ГЕРБ за ромската интеграция: въртим едни пари

Манол Генов,
БСП

И поредният мониторингов доклад по стратегията за интеграция на ромите в страната отиде безславно в историята. Ако има все пак нещо хубаво, то е във факта, че парламентът удари звучна плесница, отказвайки да го подкрепи, и той си остана неприет. Какво следва от това ли? Вероятно нищо, ама поне във всички посоки на онези, които уж са отговорни за тази политика. И преди година казах, а сега го повтарям: въпросният доклад неслучайно е наречен и административен не само по ангажимент, но и по смисъл и полза. Защото в пространството на повече от сто страници доволно е излято

чиновническо празнодумство със завиден оптимизъм

Ще ми се някой да обясни с колко чифта розови очила е писан в отделните си раздели този държавен отчет. От неговия обем ясните неща са в пъти по-малко от неясните. Ако това е свършеното и ползата на дългите години политика на ГЕРБ за  ромското интегриране, значи ни е нужно не десетилетие, а столетие на ромското включване. Както и в доклада за 2016 година по същата политика, така и в настоящия отхвърлен от парламента доклад има дълги страници изнервящо високомерно изброяване на описани имена на проекти, списъци на временни програми за заетост, справки за брой обхванати ученици... Всичко тече, нищо не се променя. Ей това разбират нормалните хора от въпросните доклади - административни отчети за ромската политика.
Кому са нужни откровените празнодумства, каквито населяват и настоящия, и миналогодишния доклад на ГЕРБ по ромската интеграция. Като тези: "Важен елемент за осъществяване на интеграционната политика е работата в посока преодоляване на негативните стереотипи". Питам се какво е свършено, ако този извод и нужда са на финала на доклада? И още един цитат от доклада: "Предизвикателство остава обособяването на маргинализирано малцинствено население в изолирани махали, водещо до социална изолация." А с кое предизвикателство е постигнат успех дотук, това никой не разбра.

Този отчет е отчайващ

най-вече с липсата на елементарно присъствие на какъвто и да е друг освен административния поглед. Няма признания за пороци вътре в нито една система - като заетост, образование, жилищна среда, здравеопазване. Липсват цели сектори от държавата, които изрично следва също да имат ангажимент към това да извадим ромския етнос от изолацията и сегрегирането му. 
След две десетилетия работа по интеграция на ромския етнос и специално към децата в него статистиката внезапно ни показа през 2017 г. как 20 000 деца, изключително от ромската общност, не са се появили на 15 септември 2016 г. в училищата. И да не се успокояваме, това далеч не е единствено във възрастта от първи до четвърти клас. Опитът да се наложи механизъм, който да върне тези деца обратно и трайно в училище, не се радва на особен успех. Радва се на розов оптимизъм в последния Мониторингов доклад на правителството и толкоз.
Колкото и страници отчети да надиплят управляващите от ГЕРБ в сектора, няма как да се скрие информацията за това колко от децата на етноса преминават само на хартия от клас в клас, но с очевадна ниска или липсваща грамотност. Същите деца, оставени трайно почти безнадзорни, стават обект или субект на престъпления от всякакъв характер. След което обществото и държавата имат още по-големи проблеми с тяхното решаване. Как не едно, а цели три правителства на ПП ГЕРБ ще си оправдаят пълния провал и в проектната политика за ромите? Защото е факт как в българското училище преминават стотици проекти, чиито основни цели са именно задържането на децата в училищната мрежа, мотивиране на родителите им, начини за задържане на интереса им, прилагане на стимули и пр. Но

ефектът къде е

Провал претърпя и опитът нормативни документи да обвържат присъствието на децата от ромския етнос с училищната мрежа и подготвителните степени към нея с отговорността на родителите и социалните помощи на държавата за тях. Кой не е чувал за умишлени неотчитания на отсъствия на ромски деца от клас, дори и на спестени изрични здравни норми от рода на спазване на задължителния имунизационен паспорт?
Уважаеми управляващи от ГЕРБ, не ни връщайте с приказки за времето на Тодор Живков и за учение и труд, а вижте какво се случва с ромските семейства. Въпреки изпотрошените през правителство и европроекти стотици хиляди и милиони левове. Защото децата, както и цели семейства роми постепенно и трайно изпадат в изолация - социална, образователна, включително и териториална. От ГЕРБ могат успешно да си закачат като брошка на успеха факта, че вече при три техни правителства тече неспирен процес на  т. нар. гетоизиране на десетки хиляди ромско население с всичките присъщи симптоми за това. Спомняте ли си инцидента от Асеновград точно преди година? Някои се отъркаха, други се поизлъскаха у проблема с ромите, но държавна политика с трайно последствие няма по купищата проблеми. Защото за пореден път лъсна истината как въпреки наличието на механизми за действие държавата действа най-често

на принципа на паник бутона

Господата от ГЕРБ да ни покажат на коя страница от фамозните им мониторингови отчети за ромската интеграция можем да прочетем признанието за отношението на обществото към ромския етнос. Или това не е въпрос на политика? А въпросното отношение е критично тревожно: то или е гневно и невъздържано, или е покровителствено-мълчаливо. След сюжети като миналогодишните в Асеновград, а преди и след това на десетки други места из страната, когато е имало конкретни поводи, обикновено след инциденти, виждаме реакции на омраза, възмущение или страх. И какво показва държавата и политиката й срещу това ли? Демонстрира хилава и хартиена готовност за разчитане на проблема. Нагледахме се на умишлени или случайни манипулации, користни цели или нечии политически стратегии за дивиденти.
Ще спомена само няколко показателни примера, зад които би трябвало да има политики за интеграция. А онези от ГЕРБ, които се хвърлиха да защитават поредния нескопосан доклад, да кажат на коя страница от поредния претенциозен чиновнически отчет се намират отговорите им. Ето малко и конкретни примери: какво е обяснението за наложената практика в училищата с ромски етнос не се пишат отсъствия на ученици и няма отчет за нивата на реалната неграмотност? В коя интеграция е попаднал шестокласникът Асен, който е без нито едно отсъствие, но в местната комисия за малолетни се разбира, че той не е в състояние да напише дори и първото си име, защото е неграмотен? А като Асен продължава да има цяла армия в българското училище.
Хиляди из страната са случаите на млади ромски майки, които не могат да заведат бебето си на личен лекар, ако нямат придружител от поне едно поколение назад. Обяснение, че последното грамотно поколение в семейството е бабата на майката. И в този доклад липсва изцяло ролята на правосъдната система, в чиито ръце законът е поставил дисциплиниращата санкция по казуса "съжителство с малолетни и непълнолетни, които раждат деца". Достойно за отделен анализ е какво се случва с присъдите на виновните, които съжителстват по този начин с невръстни. Но никой не го прави. Няма нито ред и в този доклад. Никой не пита колко от административните наказателни глоби - най-често от по 1000 лв., с които тези лица са осъдени, са реално събрани от държавата. Отговорът е

нула глоби и нула лева

Какъв е ефектът, че това деяние е преследвано от закона? Не струват и пет пари дългите таблици с изброените десетки хиляди роми, които уж са ангажирани в трудова заетост по временни програми - няма никаква устойчивост, а за време от половин до една година. Ромските гета са си все същите, че и по-лоши, след като от ГЕРБ сами признават, че едва два са били опитите за изграждане на нов тип социални жилища за ромите от общини из страната. Признават и друго, че срещу това е имало сериозен ОТПОР от останалото местно население (стр. 45 от миналогодишния доклад).
Управляващите от ГЕРБ вероятно от незнание продължават да не забелязват, че ромската интеграция не е възможно да бъде едностранен процес, а процес на цялото общество. И че интеграцията означава най-вече приемане от насрещната страна. В кой доклад на властта да прочетем поне констатацията как обществото ни се радикализира в категоричното си неприемане на ромите, а етносът все повече се затваря вътре в себе си, консумирайки права и блага, които държавата не знае как и защо да ги мотивира и да санкционира злоупотребата с тях?
Както и да го въртим, истината е една: и тя е, че и в поредния чиновнически напудрен доклад прозират десетки милиони усвоени пари, национални и европейски финансирания, има планина от красиви думи и устойчиви клишета. В крайна сметка едно от тъжните заключения на тази свършена-несвършена работа се побира в максимата: ако за решаването на един проблем се дават пари, задръж го. Изобщо с политиката си и в този сектор ГЕРБ показаха, че работят на принципа: "Въртим едни пари". Получава им се.