Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Знание

Безсмъртната енергия на интелекта

За 85-та годишнина от рождението на проф. Александър Фол в БАН откриха фотоизложба

Велиана Христова

5. Юни 2018 , брой: 106   945   0
Снимка


Благодаря на колегите от Центъра по тракология в Института по балканистика на БАН, които не забравят името на проф. Александър Фол и всичко, което той е направил за тях, за нас, за академията, за да остане у по-младото поколение идеята, че една наука - науката тракология, се е родила с мисловните и административните усилия на един човек, който беше наш учител. С тези думи зам.-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов откри вчера документалната изложба "Пътешественик във времето", посветена на 85-годишнината от рождението на големия историк, траколог, филолог проф. Александър Фол. Едно е обаче да си спомня човек за него, друго е тези спомени да бъдат визуализирани и аз се радвам на идеята това да стане на толкова подходящо място, в академията, за която той направи много, за да можем да си го спомняме по-често и да черпим от неговите идеи, които са винаги нестандартни и будят размисъл, каза още Васил Николов.
Проф. Йоана Спасова-Дикова, научен секретар на  направлението "Културно-историческо наследство и национална идентичност", разказа нещо, което дори в научните среди не е много известно - как се е появила фамилията Фол. Родителите на Александър Фол за известни дейци на изкуството, бащата Николай Фол е един от първите наши режисьори, завършили в чужбина, режисьор в Народния театър, театрален педагог, автор на книги и пиеси за деца. Майката Вера Бояджиева е писателка. Именно бащата - Николай Тодоров Георгиев, избира фамилията на семейството, като го кръщава на... кентавъра Фол. Това е добрият мъдър кентавър, който е учител по музика и учител по изкуства, разказа проф. Спасова.
Документалната изложба във фоайето на БАН, която е създадена в сътрудничество с НБУ, се състои от 15 постера, които разказват за семейството, за житейския път, творчеството и идеите на Александър Фол. Ако трябва за неизкушените в науката да се разкаже какъв е неговият принос в знанието, може би с няколко думи той може да бъде обобщен така: Александър Фол разви науката тракология, като утвърди в световната наука тезата, че културата и вярванията на древните траки са различни от тези на елините и стоят като самостойна част в зората на европейската култура. И още - сакралното вярване на траките, че енергията на интелекта е безсмъртна, част от енергията на Космоса... Проф. Фол е основател на Института по тракология при БАН (1972 г.), днес Център по тракология "Проф. Александър Фол", в Института за балканистика. Изложбата представя най-забележителните моменти от живота, неизчерпаемото множество аспекти на дейността и делото на учения, общественика, учителя, твореца, визионера Александър Фол - сред ученици в различни градове, сред учители и колеги от музеите и археологическите експедиции; на аудиенция при папа Йоан Павел II; в Културния дом "Витгенщайн" във Виена; на заседание на ЮНЕСКО в Париж и т.н.
Трудно е да бъдат събрани в няколко постера всички хоризонти, които проф. Ал. Фол очерта в научните дирения на основаната от него нова научна и университетска дисциплина тракология. Автор е на над 400 научни монографии, студии и статии, публикувани в български и чуждестранни издания; инициира редица големи издателски проекти, които и до днес оформят профила и стратегията на Центъра по тракология в БАН. Сред акцентите са и усилията на проф. Фол за институционализиране на науката тракология, за провеждането на световните конгреси по тракология, за въвеждането на такава дисциплина в университетските програми по история, както и за създаването на Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ".
С едно от своите начинания проф. Фол повдигна Желязната завеса далеч преди края на ХХ в. С инициирането и организирането на поредица изложби, начевайки с изложбата "Тракийските съкровища", която посети едни от най-големите и забележителни музеи в света - Париж (1974), Виена (1975), Лондон (1976); "Рогозенското съкровище" - Британския музей (1986), Бон (2004-2005) и др., последната от които "Златото на траките" - Париж (2006), съпроводени с лекции и симпозиуми, страната ни популяризира културно-историческото наследство на българските земи от древността и интернационализира тракологията на световната научна сцена.
Александър Фол бе чест гост на страниците на в. ДУМА. Изявите му могат да се нарекат с една дума - Интелект. Признавам си, беше ми изключително трудно, когато имах честта след неговата кончина да стана съставител на сборника с негови статии и интервюта "Самотният пешеходец". "Човекът е ум, емоции, воля и нравственост ", каза Александър Фол в едно свое интервю за вестника ни. Ако се замислим дори само над това едно изречение - колко много пластове смисъл има в него!  


Проф. Николов откри изложбата си


Снимки Емилия Костадинова  

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"