Безразличието на системата у нас смазва младите

Яна Маркова е на 21 години. Родена е в София. Завършила е 91-а Немска гимназия. В момента учи биология в Бременския университет в Германия.

"Системата е твърде заета да произвежда еднакви и най-вече "еднакво качествени" индивиди, на които иронично най-добре би седял етикетът "направени в Китай"."

- Яна, защо реши да учиш в чужбина, а не в България? По-добро висше образование ли очакваш да получиш зад граница?
- Заминах в чужбина с идеята да следвам морска биология - специалност, която не съществува в програмата на българските университети. В момента уча обща биология в Университета Бремен, като смятам да специализирам в морска биология следващия семестър. Завърших Немската гимназия и познавам много други хора, които учат в Германия. Впечатленията, които имам от разговори с приятели, които учат в или извън България, и от досегашния ми опит с образователната система, водят до следното заключение: образованието в Германия определено е в пъти по-високо ниво от нашето.
- Защо, какво е това, което те впечатлява в Германия, за да мислиш така?
- В Германия изискват от теб като студент много неща - време, ангажираност, креативност, умение да мислиш логично и да разсъждаваш, да можеш да се аргументираш. В България изискват абсолютно същото, но само "на хартия". Реалността е, че у нас много малко хора наистина се интересуват дали имаш изобщо някакви качества и дали имаш желание да се развиваш. Системата е твърде заета да произвежда еднакви и най-вече "еднакво качествени" индивиди, на които иронично най-добре би седял етикетът "направени в Китай". Дали си мотивиран или нямаш идея от учебния материал, често не дава голяма разлика в крайната оценка. В този смисъл нашата система не толкова поощрява целеустремеността, колкото я потиска и задушава, докато тя доброволно не наведе глава и не се преобрази в безразличие. С други думи, при настъпателния глад за конформисти образователната ни система ги произвежда като топъл хляб. Не казвам, че нашето образование е лишено от бъдеще, нито че няма талантливи студенти в България, а пък още по-малко, че нямаме отлични преподаватели.
- След като завършиш, смяташ ли, че ще можеш да се реализираш у нас или ще останеш в чужбина?
- Не бих казала, че да изследвам Черно море е мечтата ми. Планът ми засега е да завърша бакалавърската си степен и да събера опит в научното поле, да определя с какво точно искам да се занимавам, какво ми прави удоволствие и какво ми се отдава. В областта на науките има страшно много ниши и все още търся моята. Не знам къде и как ще се реализирам и не мисля, че на 21 това е нужно. Важно ми е да знам, че се движа в добра за мен посока и нямам крайна цел. Ако имам възможността, със сигурност бих искала да обиколя насам-натам и да видя как изглежда животът на други места и от друга гледна точка.
- Кои са минусите и плюсовете в пребиваването ти там, в Бремен? Какво ти липсва емоционално?
- Бремен е невероятен град. Имам предвид атмосферата. Има постоянно всякакви културни събития и сбирки и е пълно с млади заинтересовани  хора. Живея в апартамент с четирима съквартиранти, с които задружно предприемаме всякакви неща - готвим заедно, ходим да плуваме в реката или излизаме на парти. Когато съм в сесия, често им разказвам "биологични приказки", а те се правят, че ме слушат. Това, което може би най-много ми допада, е чувството за самостоятелност - когато не живееш с родителите си, се научаваш да се справяш сам. Семейството ми, разбира се, ми липсва - мама, която уж винаги най-добре знае какво ми харесва, и тате, който обича да спори с мен на биологични (и всякакви други) теми, баба - да ми прави таратор и след това да седнем да го ядем в градината й с лалетата... Липсват ми и всякакви други тривиалности и навици от старото ми ежедневие: да мина по "Витошка" и да зяпам планината, да ходим за сладолед в любимата сладкарница, да тичам сутрин на разнебитения стадион "Раковски" и да прескачам гущерите, които се пекат върху асфалта на слънце.... Като се замисля, най-много ми липсва киселото мляко!
- Защо според теб най-успешните млади българи гледат към чужбина? Какво не им достига у нас? Какво трябва да се направи в България, за да не се достига до такава ситуация?
- Не бих се изразила така. Наистина има доста млади българи, които гледат към чужбина. В чужбина трудолюбието и усърдността често са високо ценени. Новаторски идеи, креативно мислене, социална ангажираност - тези и още много качества стоят високо при търсенето на работна ръка. В България тези неща често биват пренебрегнати. Принципът "да взема възможно най-много пари за възможно най-малко работа" е неизменна част от манталитета на много нашенци. Точно този принцип е и причина за главните "качества" като непрофесионализъм, мързеливост и наглост, които не липсват сред търсещите място на работния пазар. Мотивираните и трудолюбивите, от друга страна, се сблъскват с безразличието на системата и трябва да се ринат срещу хора институции, за да бъдат признати. Когато става въпрос за стажове, често е абсурдно да си намериш адекватно място, където да получиш опит, защото повечето ги е страх, че ще им вземеш занаята. А ако нямаш връзки, направо забрави.
- Какви са впечатленията ти от връстниците ти в Германия и тези, които идват от други държави?
- Социалният ми кръг не е лимитиран само до моите връстници. Ако трябва да огранича всички в обща възрастова група, бих задраскала кутиийката "от 20 до 35". Нямам постоянен контакт с мои връстници българи, защото в Бремен българските студенти са малко. Затова и почти всичките ми приятели в Бремен са немци.
Това, което ми прави голямо впечатление, е, че младите хора в Германия се интересуват доста от политически и социални теми. Равноправие между половете, интеграция на чужденците и бежанците, вътрешна и външна политика на страната, световна политика и още много други теми са често дискутирани в приятелски кръг и на организирани събития. Разбира се, всичко винаги зависи от това в какви среди се движиш.
- Какво правиш в Германия, освен да учиш? Как минава един твой ден?
- Веднъж, по време на изпитната фаза, се оплаках на баща ми, че съм изгубила социалния си живот. Оттогава той ме пита всеки път, като говорим по телефона, дали съм го намерила. Трудно ми е да опиша точно един мой ден, защото графикът ми през седмицата е различен. Всеки ден съм по минимум 4-5 часа в университета за лекции и практики. Още от малка имам една голяма страст и това е спортът. В момента се занимавам с таекуондо и ходя няколко пъти в седмицата на тренировка, а когато се случи да имам повече свободно време, играя и волейбол в университетския отбор. Напоследък това за жалост е доста рядко, защото работя като келнер в едно кафе. Така че между университет, учене, тренировки и работа се опитвам да намеря време да изляза с приятели и да се наслаждавам на града и всичко, което Бремен може да ми предложи.



Яна (вдясно) по време на последното си състезание по таекуондо, което спечели в Хановер през миналия месец                                                                                            
                                                                                                     Снимка: Маргарита Ангелова