Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Август 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Неделник

Булевард: Срещи

Иван Донев:

Всеки модел въплъщава емоциите и преживяванията ми

Целта ми е да покажа модата като вид изкуство, казва младият дизайнер, носител на "Златна игла" за 2018

8. Юни 2018 , брой: 109   250   0
Снимка


Интервю на Анелия Петрова

През последните няколко години името на тазгодишния носител на "Златна игла" Иван Донев набира все по-голяма популярност и признание на международната модна сцена. Роден е на 4 юли 1987 г. Творческият му път започва от музикална паралелка в гр. Пловдив, преминава през елитната Интернационална Академия за висша мода и изкуство на костюма "Коефия" в Рим и го настанява трайно на световния моден подиум.

- Професионалното ти израстване преминава през занимания с танци и сценография. Поглеждайки назад, кои от твоите ранни интереси и амбиции са ти помогнали да формираш днешната си творческа персона?
- Нека започнем с това, че аз идвам от семейство на таланти и артисти. Рисуването и музиката са ми в кръвта от детството - късметлия съм, че моите дарби да танцувам, пея и рисувам са наследствени и почти всеки един в семейството ми ги притежава.
Неслучайно средното ми образование е специализирано в български фолклор и фолклорни танци. Сега считам всяко едно от тези мои занимания за културно богатство и смятам, че няма друго образование, което би ми донесло този добър усет за избор на музика, декори и локация на модните ми изяви.

- Как би описал дизайнерската си естетика? Какво искаш да изразиш с дрехите си?
- Много силен елемент за мен е подчертаването на женската красота чрез гърба на моделите. Смятам, че гърбът е една от най-красивите и чувствени части на женското тяло, и се старая да го подчертая по съблазнителен, елегантен и невулгарен начин.
Моделите в колекцията ми са вдъхновени един от друг. Ако един моден критик разгледа колекцията ми, ще забележи липсата на последователност, отсъствието на единна линия и движеща се философия в нея. От друга страна, ако човек познава начина ми на работа, ще разбере, че всеки един от моделите ми носи преживяна емоция и индивидуално вдъхновение. Затова считам, че различното, което правя, е именно да вдъхвам емоция във всеки един от моделите ми, която впоследствие да бъде преживявана от публиката, както и от дамите, които я носят.

- Какви творчески принципи следваш в създаването на всяка колекция?
- Истината е, че не използвам конкретни творчески принципи; те са по-скоро в работата ми и в подчертаването на индивидуалността на всеки от моделите ми. Голяма част от тях са уникати, чието създаване не повтарям. Освен това държа на уникалността и персонализацията на текстила и аксесоарите като копчета, ципове и бродерии. Тази индивидуалност на детайла не е никак лесна, защото винаги следвам каноните на висшата мода, съчетавайки ги в същото време с иновация, без да се отдалечавам от модата, предназначена за по-честа употреба.
Понякога в ревютата ми се наблюдават експериментални детайли и се случва хората да не разбират, че в едно ревю не е задължително всички дрехи да са предназначени за носене. Това, че дизайнерът два пъти в годината има шанс да представи творческите си виждания пред публика, му позволява да покаже креативната си лудост и концептуалните си идеи. Все пак част от дизайнерската му цел е да покаже модата като форма на изкуство.

- Къде се намираш в момента - в творчески и философски аспект?
- Може би поради факта, че съм млад дизайнер, не гледам на модата като на комерсиална професия и индустрия. В момента чувствам, че все още съм на ниво творец и модерен моден философ. Наясно съм, че тази ми нагласа неизбежно ще се променя с времето, но възможността да се впускам в дълбочините на фантазията си и креативните си хрумвания, без да се съобразявам с актуалните тенденции, не ме притеснява. Напротив - позволявам си тези творчески волности, давайки си сметка, че сега е времето да експериментирам.
Философският аспект на модата като носител на послания ми е особено близък. Много често моделите ми са посветени на теми, които докосват публиката - например последната ми колекция "Мост между културите" беше високо оценена от аудиторията на различни държави, защото чрез нея успях да покажа как един млад човек като мен може да бъде вдъхновен от далечна и различна от неговата култура. Увлечен от богатството на ислямското изкуство след посещението си в едноименния музей в Доха, Катар, аз реших да посветя времето, труда и любовта си към модата на създаването на тази колекция.

- В свое интервю Майкъл Корс казва, че "окото на дизайнера трябва да е винаги любопитно". Какво предизвиква твоето любопитство и какво те вдъхновява?
- Освен че окото на дизайнера трябва да бъде любопитно, то трябва да е винаги отворено и да може да чете между редовете. Аз съм човек, който извлича максимален позитивизъм от всеки аспект на всяка ситуация. Убеден съм, че когато работиш за обществото, ти трябва да си част от него. Любопитен съм да се разхождам вечер по търговските улици и да наблюдавам пред кои витрини се спират хората и в какво се заглеждат. Често заставам до тях като обикновен потребител и се вслушвам в коментарите им за дрехите, които виждат пред себе си. Ползвам градски транспорт заради любопитството си да видя как хората се обличат, как се държат и за какво си говорят. Всяко едно от моите наблюдения е в полза на разсъжденията ми за това в какво общество живея, за да мога по конкретен начин да му предложа добър и адекватен продукт за следващия сезон.

- Важно ли е за един дизайнер да има занимания извън модата?
- За мен заниманията извън модата са важни и полезни. Дизайнерската професия ми позволява да съчетавам любовта си към новото и непознатото с работните ми задължения. Например аз обичам да пътувам, да опознавам света и чужди култури и да се срещам с нови хора.

- Освен дизайнер ти си преподавател по мода в няколко учебни заведения. С какво преподавателската дейност те обогатява?
- Контактът ми със студентите е истинско богатство: в техните очи аз съм професор, но в моите те са своеобразни учители. Макар че съм сравнително близко до тяхната възраст, аз се радвам на възможността си да им предам знания. В същото време осъзнавам, че работата ми със студенти допринася за дизайнерското ми развитие, защото всяка тяхна емоция и мнение е интересно за мен.

- Кое е по-важно за един дизайнер: да има стабилна творческа гледна точка, на която да не изневерява, или да бъде гъвкав по отношение на модните тенденции?
- Според мен стабилната гледна точка е своеобразно поставяне на рамка. Когато се занимаваш с креативна дейност или твориш изкуство, е трудно да стоиш в рамка. Вярно е, че чрез рамката изграждаш стил, който се превръща в творчески подпис пред публиката, но аз предпочитам да съм гъвкав и всестранен. Гъвкавостта е предимство във всяка професия и е особено полезно за творческите дейности. В модата тя създава възможности да заявиш своята уникалност и характерно чувство за стил. Този тип гъвкавост провокира неконвенционалното ми мислене и води до създаването на модели, различни от предварителната ми идея. Бивайки гъвкав, успявам да променя бързо идеите си и да ги адаптирам към нови хрумвания. Чрез тази съобразителност често се убеждавам, че нещата се получават по-добре, отколкото предварително съм предполагал. Колкото съм по-гъвкав, толкова по-лесно разбирам хората, като същевременно им позволявам да разберат самия мен.

- Какъв тип жена харесваш да обличаш?
- Всяка дама е моя любим клиентка. Жените, с които работя, са от всякакъв статус - от нормалната домакиня до бизнес дамата, от тийнейджърката до популярната светска личност. Не се ограничавам до определен тип жена, защото смятам, че критерият за обличане трябва да е стилът на дамата, без оглед на това, откъде идва и с какво се занимава. Отворен съм за работа с всякакви личности. За мен светът е красив, защото хората в него са различни. Уверен съм, че в моите дрехи всяка жена може да се почувства женствена и красива. В дрехите, които създавам, дамите са елегантни, но съблазнителни. Облечената в тях клиентка умее еднакво добре да бъде твърда и решителна, когато работи, и да умее да се забавлява през свободното си време. Тя е както самоуверена и независима, така и закачлива и изненадваща. Тя е жена, която не само привлича, но успява да задържи вниманието върху себе си за дълго време.

- Коя дреха е задължителна за дамския гардероб?
- Всяка жена трябва да има поне по няколко рокли в гардероба си - ежедневни, делови, коктейлни, вечерни. Нека не забравяме, че роклята е била основен елемент в облеклото на жената през вековете. Еволюцията на модните тенденции, женската еманципация и определени социални движения през XX век са повлияли на избора на жената да облече панталона, мъжката риза и сакото. Роклята обаче е онази задължителна дреха, към която жените посягат, когато искат да подчертаят женствеността си, и затова мястото й в гардероба е задължително. 

- В майсторския си клас по мода Марк Джейкъбс учи студентите си, че "модата не е изкуство, а част от изкуството на живота". Според теб каква е връзката между мода и изкуство?
- Аз смятам, че модата е изкуство, защото е креативна. Днес в световните музеи могат да се видят богати модни колекции, които някога са били просто нечии дрехи. Днешното им представяне като музейни експонати е свидетелство за тяхната значимост в историята на модата като изкуство, чиято еволюция може да бъде проследена и разказана. Това, което рисувам в скиците си и творя с ръцете си, е моят начин креативно да пресъздам вътрешния си свят, чувствата и мислите си. Прехвърлейки идеите си върху лист хартия, а след това от хартията - на манекен и от манекена - на реални хора, е творчески процес, характерен за изкуството.

- Носител си на множество награди в света на модата. Какво ти носят те?
- Давам си сметка, че броят на призовете ми за последните пет години, откакто завърших Академията за мода KOEFIA, никак не е малък. Той е свидетелство за растежа ми през тези години и за правилните стъпки, които съм предприел в стремежа си да изкачвам модни върхове. Всеки един от тези призове е признание от света на модата, от големите имена в нея, както и от публиката. Като млад дизайнер гледам на тези награди като на своеобразна скала, която отчита докъде съм стигнал в своето развитие.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"