Хем боли, хем - сърби

За пореден път Бащицата показа, че не знае какво точно иска, но го иска веднага. В понеделник вечер прие оставката на Бисер Петков, а 18 часа по-късно, от чужбина, му нареди да се връща на работа. Добра имитация на поведението на монарх самодържец: "Оставям го министъра да продължава да работи." Дотук изненади няма. Засега остава в мъгла отговорът на въпроса чии интереси е настъпил Петков. Или чии интереси настъпват родителите на деца с увреждания. Дали пък министърът не си остана самотник в това правителство, което не го подкрепи и в това ведомство, което май не го прие? Или просто исканата в понеделник оставка е трябвало да бъде завръзката по сценарий, който вече е бил разиграван от премиера: щом протестирате, напускам властта. После се купуват едни гласове оттук-оттам и хоп - пак във властта с "Ами аз си тръгнах, ама народът ме иска, ето избра ме!"
Само че този път залог на Бойко-Борисовите шашарми този път са деца с увреждания и техните семейства. Долен и гнусен трик за циментиране във властта. Но на кого ли му пука?
Премиерът си повтаря, че дал 80 млн. лв. повече тази година за социални услуги. Но не знае защо те не стигат. Така, както не знае защо прехвалените 407 млн. лв. в повече за здравеопазването не стигат. И когато се предлага едно разумно преразпределение, то не се приема, защото... очевидно ще бъдат накърнени нечии финансови интереси. Във всеки случай те не са на децата с увреждания.
Иначе цивилизоваността на едно управление не е в това да дава повече пари за здраве, социална политика и образование, а да създаде условия хората да се разболяват по-малко, а ако се разболеят, да получат адекватна помощ, а хората в неравностойно положение да живеят в условия, които ги карат да се чувстват пълноценни членове на обществото. А не да бъдат карани да смятат, че са навлеци, на които държавата подхвърля с досада милостиня и чака час по-скоро да се отърве от тях.