Фантазията на Дюма е бедна за случващото се в нашите затвори

Като повечето скандали у нас, най-дръзкото, най-скандалното и вероятно най-абсурдното бягство на рецидивисти от Централния затвор, станало на 3 април, вече тъне в забвение. Всяко чудо за три дни. Медиите млъкнаха, полицията и прокуратурата дума не обелват.
Новината за измъкването от най-охранявания зандан у нас на осъдените за убийства разтърси обществото. И с основание. Не всеки ден престъпници размахват пистолет и стрелят под носа на уплашени охранители. Рецидивистите навярно никога няма да бъдат открити. Холивудският екшън, който бегълците спретнаха обаче, е най-очевидното доказателство за ширещата се зад решетките корупция. А въпросите, които си задава всеки от нас - как са внесли оръжието, кой им е помогнал да напуснат затвора, кой финансира операцията и пр., сигурно дълго ще останат без отговори.
Сетих се за случката покрай новината, че бившият кмет на Галиче Ценко Чоков, който излежава присъда от 4,5 години за закана и заплаха за убийство, звънял от два мобилни номера от затвора и управлявал изборния процес в селото. Представяте ли си как Чоков цял ден вика по телефоните и дава наставления, покрай килията му минават надзиратели и... ни чули, ни видели. Абсурдно, нали?
И ако бягството от Централния затвор поразтърси правосъдната система и лъснаха пробойните на сигурността в т. нар. поправителни институции, то

телефонните разговори на Ценко Чоков

доказват, че нищо не се е променило зад решетките.
Граф Монте Кристо ряпа да яде. Кой знае какво щеше да роди фантазията на Александър Дюма-баща, ако знаеше какво се случва в нашенските затвори. От години се говори за корупцията и за липсата на адекватен контрол в тях. Дори лишени от свобода ехидно твърдят, че който не е поискал, той не е "разбил" решетките. За всички е кристално ясно, че ако системата за изтърпяване на наказанията не бъде реформирана, зрелищните бягства ще продължат.
Спомняте ли си, че в същия ден, в който се случи бягството в София, друг затворник избяга от затвора в Пловдив. Него поне го откриха. Но това е повод човек да се замисли защо хората, лишени от свобода, не са със затворнически, а с цивилни дрехи? Защо не се използват модерни технологии и системи за охрана? Защо надзирателите не получават достойни възнаграждения и са демотивирани да изпълняват както трябва задълженията си? И още много защо има...
През 90-те години САЩ са изхарчили повече пари за затворите си, отколкото за съдебната система. В България и през миналия, и през новия век

почти нищо не е направено за местата за лишаване от свобода

В системата обаче се въртят много пари за наркотици, за телефони, за ВИП условия, за смяна на режима на осъдения, за условно предсрочно освобождаване и т. н. За никого не е тайна, че част от схемата са и подкупите, давани на надзиратели и на затворнически шефове. Често се съобщава за извращения, насилия и оргии зад решетките. Само десетина дни след бягството от Централния затвор при проверки в затвора в Белене са намерени три ножа в килиите на лишените от свобода, както и мобилен телефон.
На 27 януари 2015 г. с пилотно решение Европейският съд по правата на човека осъди България за нечовешки условия в затворите. Магистратите от Страсбург, вземайки предвид всеобхватността, повторяемостта и устойчивостта на нарушенията, констатират, че зад всичко стоят структурни проблеми, от които страда цялата система в България. Съдът определи срок от 18 месеца, в които правителството трябва да предприеме комплексни мерки за справяне с тях. Подчертава се и необходимостта от въвеждане на ефективни вътрешноправни превантивни и компенсаторни средства за защита от този тип нарушения, каквито към момента липсват.
Да, ама на никого не му пука от решението и няма намерение да го изпълнява. И докато правосъдният министър Цецка Цачева продължава да увърта и да търси виновниците извън системата, главният прокурор

Сотир Цацаров най-после се събуди

и се обяви за реформа в местата за лишаване от свобода, която да въведе по-строг режим на сигурност в затворите и следствените арести, така че да се ограничат бягствата. Една от основните идеи на обвинител номер едно е създаването на специален затвор за особено опасни престъпници, "който да е технически обезпечен, с високо ниво на сигурност".
Цацаров предупреди, че през последните 10 години постоянно се говори за съдебна реформа, но никой не помисля за реформа в местата за лишаване от свобода, която щяла да бъде далеч по-лесна за осъществяване. Като основна слабост в сигурността на затворите в момента той посочи организацията на работа на надзорно-охранителния състав. В момента има затвори, в които един надзирател отговаря за 19 лишени от свобода, но в други съотношението е 1 към 20, 1 към 49 и т. н., посочи Цацаров и призна, че при това положение бягство от Централния затвор рано или късно е щяло да се случи.
"Няма нищо лошо, нищо нередно да се забрани всякакво внасяне на предмети отвън, освен тези, които са от първа необходимост, както и че всички затворници с такъв режим трябва да бъдат с униформи и при абсолютно еднакви условия. Докато това не се постигне, докато не се осигури необходимото материално и техническо осигуряване на надзирателите, всичкото това ще се повтаря", категоричен е главният прокурор. Като допълнителен проблем Цацаров посочи непоследователната ръководна политика в Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" в правосъдното министерство. На ръководството на дирекцията трябва да се осигури професионално спокойствие, което означава

назначенията да бъдат освободени от политически връзки

и да се осигури необходимият финансов ресурс, призова той. Цацаров коментира, че един от основните проблеми на системата е ниското заплащане на надзирателите, заради което те протестират напълно основателно.
Вярно е, че 800 лв. за работа сред престъпници, някои от които са закоравели убийци и насилници, е твърде малко. Но едва ли мизерните 88 лв., които Цачева благоволи да даде към трудовото възнаграждение на надзирателите, решава проблема. Но недоволството беше потушено, а властта бодро рапортува, че се е погрижила за хората. Дали това решава проблема? Както се пошегува затворник преди време, в Централния софийски затвор само подводница не може да се внесе, и то защото няма море.
"Вече няколко години в местата за лишаване от свобода липсва правилник за вътрешния ред. Това създава проблеми на надзорно-охранителния състав", заяви Цветан Михайлов, представител на синдиката на служителите, работещи в затворите. По думите му системата на затворите у нас е порочен затворен кръг, ужасен параграф 22. Затворниците не се превъзпитават, а само добиват нови криминални умения. Надзирателите също са част от порочната схема. Заради ниското заплащане и занижения контрол за прием в системата те стават сериозен генератор на корупция - от най-ниското ниво до началниците, признава Михайлов.
Думи, думи, думи... Без покритие. И пожарникарски действия без ефект. Докога реформата в съдебната система и в местата за лишавене от свобода ще стои затворена зад решетките на престъпното нехайство на управляващите?



Телефони, зарядни устройства и сим карти са най-често откриваните незаконни вещи при проверки в затворите