Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Стефани и Габриела Стоеви:

Вече гоним световни и олимпийски медали

Като заклинание сме си татуирали олимпийските кръгове, разкриват европейските шампионки в бадминтона

Владимир Николов

7. Юни 2018 , брой: 108   253   0
Снимка


ГАБРИЕЛА и СТЕФАНИ СТОЕВИ са първите българки, спечелили европейска титла в бадминтона. Те триумфираха в женските двойки на шампионата на континента в Уелва, Испания. Сестрите са и единствените шампиони за България на Първите европейски олимпийски игри в Баку през 2015 г. Те са и европейски шампионки на двойки за девойки до 17 и 19 години. Стефани е европейска шампионка и на сингъл до 17 и до 19 години.

"Щастливи сме, защото вдъхновяваме децата да тренират"

- Как решихте да напуснете родния си клуб в Хасково?

Стефани:

- Обади ни се треньорът от Пазарджик. Разказа ни за амбициозната програма за развитие на бадминтона в града. Малко се колебахме, но той изпрати една от любимите ни гимнастички Ренета Камберова, която вече отговаря за спорта в Пазарджик. Тя ни убеди да опитаме да работим заедно. Бързо получихме и усетихме подкрепата в Пазарджик. Много медии там отразяват успехите ни. Щастливи сме най-вече защото вдъхновяваме децата да се запишат и да тренират нашия спорт.
Отидохме в новия ни клуб в Пазарджик. Там тренирахме с децата. Много са ентусиазирани от нашите успехи. Запалили са се по бадминтона и се радват, че и ние сме част от техния клуб.

- Какво им казахте?

Габриела:

- Да не се предават никога. Да следват мечтите си, защото без поставени цели трудно ще вървят напред.

- Вече три пъти сте на върха в Европа - при девойките, на Европейските игри в Баку и сега при жените в Уелва. Какво следва?

Габриела:
- Европейската титла вече е постигната. Догодина се надяваме да защитим европейската олимпийска титла на II игри в Беларус. Преди това обаче ни предстои Световното първенство в Китай.
Стефани:
- След като спечелихме европейската титла, нашият треньор ни каза: постигнахме една цел, следващата трябва да бъде медал от Световното първенство в Китай. Въпреки убийствената конкуренция на домакините и изобщо на всички азиатки. Догодина шампионатът на планетата е в Базел и сме си поставили амбициозна цел да се борим за световната титла. Мечтаем да играем и на "Ол Ингланд", което за бадминтона е като "Уимбълдън" в тениса - най-престижното състезание извън световните първенства и Олимпиадата.

- Суеверни ли сте в спорта и в живота?

Габриела:
- Имаме някои, да ги наречем, ритуали, които спазваме по време на състезания. Спазваме определена последователност в цвета на екипите, които ни осигуряват нашите спонсори от "Йонекс". Ако първия ден играем с червени екипи, втория задължително сме с жълти и т. н. Просто сме налучкали последователност, с която имаме успехи. Иначе моят любим цвят е синият.
Стефани:
- Моят е зеленият. Тази година започнахме ударно с успех на турнира в Швейцария и решихме да не променяме нищо.

- До световното какво ви предстои като програма?

Стефани:

- Преди световното ни предстоят два турнира в Сингапур и Тайланд от най-висока категория - за Световните серии. Те носят много точки за световната ранглиста и за финалите на Световните серии, които пак са в Китай и на които ще участват най-добрите осем двойки през сезона. Преди световното треньорът ни предвижда да направим една седмица съвместни тренировки с националките на Индия.

- Вече сте в топ 10. Какви са следващите ви цели?

Габриела:
- Вече сме 9-и в света. Тази година целите ни са по-големи и се надяваме да влезем в топ 8, а занапред - и в топ 5, а защо не и в топ 3? (усмихват се)

- В края на миналата година играхте в Индия. По-различно е, отколкото в Европа. Какви са впечатленията ви оттам?

Габриела:

- Много по-различно беше. Бадминтонът в Азия се радва на изключителен интерес. Специално в Индия бадминтонът е вторият по популярност спорт след крикета. Доста хора идваха да гледат състезанията. Участвахме в Индийската суперлига по бадминтон, но за различни отбори. Принципът беше като на драфта в Националната баскетболна лига. Отборите наддават за състезателите. Чувството беше уникално - да играеш пред толкова много зрители! Макар че не можах да участвам в нито един мач. В отбора бях с датчанката Камила Ритер Юл и тя бе предпочетена от треньора в игрите на смесени двойки.
Стефани:
- Беше невероятно изживяване да прекараш толкова време с елитни състезатели, да тренираш и да се учиш от тях. Бяхме в един хотел, но заради това, че се състезавахме за различни отбори, за първи път спахме в различни стаи и в различни крила на хотела. По-често общувахме по интернет. За нея малко проблемна беше храната, защото не можах да я следя и да я предпазвам от лютите ястия.

- Габи, не ти ли допадна индийската кухня?

Габриела:
- Проблемът е, че стомахът ми не понася лютото, а в индийската кухня има много подправки и люто. Не бяхме заедно със сестра ми, която обикновено оставям първа да опита храната в чужбина. Наложи се моите съотборници да опитват предварително блюдата. Но наистина беше изключително екзотично преживяване. Надявам се тази година отново да ни поканят и пак да отидем. И дано този път сме в един отбор!

- Не ви ли избират като двойка? Все пак вие сте между най-добрите дуети в Европа и в света?

Габриела:

- Надяваме се много да се реализира съвместният лагер с индийките. Ще ни бъде от голяма полза, защото във Франция тренираме предимно с мъжете. Там нямаме равностойни жени двойки, а и в Азия е много добре да се тренира, независимо с представителките на коя страна, защото те са на едно по-високо ниво от европейките. Пък и ще е много по-добре да не се връщаме в Европа заради часовата разлика и аклиматизацията.

- Как се свързахте с Михаил Попов, който от дълги години живее във Франция?

Стефани:

- С него започнахме да работим през 2016 г., след като се разделихме с германския ни треньор Гюнтер Хубер. Даже беше изненадващо, че преминахме в отбора от Париж, където той е треньор. Не беше лесно решение. Не всеки спортист ще вземе лесно решение да смени отбора и страната, в която тренира и се състезава. Той ни каза, че каквото и да решим, клубът ще е зад нас. Решихме да рискуваме и да опитаме как ще ни се отрази промяната. Защото сме заедно, това улесни решението ни. Ние винаги се подкрепяме. До момента нещата се развиват идеално. Повече от идеално даже. Разбираме се много добре с него. Нямаме проблеми, а резултатите от съвместната ни работа са налице.

- Свикнахте ли вече с Париж?

Стефани:
- Да, атмосферата там е много зареждаща. Хората са много дружелюбни и отзивчиви. 

- Научихте ли френски?


Стефани:

- Само някои общи фрази. Да си поръчаме храна, да пазаруваме...
Габриела:
- Вече започнахме да разбираме. Учим езика лека-полека. Когато усетим, че не ни разбират, минаваме на английски.   

- Каква е любимата ви френска храна?

Габриела:
- Предпочитаме да си готвим вкъщи, иначе наблягаме на суши или отиваме в "МакДоналдс".

- Бяхте първи в Европа и в Баку, но сте все още втори в европейската ранглиста.

Габриела:

- Да, пред нас са датчанките Камила Ритер Юл и Кристина Педерсен, но зависи много дали те ще продължават да се състезават. Те са щ3 в момента в света, но са и на възраст. Камила е на 34, а Кристина - на 32. Сегашният ни треньор Мишо Попов промени много играта ни. Преди играехме предимно защитно, но той промени стила ни, наблегна да изправим слабите страни в играта ни, Габи да играе повече отзад, а аз - отпред до мрежата, да се въртим. Мисля, че играта ни доста се промени. Стана по-агресивна. Това вече притеснява и азиатките. Преди ни подценяваха, защото сме от България. Две българки... Срещаха ни и се чудеха къде е България. Сега вече ни взимат на сериозно, гледат играта ни под лупа и играят на 200% срещу нас.

- Разкажете малко повече за Индийската лига. Тя няма прецедент в бадминтона, май?

Стефани:
- Да. Организира се търг. Ако те харесат, пращат ти покана да играеш за даден отбор. Всеки клуб наддава.

- Но не ви избраха като двойка, защото очевидно цената ви е по-голяма?

Стефани:
- В лигата изобщо няма срещи на двойки жени. За тях това е скучна дисциплина. Има много разигравания, не е динамична като мъжката двойка. В отборите има два сингъла - мъжка двойка и смесена двойка. Нас ни поканиха да играем смесени двойки.

- Това ли е единственият път, когато сте били разделени?

Стефани:
- Да. Разделени, но все пак бяхме в един хотел. Беше странно и непривично. Да се събуждам в стаята и да не виждам нея. Някой да не ходи след мен и да не подрежда нещата, когато ги разхвърлям... Но ние постоянно се търсехме по телефоните и даже направихме големи сметки от разговорите, от писане на съобщения.
Габриела:
- Поддържахме постоянно контакт, въпреки че и на Нова година даже бяхме разделени. Гледахме на видео коя как празнува. Дори и да сме разделени, контактът между двете е постоянен.

- Като млади момичета предполагам, че сте любителки на високите скорости. Коя от вас е по-настоятелна да седне зад волана?

Стефани:
- Нито една от двете. И двете все още нямаме книжки. Харесвам високите скорости, но не харесвам да карам кола. Много ми се иска да скоча с бънджи от някой мост. Или с парашут от самолет. Наистина ми се иска да опитам тези екстремни неща, но просто нямам тази възможност. Засега. (усмихва се)
Габриела:
- Аз няма да скачам с бънджи. Този адреналин не ми харесва. Ще гледам отстрани. Но харесвам бързите коли.
Стефани:
- Започнах шофьорски курсове. Всеки път, когато ми предстоеше изпит обаче, заминавахме за чужбина за по 6 месеца, за турнири, които са от държава в държава. И така реших, че е по-добре да се возя.

- А в Париж?

Стефани:
- Трябва най-напред да научим добре френски език. Как ще изпълнявам командите на инструктора?

- Необходимо ли е да знаете някой от азиатските езици заради кариерата, или английски е достатъчен?

Стефани:

- Английският е един от най-важните езици за всеки спортист. Когато сме в чужбина, всеки говори на английски. В Азия е малко по-трудно заради ужасния акцент. Или не разбират, или се правят, че не разбират.
Габриела:
- И аз смятам, че английският е важен за всеки спортист, за да комуникира с останалите. Всъщност английски език научихме от работата с бившия ни треньор от Германия. С него общувахме постоянно на английски, но се притеснявахме да говорим с другите играчи. С времето се отпуснахме. Сега, когато се върнем в България и разговаряме с родителите, често ми идват думи на английски, които не мога да обясня на български. Малко се смесват нещата.

- Коя от двете отиде първа в залата за бадминтон?

Стефани:
- Записвах какви ли не спортове, но ми омръзваха след първата седмица. Даже съм изненадана, че бадминтонът ми хареса. В Хасково се създават елитни състезатели. Като Григор Димитров в тениса, а после и ние. Сестра ми тренираше спортни танци, но за да сме заедно, дойде при мен. Родителите ни настояха да се захванем упорито и да не се отказваме. Казаха, че това ще е последният ни спорт. Ако се откажем, да наблягаме на учението. Ние обаче се запалихме по бадминтона и те даже ни преместиха в Спортното училище, за да можем да съчетаваме спорта с ученето и да имаме повече време за тренировки.

- На колко години започнахте да се занимавате с бадминтон?

Стефани:
- Започнах на 7 години. На училище тръгнах на 6 години. Все в името да сме заедно. Щеше да ми е скучно да остана сама вкъщи. Родителите ни ме караха да остана, да си играя с другите деца пред блока, но настоях и ме записаха на училище година по-рано.

- Случвало ли се е някога да съжалявате за избора, че толкова рано сте се захванали със спорт и сте се лишили от други неща?

Стефани:
- Никога не съжалявам за решенията си. Дори и да сме правили грешки в миналото.
Габриела:
- След нещо лошо винаги очакваме нещо добро да ни се случва. Или обратното. Никога не сме съжалявали за постъпките и за решенията си досега. Сигурно и занапред ни предстои да грешим, но важното е да вървим в правилната посока. 

- Спечелихте европейската титла в Испания, в залата на Каролина Марин. Очаквате ли и на вас да кръстят зала - в Хасково или в Пазарджик?

Габриела:

- Имаме бая път да извървим, докато стигнем успехите на испанката. Много бихме се радвали, ако това се случи някога.
Стефани:
- Каролина вече е на 25 години, олимпийска и два пъти световна шампионка. Без конкуренция е в Европа, вече 4 пъти неизменно е европейска шампионка. Когато беше на 20 години, испанците й осигуриха възможност цяла година да се готви в Азия, в Тайланд, с най-добрата им състезателка, която стана световна шампионка и първа наруши хегемонията на китайките. От Азия нивото й се вдигна много, защото там е истината в бадминтона. Каролина е пример за всички. Поставила си е цели и ги изпълнява. Както и ние следваме нашите цели и се надяваме да ги постигнем.

- Все още е далеч, но ще дойде и Олимпиадата в Париж, който вече ви е като втори дом...

Двете:
- Ще се радваме там да постигнем върха в кариерата си и да спечелим олимпийската титла. Затова сме си татуирали олимпийските кръгове - като заклинание и като главна цел, към която се стремим!

- А как си представяте бъдещето след бадминтона?

Стефани:
- Ще си купим обща къща, може би край Париж. Задължително на три етажа.
Габриела:
- Аз ще съм на третия, тя - на втория, а на първия ще живеят нашите родители, за да ни помагат и да ни готвят. (усмихват се)

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"