28 Март 2024четвъртък19:23 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Възможно ли е обединение на двете Кореи

Как глобалните съседи гледат на идеала, изповядван от Севера и Юга

/ брой: 106

visibility 1306

Валентин Радомирски

Следващата седмица ще се състои първата след Втората световна война официална среща на лидерите на САЩ и КНДР. Ще се срещнат лице в лице две полюсни национални идеологии - на американската "изключителност" и на корейската "чучхе".
Да предположим, че основният резултат от преговорите ще бъде началото на излизане на севернокорейския режим от международната му изолация. Кой и какво ще получи от този изход?

Абсурдите на разделението

Разделянето на Корея, което всъщност се случи през 1945 г. и бе затвърдено три години по-късно след войната, не е официално признато нито на север нито на юг. Както Конституцията на КНДР, така и Конституцията на Република Корея твърдят, че на Корейския полуостров има само едно легитимно правителство. Според Северна Корея, това правителство е в Пхенян, а според Юга - напротив, в Сеул. От гледна точка на южнокорейското законодателство, КНДР не е дори "самопровъзгласена република", а "анти-държавна организация". От гледна точка на правителството на Северна Корея всичко е точно обратното: Южна Корея е територия, окупирана от САЩ, която се управлява от марионетки, а не от легитимен режим.
Двете страни понякога предприемаха много екзотични стъпки, за да докажат, че силата им се разпростира върху целия Корейски полуостров. По-специално според конституцията на Северна Корея до 1972 г. столицата й беше официално Сеул, докато Пхенян се смяташе само временно седалище на севернокорейския лидер. От друга страна, президентът на Южна Корея все още назначава управители на севернокорейските провинции. Управителите, разбира се, не се явяват в провинциите, които са им поверени, но пък разполагат със специално построена сграда в покрайнините на южнокорейската столица за офисите си.
Въпреки това цялата тази реторика отдавна няма нищо общо с действителността. Както на Север, така и на Юг все още има сили, които смятат, че обединяването на страната е актуална, макар бъдеща политическа задача. Клетвата за вярност към идеала за обединението продължава да бъде важна част от официалната реторика на двете корейски държави - видяхме го отново на трите срещи на високо равнище през последните пет седмици. Това се дължи главно на факта, че национализмът играе важна роля в доминиращата идеология както на Север, така и на Юг. Естествено е корейският етнически национализъм да предполага, че всички "хора от корейски кръв" трябва да живеят в една и уникална корейска държава. Следователно идеята за обединение е неразделна част от националистическия идеологически пакет, от който нито Сеул, нито Пхенян вече могат да се откажат.
В предишния брой на "Глобус" подчертахме желанието на лидерите на Южна и на Северна Корея да започнат процеса на обединението на полуострова, за което и в Пхеня, и в Сеул отдавна имат разработени формули.
Два са основните варианта. Първият предполага "усвояването" на едната страна от другата в резултат на шокови събития. Вторият модел, съществуващ както на Север, така и на Юг, предполага поетапна конфедерация. Очевидно е, че това е много дълъг процес, който е възможен само при осъществяването на съвместни икономически и политически проекти. Въпреки това, в условията на санкции, е невъзможно подобни проекти да бъдат изпълнени, поради което основната задача е постепенно да бъдат премахнати санкциите за КНДР. Но това зависи от САЩ.
А как ще се отнесат другите основни играчи към подобно развитие?

Интересът и опасенията на Китай

За Китай всеки сценарий на нормализиране на Корейския полуостров е полезен. Положението, при  което КНДР за Китай е един вид териториален "буфер" срещу американските войски, разположени в Южна Корея, беше характерна за 20 век. Много по-лоша е възможността за разполагането на противоракетни комплекси THAAD в Южна Корея.
Ако отношенията на Вашингтон с Пхенян не се нормализират, следващият обитател на Белия дом (независимо дали е демократ или републиканец) може да реши, че тази игра не е изгодна и следва да се върне към стратегията на военно възпиране на КНДР. А предпоставки за такъв вариант има. В светлината на сегашното състояние на отношенията между САЩ и Русия е трудно да си представим, че договорите START и INF имат бъдеще. Следователно, може да се предположи, че в някакъв момент ще се появят американски ракети със среден и малък обсег в Южна Корея и вероятно в Япония. За Китай подобно развитие на събитията е абсолютно неприемливо, поради което всяка нормализация на ситуацията на Корейския полуостров ще бъде приветствана за тях.
Докато обединяването на двете Кореи остава хипотетичен сценарий, сближаването между Сеул и Пхенян не представлява заплаха за Пекин. Обединена Корея обаче е различен сценарий, който се разглежда с голяма предпазливост в Пекин, тъй като при него има шансове "новата" Корея да остане в американската орбита.
Безядреният статут на Корейския полуостров според мнозинството политолози ще бъде главното условие за подкрепа на евентуално обединение на Юга и Севера от външни сили (включително Китай). Националистическите настроения в една обединена Корея ще бъдат много големи и поради тях е трудно да си представим нейното ядрено разоръжаване, но всички големи играчи ще настояват за това.
Въпреки това има съществена възможност, че при една обединена Корея сегашният американско-южнокорейски съюз постепенно ще губи стойност, а корейската нация от американски спътник ще се обърне към китайците - при условие, че Южна Корея ще поеме на Север, а не обратното.
Отношенията между Китай и Южна Корея от няколко години са в подем. Нещо повече, въпреки много сложните исторически отношения на Небесната империя с корейската държава (която векове е била зависима от Китай), Япония на битово ниво е възприемана като много по-враждебна.
Днес за Китай е важно да не стои настрана от процеса. Засега за китайското ръководство събитията се развиват в правилна посока, ако се съди по неотдавнашното посещение на Ким Чен Ун в Пекин, където той се показа като лидер с тактически умения.

Защо Япония е против?

За разлика от Китай, Япония не харесва нито един от двата сценария. Хегемонията на Китай в Азия е сериозна заплаха за Япония, а появата на нов китайски съюзник в региона допълнително ще усложни отношенията между Токио и Пекин. В този случай Япония ще бъде най-настойчива за разполагането на американски противоракетни системи на нейна територия и вероятно на още по-значителен военен контингент от САЩ.
Всъщност цялата военна стратегия на Япония също ще бъде ревизирана ускорено. Японците не са обичани нито в Китай, нито в Корея: твърде свежи в паметта им са ужасите от японската окупация от най-новата история и поради това в общественото съзнание на трите страни няма помирение.
Освен това икономическата мощ на обединена Корея ще се увеличи значително, макар и не веднага. А за Япония това не е добра новина. Дори в случай на ограничено сближаване между Пхенян и Сеул, Япония също ще бъде в неизгодна позиция, тъй като е най-вероятно Китай да бъде водещ в този процес.
Разбира се, в Токио не могат да не подкрепят премахването (или значителното отслабване) на севернокорейската ядрена заплаха, но да се предполага, че Пхенян ще се откаже от ядрените оръжия изведнъж е наивно, тъй като това сега е гаранцията за оцеляване на режима, колкото и да се затоплят отношенията на Ким Чен Ун с външния свят. А по този начин ядрената заплаха за Япония остава реалност.

Поглед от Кремъл

За Русия нормализирането на отношенията на Корейския полуостров е добра новина. Нейните отношенията със Сеул и Пхенян не са пълни с комплекси, с които при появата на нов играч в региона е длъжен да балансира Китай. Но за Москва в случай на обединение на Корея за пореден път възниква въпроса в кой лагер - китайския или американския - ще се окаже новата държава. В първия случай се появява нов силен съюзник на Китай в Азия и то граничещ с Русия, а при втория - американски ракети, които се приближават непосредствено до руската граница в Далечния изток.
Това, че Северна Корея се превърна след Русия и Китай в третата държава, способна да нанесе удари по територията на САЩ не може да не е било фактор в стратегическото възприятие на света от московските кабинети. Това може би е и обяснението, че сегашното развитие на диалога между Вашингтон и КНДР се осъществява на практика без посредничество от Русия, което, разбира се, трябва да е малко обидно за новата руска дипломация. Москва се опита да компенсира изоставането си чрез закъснялата визита на Лавров в Пхенян през миналата седмица.
Във всеки случай нивото на влияние на Москва върху режима в Пхенян е несравнимо с това на Китай. Кремъл няма възможностите на Пекин да получи от Ким Чен Ун нещо, което е в разрез с интересите на севернокорейския режим.
Оказва се, че  за никого в региона обединението на Корея не е особено необходимо. Не съществуват предпоставки за нейното обединение чрез асоциация, а за поглъщането на едната Корея от другата никой не е готов.
Във всеки случай обединение няма да се случи след срещата в Сингапур на 12 юни. В същото време, най-вероятният сценарий е за връщане към "политиката на слънчева топлина", която се провеждаше в края на миналия и началото на този век, от южнокорейския президент Ким Те Джунг: тесни икономически връзки, изпълнения на спортисти под общ флаг и постепенно отваряне на туристическите атракции на Северна Корея за южняците.
При сегашните условия и това е много.



Южнокорейският министър на обединението Чо Мьонг Гьон (вляво) и шефът на севернокорейския комитет за мирно обединение Пи Сон Гвон си стиснаха ръцете заради подписването на съвместно заявление за сътрудничество след преговорите в граничната демилитаризирана зона Панминчжон
Снимка БГНЕС



 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ