Команданте Гевара на 90

Пенка Сомлева

На 14 юни се навършват 90 години от рождението на д-р Ернесто Че Гевара, световноизвестен революционер, извървял славен и героичен път като безстрашен борец на хората по света за по-достоен живот. Минали са толкова години от неговото раждане, но повече от половин век неговият мъжествен лик с черната барета и червената звезда на нея, направена от фотографа Алберто Корда, ни съзерцава от стотици хиляди плакати, червени знамена и фланелки, носени на многолюдните социални протести навсякъде по света.
Кой всъщност бе човекът зад безсмъртния команданте? Защото малко от нашите съвременници могат до такава степен да разклатят общественото съзнание и да оставят след себе си толкова много мистерии и тайни, колкото това е сторил човекът - символ на ХХ век, Че Гевара.
Историята на Ернесто Гевара все още е пълна с много загадки. Най-трудното е да се разбере и обясни всичко онова, което е стояло зад мотивите и импулсите на този наистина уникален човек, това как той е събрал идеите, които впоследствие увличат зад себе си цели народи и държави, откъде и как е черпил сили.
Ернесто Гевара де ла Серна е роден на 14 юни 1928 г. в гр. Росарио, Аржентина, в семейството на архитекта от ирландски произход Ернесто Гевара Линч и доня Силия де ла Серна ла Льоса. Далечен прародител на майката на Ернесто - Хосе де ла Серна, бил испански генерал, колониален служител и предпоследен вицекрал на Перу.
Притежател на семейна плантация с мате, бащата Ернесто Гевара Линч първи в окръга започва да плаща на работниците си като заплата пари в брой, с което си спечелва недоволството на местните плантатори. Старият Гевара се опитва да образова и възпитава своите пет деца всестранно, в къщата е имало огромна библиотека от няколко хиляди книги, вратите на която винаги били отворени за деца от различни социални класи както от заможни семейства, така и от семейства на обикновените работници.
По време на гражданската война в Испания и Втората световна война домът на Гевара е посещаван от много военни лидери и политически активисти. Най-вероятно именно тогава у Ернесто се оформя разбирането за сложното многообразие на света, възникват първите му идеи и бележки за бъдещата  негова идеология.
На двегодишна възраст Ернесто пада в ледените води на един басейн и получава първия астматичен пристъп - начало на  тежък период, който ще го съпътства до края на дните му, затова по-голямата част от учебната програма той усвоява у дома. След средното си образование през 1945 г. е приет в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. Като студент се увлича по творбите на Сартр, Гарсия Лорка, Пабло Неруда, произведения на аржентински автори социалисти. Води си дневник и пише поезия, които след смъртта му са публикувани в многотиражни издания.
Енергията на младия Ернесто стига за много неща: той играе футбол, занимава се с ръгби, езда, голф, планеризъм, пътува много, като предпочита да се придвижва с велосипед, а като нает моряк посещава няколко страни. Още на тази възраст младежът решава за себе си, че основното му призвание ще бъде да служи на хората по примера на тези отдадени личности, на които той искрено се възхищава. През 1952 г. заедно със своя приятел, доктора по биохимия Алберто Гранадо, Ернесто Гевара посещава Чили, Перу, Венецуела и Колумбия, за да проучи работата на лечебници за болни от проказа. По пътя си пътешествениците обаче помагали и в лечението, в пренасянето, дори в прибирането на реколтата, като наблюдавали живота на обикновените хора и тежките условия на индианците.
През 1953 г. Гевара получава диплома за хирург и специалист по дерматология. Вместо да отиде на служба в армията, отпътува за Боливия, където по това време на власт идва Националистическата партия на революционното движение. В страната стават глобални неща: национализация на мините, аграрна реформа, привличане на работници и селяните в управлението на страната... Ернесто Гевара работи упорито, среща се с различни хора, пътува много. Посещава Гватемала, Панама, Коста Рика, среща се, общува и влиза в дискусии с революционни лидери от различни страни. През същата година се запознава с революционерката Илда Гадеа Акоста. Младежът впечатлява Илда със знанията си върху марксизма, с дълбочината си на мислене и избора си да помага на обикновените хора и да се бори за тяхната справедливост.
По време на въоръжения конфликт в Гватемала през 1954 г. Ернесто Гевара получава първия си боен опит: той участва в група за противовъздушна отбрана, помага в превозването на оръжия, в агитационната работа, в резултат на което попада в списъка с "опасните комунисти", които трябва да бъдат унищожени. Налага му се да избяга в Мексико.
В Мексико през 1955 г. се жени за Илда Акоста, от която има една дъщеря. Продължава да практикува медицина, среща се с много прогресивно мислещи хора. Един от тях по-късно ще нарече Гевара "континентален революционер, който мисли не толкова за Аржентина, колкото за Латинска Америка като цяло"...
В Мексико през юли 1955 г. Ернесто се запознава с Фидел Кастро - среща, която ще го отведе на Острова на свободата, Куба. Още тогава Кастро отбелязва голямата революционна зрялост и смелост на идеите на Че Гевара. В дневника си Гевара пише: "Фидел е интелигентен млад мъж, уверен в себе си и изключително смел. Той ще направи революция. Между нас има пълен синхрон. Само заради човек като него бих се раздавал всецяло."
Едва ли има нужда да говорим за това каква смелост са притежавали 82-мата човека, влезли в морето при буря и дъжд с малка лодка с капацитет за 10 души. Техният ориентир бил остров Куба, тяхната цел - свободата. Само след седмица корабът стигнал до бреговете на Куба и отрядът веднага бил подложен на обстрел от военните на Батиста. Повече от половината от членовете на екипажа загиват в битката. Че Гевара по-късно ще напише: "Някъде в гората, сред дългите нощи (със залеза на слънцето започваше нашето бездействие) строяхме смели планове. Мечтаехме за битки, за тежки операции, за победа. Това бяха щастливи часове. Заедно с всички се наслаждавах на първите в живота ми пури, които се научих да пуша, за да прогонвам досадните комари. Оттогава се вля в кръвта ми ароматът на кубинския тютюн. И бяхме замаяни дали от силната "Хавана", или от смелостта на нашите планове, един от друг по отчаяни." В битките Ернесто открива, че не изпитва страх пред смъртта и че играе решаваща роля в създаването и оцеляването на бунтовническото движение.
Без никакво предупреждение и колебание Фидел провъзгласява Ернесто за команданте. Това е най-високият чин в бунтовническата армия. Оттогава всички наричат Ернесто Команданте Гевара. Хората от обкръжението на Че отбелязват неговата голяма любов към четенето, желязната воля и вярност към идеалите, саможертвата и грижата за приятелите. Революцията на "брадатите", както наричат бунтовниците от Сиера, е победила. Че е провъзгласен за военен губернатор на крепостта Кабана, близо до Хавана, където се помещават военните съдилища. Там се води процесът срещу палачите на Батиста. Ернесто е само на 30 години, а вече е легендарна личност. Чужденецът, аржентинецът, както го наричат кубинците, скоро получава кубинско гражданство благодарение на член от конституцията, добавен специално заради него. Става министър в новото революционно правителство на Куба. Среща се с видни политици от много страни: Мао Цзедун, египетския президент Гамал Абдел Насър и др.; посещава и Москва. Гевара се превръща в световен символ на съвременния революционер, пропагандира открито своето разбиране на марксизма и бичува недостатъците на съществуващите социалистически страни.
След развода си с Илда Ернесто се жени за кубинката Алейда Марч, от която има четири деца - Алейдита, Камило, Селия и Ернесто. Участва в революционните движения в Африка и в Латинска Америка. Не знам защо, но е малко известно в България, че любимата снимка на Че Гевара, която е носел у себе си, дори когато е умирал, е снимката на Васил Левски. Писал е на много места, че има един герой на Балканите, от България, на когото той самият е искал да прилича. Гевара е искал да направи това, което и Левски е искал - "Когато освободя собствената си родина, ще ида да освобождавам други народи".
През 1965 г. Че Гевара напуска Куба завинаги. В прощалното писмо до Фидел Кастро пише: "...Веднъж ни попитаха на кого от нашите близки да съобщят в случай на смърт и тогава нас ни порази действително реалната възможност за такъв изход. Знаехме, че в революцията (ако тя е истинска) хората или побеждават, или загиват... Където и да се намирам, ще чувствам своята отговорност като кубински революционер и ще действам като такъв..." 
 През 1967 г. в Боливия неговият отряд попада под обстрел на специално обучени сили на ЦРУ, където на 8 октомври е ранен в крака и пленен. На следващия ден - 9 октомври, е разстрелян. Мястото, където е погребан Ернесто Че Гевара, е неизвестно до 1997 г., когато останките му са ексхумирани, пренесени с военни почести в Куба и положени в мемориала Сиера Маестра. Когато преди разстрела агентът на ЦРУ го пита за какво мисли, Че отговаря: "Мисля за безсмъртието на революцията".
Романтичният образ на революционера, лицето му, думите му са съхранени в паметта на народите. Той е легенда. За историята ще остане завинаги младият бунтовник - романтик, Командате Гевара. Знаел е, че ще победи смъртта и в момента, когато е казал на войника, дошъл да го разстреля: "Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо. Просто ще убиеш един човек..."