Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

18 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

МЪкадония

Николай Коев

15. Юни 2018 , брой: 114   1187   0



  Само не си мислете, че неволно съм сбъркал в заглавието името на Македония. Напротив, взех на заем от мой познат интелектуалец в близката до сърцата ни държава отвъд граничната бразда край Гюешево това тъжно определение за бившата югославска република. И не за друго, а защото над две десетилетия след безкръвното и щастливо отделяне от разпадналата се не без чужда помощ федерация, младата република край Вардар изживява вероятно най-голямата си и мъчителна конвулсия. С много мъка за възпитаваните и безрезервно отдадените на измисления македонизъм, с мъчително очакване от хората, които са наясно с историческите си корени, и също с мъчителни терзания за тези, които в стремежа си към измамна вечност във властта са готови за исторически компромис без оглед на последствията. И трите обществени групи обаче не крият тревогите си от своеобразния държавен "възродителен" процес. Защото той крие заряд за дълготрайна вътрешна конфронтация и нестабилност, от които по традиция печеливши излизат единствено жонглиращите с властта албанци. За тях името на републиката е най-маловажното обстоятелство, което може да препятства опасно пълзящото им демографско нарастване и завземането на управленски и духовни територии. При това зад наглед усърдното европейско посредничество в спора за името между Скопие и Атина прозира волята на Вашингтон, която за албанците не само в Македония е повече от закон.
  Така че много мъка се е насъбрала в този над четвъртвековен спор за името на държавата на нашите кръвни братя. Пък и съвсем не е известно дали сред договореното от премиерите Заев и Ципрас наименование за Македония с прилепеното географско определение "северна" страстите ще утихнат и в съседната държава ще настъпи мир и спокойствие. И може ли някой с категоричност да каже, че и в Гърция опозицията ще сведе знамена и няма да използва момента за сриване на правителството на Ципрас, което впрочем спокойно може да се случи и със социалдемократите на Заев след късно обявения референдум. Независимо от вече надутите фанфари от евроатлантическите ментори и присъдружните им играчи с мераци за влизане в клуба на по-богатите държави. По-важно и над всичко в случая е малката, но стратегически важната територия на Македония да бъде маркирана на картата на НАТО с оглед на разширяването на балканското присъствие на Алианса. Тази приоритетна цел, което е обяснимо с оглед на пулсиращата конфронтация между най-влиятелните световни фактори, като че ли измества емоционалните прояви на засегнатите от дългогодишния спор страни. Но ако се взрем в историята, то подобни примери с адрес нашия регион има в изобилие. Та нищо ново под слънцето.
  Като равноправни членки на НАТО и Евросъюза ние естествено не бихме се противили на присъствието на най-близките ни роднини от Македония в тези организации. Има обаче и нещо друго и то се нарича национален интерес. Затова е логично да се запитаме дали заявяваният бъбриво от политиците приоритет бе защитен от наша страна във връзка с най-новата договореност за името между Ципрас и Заев. И още - защо след многократните изявления в годините назад, пък и сега, срещу използването на географски определения в новото наименование, управляващите като че ли притихнаха евросолидарно. И чак на самия финал на преговорите външното министерство със закъснение се обади със смислени аргументи. Та нима в дипломатическата практика изпреварващите събитията позиции нямат място и стойност за постигането на благоприятни резултати, особено когато става въпрос за национален интерес? Очевидно в случая определящ е външният фактор и коленопреклонното ни приклякане пред него. Как по друг начин да си обясним тази пасивност, която сега по-трудно ще се компенсира с декларации от външнополитическото ни ведомство. Та нима вариантът за името Република Северна Македония кристално ясно не насочва към тревожни процеси в средносрочна перспектива в отношенията София-Скопие, ако управляващите край Вардар решат недобросъвестно и "всеобхватно" да експлоатират т.нар. северен приоритет. Ето защо ГЕРБ и компания трябва задължително да направят следващата крачка и да настояват на всички равнища в ЕС и пред Гърция и Македония за документални гаранции за непромяна на границите ни и каквито и да е претенции от арсенала на екстремния македонизъм на антибългарска основа.
 С една дума - голяма мъка тресе републиката край Вардар. Дали не е прав моят скопски приятел с определението си за "Мъкадония"? Та политиците при комшиите са тотално конфронтирани, а народът също не е единен. Албанизацията е в настъпление и нищо не препятства този пълзящ процес. В тази обстановка трябва съвсем малко, за да съзреят събития с референдумен привкус и мъчителни последици, които ние най-малкото като добри съседи не желаем.

  
   

             
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"