НЗОК планира нови мерки за контрол на скъпите лекарства

НЗОК вече ще плаща за реално направените вливания на онколекарства, а не за използвани флакони. Това съобщи директорът на дирекция "Лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане" в НЗОК д-р Галя Кондева. Идеята е, ако има например четирима пациенти, нуждаещи се от едно и също лекарство, вливанията им да се правят едновременно, за да може отворените флакони да се използват изцяло. Според д-р Кондева частните онкоболници планират много по-добре разхода на лекарство. Около 75% от разходите за онколекарства отиват за прицелно лечение и само 25% - за стандартна терапия, обясни тя. Затова касата ще изисква контрол доколко прилаганото лечение отговаря на потребностите на даден пациент и какъв резултат дава. За първи път се въвеждат електронни протоколи при започване на лечение на хора с онкологични и онкохематологични заболявания.
В момента 40 стационара имат договор с НЗОК за онко- и хематологично лечение. С най-голям среден разход на преминал пациент е Александровска болница с 12 814 лв. за 2017 г. и 13 705 лв. през 2016 г. На второ място е болница "Сердика" с 9987 лв. за миналата и 7793 за предходната година, следвана от специализираната болница за хематологични заболявания със 7 841 лв. за 2016-а и 9759 лв. за 2017 г. От 1 април 2018 г. НЗОК плаща ново медицинско изделие - еластомерна помпа, което проследява и прави 24-часов запис на вливането при химиотерапия при рак на дебелото черво. Записът показва дали вливането е извършено. 
През 2017 г. ръстът на нетните разходи за лекарства е 21% в сравнение с 2016 г., но е по-малък от ръста през 2016 г. в сравнение с 2015 г. Анализирането на разходите за 2017 г. показва, че реимбурсната сума за лекарствени продукти, отпускани по протокол, представлява над половината от заплатената сума от НЗОК за лекарствена терапия - над 63%. За сравнение през 2016 г. разходите за тези лекарствени продукти представляват 58% от тази сума.
От НЗОК смятат, че е необходимо да бъдат упълномощени да изискват повторни и допълнителни изследвания на пациентите, на които се отпускат биологични лекарства, както и да бъде извършена оценка на средната стойност на лекарствената терапия. По този повод касата води интензивни разговори с научните медицински дружества.
Голям ръст бележат и плащанията за антиинфекциозни препарати, което се дължи най-вече на новото лечение на хепатит С. Средствата са дадени за лечение на 1100 болни, над 98% от които са напълно излекувани.
"Ръстът в разходите в бюджета на Здравната каса е за скъпоструващи медикаменти, сред които са тези за хепатит С и за злокачествени заболявания. Дефицитът, който очакваме след приспадане на отстъпките, които сме договорили с всички притежатели на разрешение за употреба, е между 80 и 100 млн. лв.", обясни д-р Кондева. 
Както ДУМА вече писа, още в първото тримесечие на годината касата имаше преразход на лекарства. Най-вероятно средства от 3-процентния резерв ще бъдат използвани за покриване на тези разходи.


Касата търси начин за сравняване цените на медицински изделия в ЕС

От касата търсят начин за рефериране на цените на медицинските изделия със стари от ЕС, подобно на лекарствата. Това съобщи директорът на дирекция "Лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане" в НЗОК д-р Галя Кондева. По думите й има различни системи в страните от ЕС, по които осигурителните фондове поемат стойността на медицинските изделия. Например в Германия се правят болнични консорциуми при поръчка, в други страни ги реимбурсират по диагностично свързани групи. В момента се изработва европейски регламент за безопасността на и за оценка на ефекта от ползване на медицински изделия, чието прилагане се очаква да е към 2020 г. 
В момента НЗОК реимбурсира 3 хил. медицински изделия в 19 групи. 52% от разходите по този параграф са в областта на кардиологията. През 2017 г. е имало 4 млн. лв. ръст на разходите за стентове в сравнение с предходната година.
От НЗОК планират изработване и прилагане на система от индикатори/критерии, с които ще се извършва мониторинг и оценка за здравните резултати, социалния ефект и икономически ефект от употребата на медицинското изделие. Предвиждат и разработване на прозрачен механизъм за определяне на стойността, която ще заплаща НЗОК съобразно бюджета на НЗОК и външно рефериране.