Светлин искаше паметникът на децата непременно да бъде направен

Големият художник Светлин Русев беше ревностен привърженик на инициативата на ДУМА за издигане в центъра на София на паметник на децата, убити по времето на фашизма. Беше член на Инициативния комитет. Обикаляхме с него и със скулптора проф. Валентин Старчев да търсим подходящо място, където такъв паметник би се вписал органично. Никой не би могъл да си представи по-добре от тях двамата, с техния творчески усет на художници, как трябва да изглежда такъв паметник и къде да бъде поставен. Навсякъде по света се знае, че няма по-страшно варварство от убийството на деца. В много страни в Европа има такива паметници на невинните малки жертви на Втората световна война. Нека да има и в столицата ни едно нежно място, където хората със сърца, без разлика на личните им политически пристрастия, да могат да се преклонят, да поставят цвете и да помълчат, обещавайки да не позволят никога повече да се повторят страшните години на фашизма. По волята на съдбата сега ни се налага да продължим делото си без Светлин. И заради него!   



Една от последните снимки на Светлин Русев. Направена бе през месец май при Братската могила в Борисовата градина, докато издирвахме подходящо място за поставяне на паметник на загиналите деца
Снимка Велислава Дърева



За осъществяване на инициативата

БАНКОВА СМЕТКА
Банка ДСК
IBAN: BG49STSA93000025181669
BIC: STSABGSF
(Христо Георгиев, Паметник на загиналите деца)

Новите спомоществователи на инициативата, присъединили се през месец май, са: Христо, Севдалина, Иван и Михаил Демиревски (400 лв.), Йорданка Караянева (100), Ани Куфарджиева (100), Иванка Петрова (100), Латинка Рангелова (20),  Славка Иваничкова (100), Стояна Атанасова, Радка Атанасова, Стояна Атанасова (200), Лиляна Сидерова (100), Станислав Митев (150),  Комунистическа партия на България (1000), Виолетка Стоянова (20), ген. Георги Иванов (1000), Лидия Иванова (1000), Надежда Минкова (100), Силвия Вачкова (200), Анжел Вагенщайн (500), Крум Бумбаров (50), Кирил Асенов (50), Мария Петрова (30), Чавдар Танов (30). 
Продължава и издирването на имената на загинали деца у нас по времето на фашизма.


Инициативният комитет:
Анжел Вагенщайн (сценарист и писател), Велислава Дърева (журналист), Велиана Христова (журналист, д-р по филология), Христо Георгиев (журналист, издател), акад. Светлин Русев (художник), проф. Валентин Старчев (скулптор), Иво Хаджимишев (художник фотограф), ген. Ангел Марин (вицепрезидент през 2002-2012), ген. Георги Иванов (първи космонавт на България), Лидия Иванова (д-р по философия).  



Един съученик на ястребинчетата разказва


Кирил Асенов от с. Божица дойде в редакцията, искаше да внесе малко пари за паметника на децата. Оказа се, че с. Божица се намира до Ястребино и бай Кирил е познавал добре убитите ястребинчета, учил е с тях, играли са си заедно. Ето неговия разказ:

- И вашето село Божица ли бе прочиствано от "неблагонадеждните" през 1943 г.?
- Четирима души от Божица са били спасени - дядо ми, баба ми, майка ми и баща ми. Това става на 20 декември 1943-та вечерта, когато се разбира, че има заповед да спрат убийствата. По това време, когато убиха децата от Ястребино, бях 15-годишен. В Божица имаше само начално училище и всички учехме в прогимназията в Ястребино, в същото училище, дето бяха децата. А тези, баш най-малките, които ги разстреляха, живееха между Божица и Ястребино, винаги сме се прибирали заедно, играли сме заедно. Те - по-малки, ама сме се уважавали. После със сестра ми учехме в Омуртаг, не ни завариха в селото на 20 декември. От моето село в прогимназията бяхме 5-6 души ученици, всичките бяхме нарочени. Абе, направо белязани! Влизат войници в класа: "Кой не е бранник, да стане". Никой не става, значи всички са бранници. 
Дядо ми обаче се бил сприятелил с кмета на Омуртаг, където се получава съобщение, че се спират убийствата, които в предишните дни бяха много много. И Лазар Касабов, колкото и лош да е бил, после Народният съд го осъди, казал на файтонджията: "Ето ти телеграмата, бегай да спасиме бай Трайко". Файтонът идва малко следобед на 20 декември, къщата - запалена, сградите запалени, добитъкът у двора. Същият ден избиват децата от Ястребино. Строяват божичани на мегдана, един от офицерите се изтъпанил отпред: "Вие сте сърби, всичките трябва да ви изтрепем до крак!" Плашат. А дядо, баба, майка ми и баща ми се скрили в дюкяна - това останало единствено помещение, чакат да се стъмни, за да ги разстрелват. Баща ми, понеже беше малко строител, после с черги  около хамбара направи помещение - цяла зима в хамбара сме живели, като се върнахме аз и сестра ми от Омуртаг. Хора са предлагали: "Елате при нас", но той - не, та не, "да не ви въвеждаме в беля".
- Как стана така, че изведоха децата да ги убиват?
- Имаше заповед от ген. Ковачев от блокадата, предния ден направиха блокада. На 20-ти сутринта на всички претърсили къщите. Които имат партизански семейства, извели ги - старци, деца, всички. Повели ги, 18 души, и сред тях - децата. Онова дете, най-малкото, дето и снимка няма, беше дете на Рангел - партизанин, още незаловен. По списък всичките ги викат: Ценка, Цветанка, близначките, майка им - били на гости при комшии. Момченцето викало: "Не ме убивайте, аз съм малък".
- В Божица как са разбрали, че са ги убили?
- Не е тайна, около обед ги избиват. Къщите запалват, само една я оставили - била до къщата на един доносник Величко, който им рекъл, че и неговата къща, както е близко, ще пламне. В една по-далечна махла живеело едно момче, кръстено Сталин. И него искали да вземат, обаче местният там се оказа човечен, излъгал ги, че детето се казва Стален, а не Сталин. И го оставили.
- А как разбрахте вие, че са убити тези 18 души от Ястребино с децата?
- Още същия ден се разбра и в Божица, че са ги убили. Мои съселяни са знаели, че и моя баща и майка ми ще ги убият, понеже брат ми беше партизанин. Един поручик Йорданов, той беше големият убиец, той доубива някои, дето не са умрели при разстрела. Аз този ден бях в Омуртаг, там бяха затворили гимназията, вътре всичко бяха арестанти. Предните дни, преди 20-ти, ги изкарваха и ги разстрелваха. И се знаеше. На един мой съученик баща му беше полицай, те там не знаеха, че аз имам брат партизанин. Бяха ни събрали по-бедните деца в един салон до черквата. И аз го питам Ицко какво става там. Той вика: "А, там всичкото е избито в Ястребино". Знае от баща си. А тези от Божица ги оставили на снега да умрат. И аз се уплаших, взимам двама съученици и пеша се върнахме в селото. Гледам - няма къща, няма нищо, всичкото изгоряло, паднало. Плевник имахме, там сламата дни наред тлееше. И като същия ден дойде заповедта да спрат убийствата, моите родители няма къде да отидат, там в тази приспособена стаичка, дето ви казах. На тези 4 квадрата сме живели зимата - аз, баща ми, майка ми, дядо, баба и сестра ми. 
Брат ми преди беше слизал при нас като партизанин с негов другар, дрехи искаха, ама в Белоградец бяха запалили вече една плевня, та баща ми вика: "Ще ни запалите, бе!" Брат ми беше отличник в гимназията, в която и аз учех. На 1 януари 1944 г., кървавата година, го убиха. У село имаше двама ятаци, убиха ги пак по това време - около 20-ти. И бяха разпоредили ориз и захар да не се продават, хората - обречени.
Така дочакахме 1 януари, кога разбиха партизанския отряд. 60 души. Почна един пукот отсреща, откъм едно село Врач. Е, рекох - сега ще стане нещо лошо. Самолет дойде, кръжи, да ги бомбардира отгоре. На един партизанин Антон черепът му беше разпръснат. И от Антоново дойде една рота  войници. Партизаните преспали в едно село Стойнево, и там през нощта, където са спали, една жена се уплашила и още през нощта ги предала на един горски. И тоя, горският, праща един човек с кон да доведе ротата. А после и от Омуртаг докараха с камиони войска. А един от дюкяна, никакъв човек, прост човек, ама насочва войниците, понеже даваха награди за намерени партизани. Войската ги обгражда. А този от дюкяна ги води и им вика: "Чекайте, бе, те от тая страна не могат да бягат, ще минат през това дере нагоре да се крият, няма накъде другаде". И повежда войниците. Пресрещат партизаните, тамън им оставали още 20 метра да пресекат нагоре към гората. Обаче той вика: "Е, те ги". И тогава вече втори път идва самолетът, пресрещат ги... Един партизанин, Рангел Василев, имаше годеница, той убива нея, за да не ги изловят живи, убива и брат си и се самоубива.