В Берлин през двайсетте...

Колекцията "Музи" на издателство "Емас", макар и съвсем нова, вече доби облик и място на книжния пазар. Романите за млади, целеустремени жени, застанали на кръстопътя на изкуството, любовта и дълга, завладяват не само с характера на "жените музи", но и с обаянието на епохата - началото на ХХ век, епоха на бурен, незапомнен културен възход, епоха на обновление във всички сфери на изкуството. И най-естествен герой в тези книги е градът, градът на действието, градът на вдъхновението, градът - център на изкуството. Париж, Виена, Лондон, Ню Йорк, Мюнхен... В новата книга от колекцията - "Кафе под липите" от Джоан Венг (превод Ваня Пенева), героят е Берлин. Макар и малко известна в България като културна метрополия, столицата на Германия играе съществена роля в творческия водовъртеж на периода между двете войни.
...Средата на 20-те години, Берлин. От края на голямата война са минали само няколко години, но в метрополията на бившия Райх не цари усещането за победена държава. Скъпи коли летят по широките булеварди, пред препълнени зали театрите поставят пиеса след пиеса на нови драматурзи, киностудията "Уфа" бълва филм след филм и звезда след звезда, немалко от които световни, в политическите кабарета млади писатели се надпреварват в новия литературен жанр, галериите едва сварват да представят новите скандални художници, из задимените кафенета и ресторанти беснее новата музика, дошла отвъд океана. Всичко е ново, всичко свети, всичко трепти. Време на културен възход, време и на еманципиране от отколешните представи за изкуството и живота.
А в центъра на този задъхан град стои той, засенченият денем и блестящият нощем булевард "Под липите". Стои със своите безброй места за кратка отмора и привлича като магнит творци и меценати, буржоа и аристократи, застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с "Кафето под липите", където се тълпят всички, които искат да са в крак с времето.
Един ден на гарата на този кипящ от живот град слиза млада жена. Тя идва от малък еснафски градец и носи със себе си своята пишеща машина и своя талант... Макар и толкова млада, Фрици вече има зад гърба си две огромни разочарования. Разрушена е представата й за любовта, сринат е стремежът й към творческа изява. В нейния малък роден град никой, дори годеникът й, не приема особеното, новото в нейното мислене. Но младото момиче мечтае. Да пише, да създава сценарии за филми, да твори - това е нейната мечта. Тогава какво й остава: да грабне куфара с най-необходимото и още по-необходимото - своята пишеща машина, и да замине за големия град.
В Берлин, разбира се, не я чака покана за сценарий във филмовата студия "Уфа". Но нали човек трябва да се препитава. Фрици е учила машинопис и напълно наясно с възможностите си или по-точно с липсата на такива, тя започва работа като машинописка. И може би това е намесата на съдбата - попада на ексцентричния, главоломно обедняващ граф Фон Келер, чиито статии трябва да преписва. Защото около затъналия в парични проблеми аристократ циркулират хората на изкуството от половин Берлин. И младото момиче попада във вихър, какъвто не е и сънувало...