Нов шеф, стари болки

На нов шеф и малко прасе не се радвай, защото не знаеш каква свиня ще излезе, гласи приказка  от съвременния наш фолклор. Затова и отзвукът за новия шеф на лекарската съсловна организация е приглушен. Освен за това, че е представител на верига частни болници, та може да се очаква  частното лоби трайно да се настани и в съсловието.
Едва ли някому би направило впечатление това, ако границата между частни и държавни/общински болници не бе толкова дълбока. Работещите в държавните и общинските болници продължават да се гърчат без пари за лекарства, консумативи,  заплати. Получават заработеното си само когато Бащицата премиер се разпореди "ядовито". А той го прави, ако, и когато, има евентуален изборен интерес. Така се създава и разделението между работещите в тези лечебни заведения. Нищо, че според конституцията, не би трябвало да се делят различните видове собственост в системата на здравеопазването.
Законът дава много права на съсловната организация и съответно тя има в ръцете си немалко инструменти да повлияе на системата. Стига да бъдат използвани разумно и навреме. Помним как преди години ръководството на съсловието забравяше недоволството на лекарите, щом премиерът обещаеше исканите пари в навечерието на протестите.
Доверието на ръководството на съсловната организация не идва само от лекарите. То идва и от обществото, защото, ако хората не вярват на лекарите, не вярват и на системата. Затова лидерите на съсловието не трябва да се борят само за възнагражденията. Иначе ще продължаваме да бъдем свидетели на процеса, в който системата на здравеопазването погубва напредъка в родната медицина с административно налагане на различни лимити. Едва ли обществото би недоволствало от разумна и мотивирана регулация и обоснован строг контрол. Но не и от самоцелни ограничения, щукнали в нечия глава с власт.