В системата цари хаос, не самоорганизация

Иванка Топалова
Жак Асса

Има събития, които направо те "въвличат" в дискусията. Такова събитие е предаването "Референдум" с тема "Каква оценка пише обществото на българското образование" на 5 юни по БНТ. Референдумът беше с участието на: Таня Михайлова - зам.-министър на образованието и науката, Явор Джонев - основател на Фондацията за образователна трансформация, Теодосий Теодосиев - дългогодишен преподавател и ръководител на школа по физика в Казанлък, Ралица Ковачева - журналист, преподавател във факултета по журналистика, Диян Стаматов - директор на 119-о училище в София, Юлиян Петров - председател на синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" и Адриан Николов - анализатор от Института за пазарна икономика.
 Разговорът се състоя точно след излизането на резултатите от външното оценяване след VІІ клас и постави редица въпроси за състоянието на българската система за средно образование, най-важният от които беше "Как да се намери балансът между добрите консервативни практики и постоянно променящия се свят?". Именно този въпрос беше за нас най-голямото предизвикателство, тъй като още преди 54 години търсехме неговия отговор.
Нека започнем с точните науки, които са ни първа специалност. Във физиката има две понятия - ХАОС (или ентропия) и САМООРГАНИЗАЦИЯ (или синергетика), които очевидно са валидни и за обществото. Според нас цялата социална система в България е в положението ХАОС, дължащ се на необмисления и по-дълго проточил се преход от една система в друга. В такова състояние, както и всичко останало, понастоящем се намира и образователната система, въпреки че тя трябва да бъде първото кристалче на синергетиката.
Няколко са основните доказателства, че образователната система е в хаос:                                           
   1. Образователното равнище на обучаваните - оценено според  "Алфа Рисърч" на 3,76 по шестобалната система, което е доста оптимистично, според нас. Само ще отбележим, че дипломата за средно образование днес не дава доказателство, че учениците правят разлика между Стамболов и Стамболийски например;
2. Според изследвания на PISA българчетата успяват да се научат да четат, но не и да осмислят и да разбират прочетеното. Училището не успява да ги научи на мисленето, необходимо на средно интелигентния човек. Реален и показателен пример от един реалити формат - кръстословица, колонка с 9 клетки, указание "български класик", първите 6 клетки вече са изпълнени с "ИВАНВА...", остават 3 клетки и участникът с победоносен тон съобщава: "Иван Вапцаров", без да съобрази, че не пасва дори броят на буквите. 
3. Постоянната промяна на учебни планове и програми, които при намалени часове по основните предмети, не позволяват на учителя да предаде целия материал, като очевидно е достатъчно само да споменава темите по програмата, без да следи заради липса на време доколко учениците са усвоили учебния материал. В предаването се чуха подобни мнения.
 4. Състоянието на дисциплината сред учащите се е плачевно. Психологическите изследвания показват, че около 25% от учениците са малтретирани от съучениците си. Това показва, че възпитателното въздействие на училището е принизено. Според "Алфа Рисърч" 64% от анкетираните смятат, че липсата на дисциплина е основната причина за лошите резултати на образователната система. От присъстващите в предаването само Теодоси Теодосиев акцентираше на необходимостта от мерки, свързани с дисциплината. "Основателят на Фондацията за образователна трансформация" Явор Джонев заяви, че "ако детето е мотивирано да учи, а "не принудено" да учи, дисциплинарни мерки не са необходими"(!). Диян Стаматов наблегна на преобразуване на системата на образованието - подредба на класната стая, ролята на учителя, въвеждане на нови учебни технологии и подготвени учители, за да не ги изпреварват учениците в използването на новите технологии.
  Водещата Добрина Чешмеджиева постави въпроса дали делегираните бюджети вече не пречат на образователната система. Според Юлиян Петров, макар и бавно, излизаме от тази система. Ралица Ковачева много точно описа настоящия ХАОС в държавата и резултата от него: децата не виждат днес в България да прогресират умните и знаещите. Според нас именно на това се дължат основният неуспех на  образователната ни система и стремежът на способните млади българи да се реализират навън (според официалните сведения над 35% от икономическите емигранти от България са над средното европейско равнище по творчески възможности и по стандарт на живот). Писали сме няколко статии за успешните образователни системи по света. Характерно за всички тях е, че независимо от икономическото състояние на държавата, тя влага много средства за образованието. В световен мащаб е известно, че качественото образование довежда до повече иновации - задължително изискване в конкурентната среда на пазара и за повдигане на жизнения стандарт. В това отношение България непрекъснато губи позиции и икономически потенциал.
  В света са известни два начина за постигане на добра образователна система: чрез изрядна учебна дисциплина (за азиатските образователни системи) и чрез голяма грижа за ученика (за успешните европейски образователни системи): чрез много образователни услуги в училището и малък брой ученици на един учител. Според психологията през един учебен час един учител може да контактува добре с 10-12 ученици. Нашите паралелки с много по-пълни и затова в България има частни уроци - в които учителят обучава само един ученик.
Автори сме на статии и дори на методическо ръководство за основната задача на училищното образование - ДА НАУЧИ УЧЕНИКА ДА МИСЛИ ТВОРЧЕСКИ. Очевидно са необходими часове, посветени на творческото мислене (в отделен предмет или като съставна част на всеки учебен предмет). Творчеството е най-голямото предимство на човешкия интелект. Обучението в творческо мислене повишава любознателността и оттам - мотивацията за учене.
Малкото дете става осъзнат човек под въздействието на семейството и на околното общество. Как да се осъществи това въздействие? Зависи от броя на хората, върху които се въздейства. Колкото по-малък е броят, толкова по-малка е степента на принудата. Докато не се осмисли този прост проблем, ще има и агресия, и ниско образователно равнище. Не е достатъчен малък, но добре заплатен контингент учители. Доброто заплащане е необходимо, но са необходими и повече учители, които не може да бъдат заменени с увеличаване на учебната техника. Само човешкото общуване създава възможност за изграждане на съобразителност и възможност за творчество у обучаваните. Освен това в училище трябва да се привлече творческият елит на нацията, както това е станало във Финландия например. У нас практиката да се канят творци в училище е иззета от неправителствени организации, които спорадично водят при учениците невинаги най-подходящите хора, но държавата изобщо не включва такъв елемент в образователната система.  
 Естествено, ние изразяваме нашето мнение, но дискусията "Какво означава образованието и здравеопазването да бъдат основните държавни приоритети?" трябва да продължи. За да може България да се върне на онова лидерско място в европейското образование, което заемаше преди "прехода" и което бе признато дори от авторите на известния "доклад на Ран-Ът", даващ предписания за развитието на България след края на социализма.