Извън зоната на комфорт

Откакто Тръмп обяви търговска и икономическа война на света и особено след като включи и съюзниците си в лагера на противниците, за Европа вече не остана съмнение, че е попаднала в зоната на дискомфорта, че покровителят се е превърнал в злоумишленик. За какви съмнения може да става дума, когато от Белия дом всеки Божи ден излитат заплашителни и нелицеприятни тиради. "ЕС се държи ужасно с нас", "Това не е война. Ако започнете да ми отговаряте, тогава войната ще започне", предупреди главният туитърджия на планетата.
С други думи, ако на повишените мита върху стоманата и алуминия Европа отвърне със свои контрамерки, както се кани, Вашингтон ще удари още по-силно по икономиката на съюза. И това не само е възможно, а е почти сигурно. И в Европа го съзнават. Лошото е, че осъзнаването настъпва бавно. Още по-бавно става вземането на спасителни защитни решения. По две причини. Първо, защото докато пребиваваше в зоната на комфорта, се беше отказала от този тягостен и неблагодарен труд. Отговорността за решенията бе прехвърлена изцяло на САЩ. Довериха им изцяло и тежката мисия по сигурността. Всичко вървеше по мед и масло - още повече че досега във Вашингтон проявяваха забележителна щедрост. Не искаха много пари за услугата. Но ето, че настъпи време да предяви сметката и сладкият живот взе да се вгорчава.
Втората причина за мудността на Европа се дължи на чудовищния административен апарат в Брюксел, поглъщащ космически средства от европейските данъкоплатци, без да произвежда каквито и да било ползи за тях. 40-те хиляди евросмукачи са се уредили с бавно цъкащи часовници. Времето в централите на Брюксел и Страсбург върви бавно и животът е блажен. Не може да бъде друг, след като неуморно доят европейската крава. Последният надой ги зарадва с цели 8 млрд. евро увеличение на бюджета за евроадминистрацията. И това става в момент, когато в цял свят финансисти тръбят за задаваща се нова и тежка икономическа криза. Когато над Европа е надвиснала митническата секира на Тръмп и са заплашени хиляди работни места, в брюкселските коридори се чува Фаустовският възглас "О, миг, поспри! Тъй прекрасен си ти!". Безхаберието и банкетът трябва да продължат.
Не е същото обаче настроението из разните европейски столици. Усетили заплахата, те се размърдаха. Неволята ги подтикна към "нестандартни" решения. Нестандартни по отношение на досегашните им навици и шаблони на мислене. А те се свеждаха до противостоене и вражда с Русия. В нарастващия конфликт с Москва виждаха източник на жизнени сили, на себеутвърждаване и гаранция за успех. Сега прозряха: "Трябва да се научим да разговаряме с Русия", проумя евробосът Жан-Клод Юнкер.
Тук-там взеха да стават едни немислими до вчера неща. "Трябва да върнем Русия в Г-8", призова лидерът на левите сили в Бундестага Сара Вагенкнехт. Други депутати се пошегуваха, че в това няма смисъл, защото вече и Г-7 се е превърнала в Г-6+1 - САЩ и другите. Никой обаче не се сети, че в Москва отдавна съзряха безсмислието на тази самонадеяна група на "големите". Нейните мащаби отдавна се свиха и решенията й нямат никакъв смисъл за днешния свят. Имат значение само мнението и намеренията на САЩ и до известна степен на Германия - за Европа. Останалите 5 - Франция, Англия, Италия, Канада и Япония са с регионална тежест.
Трудно си пробива път в колективната европейска глава простата истина, че в търговската война Европа може да противостои на Тръмп само в прагматично сътрудничество с Русия. И все пак проблясъци има. "Новото правителство на Италия ще настоява за преразглеждане на санкционната политика към Русия", заяви вчера новият италиански премиер Джузепе Конте. Същото твърди и австрийският канцлер Себастиян Курц. Във Виена впрочем не престават да повтарят, че въпреки санкциите нито една австрийска компания не е напуснала Русия. Неслучайно Путин избра именно Виена за първата след встъпване в новия си мандат задгранична визита. Формалният повод бе 50-годишнината от първите доставки на руски газ. Но той бе и символичен в момент, когато САЩ извиват ръцете на Европа да се откаже от него и да купува скъпия американски втечнен газ. Германия и Австрия не се дават - засега.
Посещението има и друг смисъл. Тъкмо Австрия като неутрална страна, която не допусна враждебни изблици и прекъсване в отношенията си с Русия, днес не се тресе от страхове, че някой може да я нападне, и сама избира с кого да търгува, с кого да общува. Именно с неутралитета тя си гарантира и суверенитета и сигурността. Никой не иска от нея да отделя 2 процента за бюджета на НАТО, т. е. да пълни хазната на САЩ с покупки на старо американско оръжие, нито я задължава да праща свои войници по фронтовете на геополитическите амбиции на Вашингтон. Никой не може да я принуди да се кланя на чужди столици и да демонстрира верноподаническа лоялност към чужди интереси. Точно затова в такива страни прозрението настъпва навреме и те не изпадат извън зоната на комфорт.