Хипноза от една изложба

Соня Александрова,
Ферара, специално за ДУМА

За изложбата "Душевни състояния. Изкуство и психика между Превиати и Бочони" (3 март - 10 юни) пред Палацо дей Диаманти в италианския град Ферара се вият опашки. Картини от XIX и XX век идват от италиански, европейски и американски музеи, както и от частни колекционери. Те водят посетителите към меандрите на психиката, изследвани от преплитането на науката с изкуството. Рисунки, скулптури, картини и снимки на италиански автори диалогират с творби на европейските им колеги.
На границата между двата века модерният свят е раздвоен между ентусиазма от научните и технологическите открития, и нестабилността, която те предизвикват. За артисти и писатели се открива възможност да изследват колективното безпокойство от тези трансформации.
Изложбата поставя в центъра на вниманието раждането и развитието на поетиката на душевните състояния. Нейната сценография има голямо значение за възприятието: пространството е потопено в полумрак, за да изпъкне внушението на картини и скулптури и да се улесни тяхната директна връзка с посетителя. Разказът нараства от зала в зала, диалогът между образи, звуци, музика, филмови материали от климата в края на века постепенно приковава вниманието.
Редуват се и се наслагват различни душевни състояния: меланхолия и фантастично отдаване на мечти, страх и освобождаване на сексуални импулси и агресивни инстинкти, възторжен любовен екстаз и универсална хармония.
В пролога на първите зали се наслаждаваме на портрети, в които художниците имат явното намерение да въвлекат наблюдателя. Дарвиновата революция, както и откритията в психиатрията и психологията стимулират артисти и скулптори да навлязат в умствените процеси, стимулират тяхната креативност. В "Автопортрет" Джовани Сегантини е с кинжал в гърлото, за да привлече вниманието чрез халюциниращия си поглед, изплуващ от тъмнината.
Особено влияние имат и френските литературни течения - поетиката на Шарл Бодлер и натурализмът на Емил Зола. Това особено личи в първата версия на "Паоло и Франческа" на Гаетано Превиати.
Едно от най-често срещаните състояния в края на века е меланхолията. Тя има различни символични нюанси и става метафора на несигурното състояние на модерния човек в заплашената от израждане цивилизация. В Европа меланхолията  най-ясно е уловена и предадена от Едвард Мунк ("Болното момиче"). Тя е и тема в "Спомен от една болка" на Джузепе Пелица да Волпедо - втренченият поглед и кататоничният израз на лицето препращат към медицинските симптоми за това състояние.
На меланхоличната изолация, която води до задънена улица, се противопоставя поетиката на пейзажа като душевно състояние. Докато първите символисти в Италия само го съзерцават, за белгийския им колега Фернан Кнопф ("Спокойна вода") водата като огледало е метафора за паметта.
Споменът включва и мечтата-блян като бягство в безкрайността и въображението. Теорията на съответствията на френския поет Шарл Бодлер, лансирана в XIX век, е ключ към картини и автори, които правят аналогия между музиката и живописта. Интересът на визуалните изкуства към музиката е свързан и с теорията на Вагнер за тотално произведение на изкуството, разпространена в Европа от символисти и сецесионисти. Немецът Макс Клингер е сред най-страстните й привърженици и разпространители, както е видно от известната серия гравюри "Брамсовите фантазии" (Brahmsphantasie). В нея той се вдъхновява от композитора и се лута из царството на фантазиите, свободно вдъхновени от музиката. В залата се лее музика на Брамс и "Ноктюрно" от Шопен.
В края на 80-те години на XIX век се връща на мода темата за майчинството. Подновеният интерес е породен от изследванията по психология и психофизиология, както и от метафизичната теория на немския философ Артур Шопенхауер. Монументалната картина "Майчинство" на Гаетано Превиати е основен ключ в изложбата. Представена за пръв път през 1891 г., тя предизвиква сензация, жестоки критики, но и важни признания. Привлича вниманието с очертанията на формите чрез дивизионистична техника и ритмичната композиция на фигурите, която препраща към музикално изпълнение. Това е първият опит в Италия да се подскаже душевно състояние чрез формални компоненти, а не описателно.
Далеч от традиционното описание за страха е и Едгар Алън По. Неговите разкази, преведени от Бодлер, илюстрирани от майстори на графиката като символиста Одилон Редон, са основополагащи за литературата на ужаса в Европа, както и в Италия. Превиати посвещава на Едгар По чудесни илюстрации. В тях халюцинациите от разказите са представени чрез светлинни контрасти и композиционни ефекти.
Годините, в които се разпространяват теориите на Жан Шарко за произхода на хистерията и на Зигмунд Фройд за ероса, съвпадат с дълбока морална криза на европейската буржоазия, задълбочена от тревогата за разпространяването на венерическите болести. В артистичните среди жената често е стереотипно противопоставяна: тя е или богиня-майка, както е видно в залите с майчинството, или грешна и сладострастна фатална жена - "Клеопатра" на Гаетано Превиати. Друга тема, която вълнува фантазията на художниците, е смазващата сила на животинските инстинкти - "Борбата на кентаврите" на Джорджо де Кирико.
В края на XIX век хипнозата излиза от кабинетите по психиатрия, за да завладее театри и изложбени зали. Изкуството прави видимо невидимото, душите се сливат в екстаз. В скулптурата "Fugit amor" на Огюст Роден мраморните фигури сякаш се обвиват пред очите ни, тласнати от неудържимата сила на собствената си страст.
Щафетата и предизвикателствата на символистите са поети от младите футуристи с техния революционен и авангарден език. В центъра на поетиката им е индустриалният град, превърнат в съвременен мит. Зрителят е пленен от динамичната тълпа. В триптиха на Умберто Бочони "Душевни състояния" живописната новост стига до абстракция. Повлиян от Превиати и Мунк, Бочони, чрез размаха на четката, въвлича наблюдаващия в психически поток. В "Смехът" Карло Кара материализира звуковата енергия от изблика на смях и тя сякаш се разпространява неудържима между масите, чашите и върху лицата на гостите на кафе-шантана.
Тези творби потвърждават изявлението в "Технически манифест на футуристичната живопис": "Ще поставим наблюдателя в центъра на картината."
Изложбата "Душевни състояния. Изкуство и психика между Превиати и Бочони" има изследователски и артистичен принос в улавянето на възлов момент на границата между двата века, когато автори експериментират нов визуален език и изразяват променливата и неуловима материя на душевното състояние.


Мунк, "Болното момиче"


Превиати, "Клеопатра"


Превиати, "Майчинство"


Роден, "Fugit amor"


Фернан Кнопф, "Спокойна вода"