Математиката на матурите - рекорд по високи резултати

На матурата тази година абитуриентите, които са избрали като втори задължителен изпит математиката, са показали най-високите резултати, откакто у нас се правят държавни зрелостни изпити - от 2008 г. Средният брой получени точки от тестовете е 70,4 при 100 възможни, като миналата година резултатът е бил 62,44 точки. Двойките по този предмет са по-малко - 3,09% при 3,95% миналата година, а отличните оценки са се увеличили до 46% тази година при 30% през 2017 г. Подобрили са се, макар и с малко, оценките по български език и литература и по още 8 предмета от общо 13, по които е възможно да се държи матура. Сред тях са английски, история, философия, география. Това показва обобщението от тазгодишните зрелостни изпити, което бе представено вчера в МОН.
Влошили са се обаче показаните знания по биология, химия, испански, италиански, френски език. Само с 1 точка се е подобрил средният успех по български и литература (БЕЛ) и тази година е 53,94 точки. Повече са били зрелостниците, които пишат текст на матурата, предпочитанията са все повече към есето за сметка на интерпретативното съчинение. Отличните бележки по БЕЛ са 6474, т. е. с над 300 повече от миналата година. С около 800 са намалели двойките по БЕЛ и сега са 3025. Абитуриентите, които са подали заявление да се явят на изпита по БЕЛ, са общо 55 188, но реално са се явили само 51 088. От това се разбира, че около 24 100 дванадесетокласници не са успели да завършат последната година от гимназията и са имали двойки. От МОН отчетоха, че за завършващите гимназия най-трудно е възприемането на смисъл на даден текст, познаването на строежа на дадено произведение и характеристиката на творчеството на даден автор. За изумление дори на проверяващите все още има ученици (3,1%), които, вместо да пишат текст, просто са преписали стихотворението "Вяра" на Вапцаров, което означава чиста двойка. Интересно е, че учениците се затрудняват при пунктуацията в просто изречение, докато в сложното изречение се справят по-добре.
Най-добри резултати по български имат учениците от  София-град (60,8 т.), от Смолян (57,1 т.) и от Пловдив, най-ниско в класацията остават тези от Кърджали (44,6 т.), от Силистра (45 т.) и Ямбол (46 т.). По БЕЛ най-добри резултати показват завършващите 91-ва Немска гимназия (5,62 среден успех), 164-та Испанска гимназия (5,61),  езиковата гимназия в Пловдив (5,58) и др.   
На втория задължителен изпит по предмет по избор са се явили само 41 670 човека, средният им резултат е "добър 4,50". Много от випускниците на професионалните гимназии са предпочели да се явят не на матура, а на държавен изпит за получаване на степен в професионалната квалификация. Най-високият резултат сред всички предмети е по немски език - 80,2 точки.


Изпитите ще станат на две нива

Правилата за зрелостните изпити ще бъдат променени от 2022 г., съобщиха от МОН. От 2022 г. като първи задължителен изпит си остава БЕЛ. За втората задължителна матура обаче вече няма да се избира между всичките 13 предмета, а само измежду профилиращите предмети, които гимназистът е изучавал в ХI и ХII клас. С новия училищен закон и учебния план по него като задължителен предмет отпада историята. И ако ученикът завършва примерно математически профил без история в последните 2 класа, той няма да може да избере историята за матура. Промените ще влязат в сила за сегашните осмокласници. Третата матура по желание ще остане, но съдържанието й ще е според нивото на изучавания предмет - ако предметът е бил профилиращ, изпитът ще е по-сложен, ако ли не - ще е само върху общообразователното съдържание. Това означава, че вузовете тепърва ще трябва да нагласят правилата си за прием според това оценката от кое ниво на матурата ще признават.