Юруш на черешите!

"И да не пропуснете да си купите охридска череша - може Македония да не е в Европейския съюз, ама марката е запазена в Европа." С тези думи екскурзоводите в Охрид посрещат всяка българска група. Като погледнеш черешата и я опиташ, ти става ясно - нашенска кюстендилска хрущялка. България е в ЕС, обаче черешата ни не е. И да я изнасят за там, колко му е да я продават като охридска. Или като турска например. Също като млякото, дето в Македония отгоре на всичко е по-хубаво на вкус от родното "нишесте". И със сиренето, и с кашкавала е така.
Производителите у нас тръпнат, че закон ще отмени националните регистрации на наши традиционни храни като киселото мляко, сиренето, кашкавала, бозата, лютеницата и др., вписани в националния регистър, а продуктите ще трябва да кандидатстват за вписване в европейските регистри на защитените наименования за произход, географски указания или храни с традиционно-специфичен характер. Процедурата, вярно, е безплатна, но отнема две години. А дотогава има риск храните да останат "беззащитни" или някои по-оправни "влади" (власти) да регистрират свои. Нашата "влада" спи от години. И сега, в последната минута, се оправдава, че ще поиска удължаване на срока за регистрация.
Абе, хора, къде бяхте досега? Защо не обяснихте на производителите какво трябва да направят, за да продължат да произвеждат наши марки, наши храни? Не ви пука, а?! Защо не биете тъпана, защо не говорите на висок глас? Отбивате номера със семинари, срещи, кръгли маси. Докато ги планирате, в Охрид черешите узряха и туристите от цял свят носят славата им.
Все ви е едно дали ще купувате охридска череша или кюстендилска, кисело мляко с мекиците от Стража (Македония) или истинско българско кисело мляко. Да, ама докато си заривате главите в папките, чертаете схеми на хъбчета или ораторствате за Западните Балкани, хората не спят. И вече имат регистрирани уж свои, а всъщност наши продукти.
Ако все още се чудите, на това му се вика защита на националния интерес. Ама ние не го практикуваме от години. С лека ръка, заради лобистко-партийни интрижки, допуснахме Пристанище Варна да не бъде включено в опорната европейска транспортна мрежа за разлика от румънското Сулина, което е в пъти по-малко. Впрочем на същия нищо незначещ за стратегическите европейски коридори хал е и магистрала "Хемус".
Та... всичко започва с черешите, минава през млякото и сиренето, за да стигне до пристанищата, магистралите и заводите. За ракията и розовия домат страдахме и още страдаме. Както и за десетки други исторически доказани традиционни български храни и продукти. Вече дори сили нямаме да псуваме за онова, което очаква държавата.