Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Преждевременни фанфари

Соченият като антируски газопровод ТАНАП-ТАП може да бъде използван от "Газпром" по европейските правила

Георги Георгиев

12. Юни 2018 , брой: 111   606   0
Снимка
18 март 2015 г. Президентите на Азербайджан, Турция и Грузия - Илхам Алиев, Реджеп Ердоган и Георгий Маргелашвили,
дават началото на строителството на ТАНАП в Карс

"Днес е исторически ден", заяви на гръцки във вторник, 17 май 2016 г., еврокомисарят по енергетиката Марош Шевчович в Солун по време на първата копка на Трансадриатическия газопровод (ТАП), минаващ приз Гърция, Албания, Италия. Този ден Шефчович нарича ТАП "главен инструмент в европейската енергийна безопасност". Този вторник, две години по-късно, пак ще бъде обявен за исторически ден, защото президентите на Турция и Азербайджан Реджеп Ердоган и Илхам Алиев ще пуснат в експлоатация газопровода Трансанадолски газопровод (ТАНАП) с церемония край град Ескишехи, на която е поканен и българският премиер Бойко Борисов.
ТАП и ТАНАП са двата най-важни елемента в Южния газов коридор, който бе замислен и се реализира като алтернативен и конкурентен на руските газови доставки и трасето им през Украйна за Европа. ТАНАП е предназначен на първо време да доставя 6 млрд. куб. м природен газ от Азербайджан за азиатската част на Турция, а от април - юни 2020 г., когато бъде готов ТАП, той ще се върже към него в Източна Тракия, за да доставя още 10 млрд. куб. м газ годишно за страните от Балканския полуостров и Южна Европа, което към момента е два процента от нуждите на ЕС. Фактически едва тогава ще бъде напълно готов Южният газов коридор, който се подкрепя активно и от САЩ като средство за ограничаване на зависимостта на ЕС от руските газови доставки. Той ще бъде с обща дължина от 3500 км и ще струва 45 млрд. долара. Доста мащабна инвестиция, за да бъде "сдържана" Русия, като полза от нея очаква и България, тъй като се предвижда чрез газова връзка в района на гръцкия град Комотини да получаваме годишно договорения преди десетина години 1 млрд. куб. м азерски газ. В бъдеще се предвижда мощността на ТАП да бъде удвоена, като допълнителните 10 млрд. куб. м бъдат осигурени от страни като Туркменистан, Иран и Ирак. Пряк конкурент на ТАП е построената частично втора тръба на "Турски поток", чийто газ е предназначен за европейския пазар.
Фактически Южният газов коридор е опит да се възроди под нова форма о бозе почившият проект "Набуко", но вероятността за включване на трите горепосочени страни в момента е ниска както поради неуредения юридически статут на Каспийско море, така и поради неспадащото геополитическо напрежение около Иран, който пак е под американски санкции. Разбира се, предстоящото откриване на ТАНАП стана повод за ангажираната публика в България и Европа да обяви, че започват доставки на газ, заобикалящи Русия, в някои среди дори гръмнаха фанфарите, че иде край на "газовото робство" от Москва и други такива. Но както от пет години чакаме американската "флотилия на свободата" от газовози, пълни с демократичен шистов газ, така и сега е рано за генерални заключения. На първо място, трябва да отбележим, че Русия не само че не намалява пазарния си дял в Европа, но дори го и увеличава, и то точно в разгара на кампанията срещу нея. Делът на "Газпром" на европейския пазар е 34,7% за миналата година и в следващите 15 години, със или без азерски и американски газ, се очаква този дял да надхвърли 40% поради спада на добива в Холандия и Норвегия. На фона на 194 млрд. куб. м газ, които за 2017 г. е доставил в Европа "Газпром", бъдещите 10 млрд. от Азербайджан изглеждат като капка в морето, при това тук не броим започналите тази година доставки на руски втечнен газ от ямалските заводи на частната компания "Новатек", които само ще растат в близко бъдеще. Но това е на глобално ниво. За страни като България обаче картината изглежда по-различна. Единият милиард куб. м газ, който може да получим след 2020 г. по ТАП, е сериозна алтернатива и разнообразяване на доставките на фона на близо 3 млрд. куб м вътрешно потребление, 90% от което пристига от Русия. Така че при добро желание някои правителства може да се похвалят, че са отхлабили "хватката на Кремъл".
Може би обаче реалността ще се окаже далеч не така еднозначна. През май тази година авторитетното списание "Нейчеръл газ уърлд" излезе на обложката си със статия "Южният газов коридор" или "Троянският кон" се готви за първия газ". Според изданието има голяма вероятност газопроводът ТАП фактически да пренася освен азерски и руски газ. Работата е там, че съобразно Третия енергиен пакет на ЕС ТАП трябва да допуска и трети страни, които да пренасят своя газ. Това обаче ще важи само за бъдещото разширяване на ТАП, сегашната тръба от 10 млрд. куб. м бе специално извадена от нормите на Третия енергиен пакет. Такава трета страна е само Русия. Тя може да използва европейското законодателство, за да си осигури достъп до тръбата, и така по вече построената инфраструктура да пренася газ за ЕС, като заобиколи Украйна и от южното направление. Истината е, че Киев губи от ТАП, независимо дали по него ще тече азерски или руски газ, защото това неизбежно ще се отрази върху преноса през територията на Украйна. Желанието на Русия да използва ТАП не е някаква новина. Още през януари миналата година във Виена зам.-директорът на "Газпром" Александър Медведев заяви, че са водени такива разговори.
Сега експертите на "Нейчеръл газ уърлд" са стигнали до извода, че точките, в които руските тръби излизат на турския бряг и ТАНАП и бъдещата му връзка с ТАП са така разположени, че е удобно те да бъдат свързани в една система. Те отбелязват, че ТАНАП има в района на Гелиболу втора точка за прием на газ, която вероятно ще бъде свързана с газовия ринг около Мраморно море, респективно с Трансбалканския газопровод от България и с газовата връзка с Гърция. Това се потвърждава и от генералния директор на ТАНАП Салтук Дюзел, цитиран от азерския сайт "Москва-Баку", който добавя, че първата тръба на "Турски поток" ще се върже към Трансбалканския газопровод, а така и към цялата мрежа в района на Люлебургаз. След изграждането на газовата връзка България - Гърция пък ще се появи втори газов ринг в района с отклонения от България към Румъния, Украйна по съществуващата в нашата страна мрежа. Ето това е превръщането на Турция в мощен газов хъб, което ще й позволи да пренася газ към Гърция, България, други балкански държани и дори, колкото и да е нелепо сега, към Украйна, а след изграждането на газовата връзка на България със Сърбия се отварят и перспективите към Централна Европа. За всичко това обаче Азербайджан няма газ. От края на 2016 г. Азербайджан купува немалко синьо гориво от Москва - 1,6 млрд. куб. м за миналата година, за да задоволява вътрешните си нужди, докато изпълнява договорите за износ. Добивът на природен газ в Азербайджан пада в последните години, както пада и добивът на нефт. За 2016 г. 29,33 млрд. куб. м, което е с 3,9% по-малко, отколкото през 2015 г. Падането на добива продължи и миналата година до 28,6 млрд. куб. м газ, което е с 2,6% по-малко от 2016 г. Разбира се, от бранша обещават, че в бъдеще с влизането в експлоатация на новото находище "Шах-Дениз-2" това ще се промени, но сега-засега положението е такова. При това според експерта Алексей Гривач може да минат до 5-6 години, докато находището "Шах-Дениз-2" излезе на проектна мощност.
Достатъчно природен газ обаче има Русия, която по странно съвпадение вече построи едната част от "Турски поток" (16 млрд. куб. м годишно), от която около 3 млрд. могат да се използват веднага за транзитни нужни. Прикачването на втората тръба от "Турски поток" към ТАНАП-ТАП, която вече има и нужните разрешителни, ще позволи на Москва гъвкаво да оперира в южното направление - да избира трасетата - Гърция - Италия или България - Сърбия, при това с любезната покана на европейските законодатели и при явното недоволство на САЩ. Разбира се, руснаците могат да изберат и вариант с построяването на нова тръба през Гърция или България, но това изглежда скъпо и опасно в условията на санкции начинание.
На този фон България има добри шансове, да продължи да бъде транзитна страна за руския газ. Това потвърждава и директорът на руския Институт по национална енергетика Сергей Правосудов в интервю за изданието "Нефт и капитал". Според него "Когато бъде построена първата тръба на "Турски поток", Трансбалканският газопровод ще остане празен. Ако България иска да получава газ от ТАНАП, възниква въпросът: Изгодно ли и е да държи празен този газопровод, или е по-добре да се договори с Русия и той да бъде пуснат в реверсивен режим, т. е. газът да тече не от север на юг, а от юг на север и по-нататък в Сърбия". Това, че България има шансове да запази транзитния си статут обаче, не означава, че е способна да ги реализира. С това държавно ръководство, както видяхме, стратегическото планиране в областта на енергетиката е на ръба да бъде обявено за "кауза пердута".



Карта на газопроводите, които влизат в Турция и се събират в пръстен в Източна Тракия. Така изглежда истинският газов хъб
Снимка - Министерството на енергетиката на Турция

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"