Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Аристократична Виена строи мостове с Изтока

  273   0



Когато в "Ди пресе" пишат, че "разговарят, но не се чуват", всеки сериозен анализатор е наясно, че този коментар се отнася за отношенията ЕС - Русия, но не и за Австрия - Русия. Независимо че алпийската страна е член на ЕС и трудно може да бъде упреквана в нелоялност към Брюксел. Далеч преди водещите европейски лидери да се вгледат в картата на Русия (по съвета на експремиера Сакскобургготски) и да проумеят в дълбочина политиката на президента Тръмп  "да направим Америка отново велика", младият австрийски канцлер Себастиан Курц заяви, че "предпочитам да съм строител на мостове към Източна Европа, включително Русия".

Той не само "престъпи червените линии на ЕС"

и направи коалиционно правителство с представителите на националистическата Партия на свободата с лидер Хайнц-Кристиян Щрахе, не само съумя дипломатично да смекчи евроскептичните позиции на партньорите си и да увери Запада, че Виена остава проевропейски настроена. Днес 31-годишният канцлер ще преговаря с руския президент Путин на собствена територия и ще отстоява идеите си за политика "на делата", която е в интерес на австрийците и на тяхната сигурност. Разбира се, че съгласно протокола, винаги желязно спазван в консервативна Виена, руският държавен глава ще бъде посрещнат с военни почести в двореца Хофбург от австрийския президент Александър Ван дер Белен, но никой не се съмнява, че разговорите в конкретика ще се водят от Себастиан Курц.
Преди това обаче аристократична Виена подготви почвата с организирането на изложба "Гостува Ермитажът" във великолепния Музей на изящното изкуство, а забележителният световноизвестен руски диригент Валерий Гергиев дирижира прословутата Виенска филхармония на традиционния летен концерт на открито в двореца Шьонбург. Елитът на Австрия, както и редови граждани дълго аплодираха изпълненията на примата на Щатсопер Анна Нетрепко и не скриваха удоволствието си при изпълнението на творби на Чайковски, Рахманинов или Глинка. Да не говорим, че из туристическия център на Виена напоследък се чува предимно руска, китайска или японска реч. Не е ясно кой в каква криза е, щом

граждани на Краснодар или Ростов на Дон обикалят скъпите магазини

на "Кертнерщрасе" и носят по няколко торби под необичайно палещото майско слънце над австрийската столица. Те едва ли ще се съсредоточат върху посещението на президента Путин, но със сигурност ще се впечатлят от начина, по който той ще поднесе венец пред паметника на Съветската армия във Виена, и то в присъствието на министъра на външните работи Карин Кнайсл и висши военни от австрийската армия. Между другото този паметник, макар и зад голям фонтан, е отлично поддържан от австрийските власти вече десетилетия и никой не си е позволил да обсъжда неадекватно и злонамерено мястото му в центъра на столицата. Дори и по време на Студената война. И Още по-малко в настоящите времена на демонизирането на Кремъл и Путин с обвинения за всички световни кризи и международни недоразумения.
В духа на своя имперски опит, включително  и чрез начина на управление на други народи в бившата Австро-Унгария, Виена запазва дипломатичен тон, мъдро отсява позиции с цел защита на собствени интереси и е безкомпромисна, когато балансите се нарушават. Неслучайно Виена е столицата, където са намерили подслон редица международни организации (ООН, ЮНИДО, МААЕ и др.), давала е терен за сложни  преговори между воювали държави и е прословута със своята политика на неутралитет, когато става въпрос за военни дела, включително НАТО. А иначе с Руската империя в исторически план по-често са били от двете страни на барикадата и някои от висшите им чиновници са имали съвместна непоносимост.
Тези дни канцлерът казва пред "Файненшъл Таймс", че "ЕС не може без Русия да реши нито кризата в Украйна, нито в Сирия и са необходими съвместни усилия, които не изключват САЩ". Както се казва, "и вълкът сит, и агнето цяло по австрийски". Той не пропуска и темата, че

"Западна Европа гледа пренебрежително на Източна и това е недалновидно" 

Въпреки критиките на Брюксел Курц подкрепя повечето политики на Виктор Орбан в Унгария, особено по отношение на кризата с потоците мигранти. Не се притесни да опонира на канцлера Меркел относно решението й да отвори вратите на Европа за бежанците и независимо от липсата на подкрепа от страна на Германия и Франция реши да направи Австрия главен участник при спиране на т. нар. "Балкански път" за придвижване на мигрантите през Гърция и Македония до столиците на Западна Европа. Негови са думите, че "само с политическа воля и сила може да се промени нещо в тази посока". Затова и вече лансира един от основните приоритети на започващото след нас австрийско председателство -  "сигурност и защита на външните граници". Твърди, че "борбата с мигрантите трябва да се изнесе извън Европа" и в тази връзка да се дадат повече правомощия на "Фронтекс". Негово е предложението да се увеличи броят на служителите, които се борят с нелегалната миграция в трети страни, и да се "сложи край на мръсния бизнес на трафикантите". Броят на европейските граничари трябва да стане от 315 поне 10 000, казва канцлерът. В тази връзка е убеден, че трябва да продължи с настояванията пред Меркел да се откаже от мигрантските квоти - т. е. отново подкрепя унгарския премиер Орбан. За него това е спорен въпрос, който в крайна сметка е чиста загуба на време. Защото и "Брекзит е следствие от провежданата мигрантска политика", заявява Курц според "Файненшъл Таймс". Австрия на Себастиан Курц е твърдо и против членството на Турция в ЕС, защото "не изпълнява критериите от Копенхаген", а за САЩ становището му е, че са "все по-ненадежден партньор за нас". Това бе казано още преди решението на президента Тръмп за въвеждане на прословутите мита за вноса на стомана и алуминий от европейските страни в САЩ (20% за стомана и 10% за алуминий).

Малка държава, без море, а колко открояваща се политика

Австрия е "за Северен поток-2", където австрийската ОМV е един от основните акционери, което би гарантирало ролята на един от най-важните в Европа газов разпределителен център "Гаумгартен", построен още през 1959 г. Този хъб с неговите 40 млрд. куб. м природен газ от Русия и Норвегия прави Австрия играч на полето на доставките на газ за Европа. Сигурно и затова ще си говорят Путин и Курц, а не само за кризите в Близкия изток, ядрената сделка с Иран или Украйна. Впрочем за ядрената сделка с Иран след решението на САЩ да я напуснат Австрия остава на позициите на Брюксел и за разлика от Меркел не лъкатуши в изявления в тази връзка. Едва ли и на Курц руският президент ще обещае подкрепа и гаранции в отстояване на сигурност, както направи шеговито в разговорите с френския президент Макрон. Просто защото Себастиан Курц е достатъчно категоричен и последователен в своите изяви и позиции, без да нарушава добрия тон и правилата на старата европейска дипломация. Той така се и облича, и живее - без вратовръзка, но винаги с класически костюм и бяла риза, с една жена от ученическите години и често може да се види на концерти с класическа музика. Едва ли ще измени на вече изразявани становища, когато ще говори заедно с Путин пред Руско-австрийския съвет за бизнес, който ще се проведе в Австрийската стопанска камара. Още повече че "Ди пресе" вече излезе със заглавие, че "Санкциите на САЩ поставиха австрийския бизнес в патова ситуация". От една страна, австрийските фирми са задължени да се съобразяват с предписания на Белия дом относно въведени към Русия санкции, за да не бъдат подложени на съответни наказателни мерки, които никак не са малки. От друга страна, Русия също е въвела глоби (8000 евро) и заплаха със затвор за срок от 4 години за руските граждани, които участват в изпълнение на тези санкции в съответните страни. Един вид наказателни мерки се предвиждат и от страна на Вашингтон, и от Москва, а страда австрийският бизнес. В тази ситуация  австрийският икономически министър Маргарете Шрамбек твърди, че "Австрия настоява за диалог и изграждане на мостове". Допълва, че докато американският президент Тръмп "конфликтува",

Европа е длъжна активно да възстанови диалога

с другите икономически партньори, в частност с Русия. Тя е на позиция, че Петербургският международен икономически форум, който се проведе наскоро в присъствието на Путин и Макрон, е показал, че бизнесът иска път за сътрудничество независимо от политическите кризи по света. "Отново се създаде устойчиво впечатление, че заплахите от нови санкции на САЩ спрямо Русия по-скоро ще подтикнат Европа към сближаване с Русия, а не обратното", констатира "Ди пресе". В случая "обоснованото предположение" е, че разговорите Путин - Курц ще се движат точно в посока сближаване, защото другото е удар по интереси, най-вече търговско-икономически. Да се намери верният тон в извършващата се трансформация по света е наистина политически майсторлък, който определено по нашите географски ширини не се среща често. Виена явно е изключение. Днес геополитическите играчи са верни само на прагматизма в политиката си, и то на двустранна основа. Без емоции и исторически препратки. Всеки е калкулирал интересите си и търси допирните точки с партньори, които влизат в приоритетния кръг. След Си Дзинпин, Меркел, Макрон, Абе сега е ред на Себастиан Курц, защото Австрия не е случайна държава. Винаги на ръба на Изтока със Запада, но без да жертва своето. Така че от Виена има какво да се научи. Въпросът е дали има желание и възможности у тези, които са избрани да ни управляват. Виена не е само място за развлечения и потаен бизнес. Виена може да е ориентир за гъвкава целесъобразна политика в размирния ни свят. Време е това да се проумее.

Като външен министър Себастиан Курц отиде в мигрантския лагер Идомени на македонско-гръцката граница, за да се убеди на място със заплахата от мигрантската вълна
Снимка "Ханделсблат"

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"