгария.