Готов социален министър

- Ами този луд ли е? - попита журналистът и кимна към мъжагата, който стоеше срещу облечената в сиви халати тълпа и раздаваше гръмогласните си заповеди.
Главният лекар не отговори. Той внимателно слушаше думите на мъжагата, вероятно следеше дали всичко върви по реда си.
- Двамата генерали, Мусолини е Чесъна отиват на картофите! - трептеше във въздуха гласът на мъжагата. - Наполеон, Моторетката и Професора - на зелето! Искам всичко да се прекопае, да се заравни, да се полее, да се подреди като за Европейския съюз! Ясен ли съм?
- Няма да отида на зелето! - пристъпи с достойнство крачка напред нисичко човече, пъхнало ръка в пазвата си. - Зелето е моето Ватерлоо!
- Зелето е твоята Света Елена! - сряза го мъжагата. - И ти ще отидеш като поп! Марш обратно в строя!
- А ла гер, ком а ла гер… - въздъхна дребосъкът, послушно се обърна кръгом и се скри в тълпата.
- Александър Македонски - в пипера! Бобеното зърно да почисти двора! Цезар и Клеопатра! Стига прегръдки, заминавайте в кухнята! Телеграфният стълб! Ти ще помагаш на Бобеното зърно! Ще чистите двора!
- Не мога! - чу се дрезгав глас от тълпата. - Аз съм телеграфен стълб и съм забит в земята. Не мога да мръдна!
- Нищо! Днес ще бъдеш крачещ екскаватор и с бобеното зърно ще почистиш двора! Това е! Тези, които не са си чули имената - заедно с Александър Македонски - на пипера! Клеопатро, стига прегръдки, казах! Къде е секретарката ми? Шехерезадо, ти ще следиш за изпълнението на задачите!
- И този ли е луд? - повтори въпроса си журналистът.
- Кой, Директора ли? - дръпна се от прозореца главният лекар. - Луд е, но е много добър организатор. Страхотен мениджър!… Този ако го туриш за социален министър, ще намери работа на всички!...