Подводните камъни на диалога САЩ- КНДР

Валентин Радомирски

Срещата между лидерите на САЩ и КНДР в Сингапур е историческа не само защото е първа след войната преди 70 години между двете страни (което не подценявам), а защото е първото свидетелство за връщането на американския президент към каноните на дипломацията. Доказателство за това твърдение бяха многобройните срещи на представители на двете дипломатически ведомства на най-различни нива, както и многобройните консултации със съюзниците на Вашингтон и Пхенян в седмиците преди срещата. Това беше първото мероприятие през досегашните вече 500 дни от управлението на Тръмп, което беше организирано и подготвено с необходимата задълбоченост на експертно ниво. Казаното от държавния секретар Помпео, че над 100 експерти с различна сфера на компетентност са привлечени в екипа, който работи по севернокорейския проблем, потвърждава тази теза.

Спомням си от 70-те години

един професор в МГИМО, който беше член на руската делегация в преговорите по САЛТ (от английски SALT - Strategic Arms Limitation Talks - преговори за ограничаване на стратегическите въоръжения). Та той ни учеше как се водят сериозни преговори. Преговорите бяха започнали през 1969 г. и до момента на лекцията бяха завършили 3 кръг (общо по САЛТ-1 бяха проведени 6 рунда). Всеки кръг беше от 5 до 6 месеца, като паузите между тях, използвани за подготовка на делегациите за следващия етап, бяха приблизително със същата продължителност. Това, което ми направи най-голямо впечатление, беше дневният ред на тези първи три кръга. Целта на първия е била да се уточни дали двете страни искат да водят сериозни преговори или са се събрали, за да осъществят пропагандна акция (модерният термин е  PR activity). И след като се убедили, че имат мандат за сериозни разговори и  са се подготвили за следващия рунд,  бяха изминали 11 месеца от началото на преговорите към дневния ред на този рунд, чиято негласна цел била да си изяснят кой колко знае за стратегическите въоръжения на опонента. Показали си част от информацията, с която разполагат (на руснаците им предоставили американска сателитна снимка от руския космодрум Байконур, на която се виждало как човек чете вестник и можело да се различи заглавието на тогавашния съветски официоз "Правда"). Не ни казаха какво са показали руснаците, но се разбрало, че двете страни разполагат с достоверна информация за над 90-95% от стратегическите си арсенали, след което се оттеглили за паузата преди третия рунд, на който започнали да говорят по същество - предмета на евентуалния договор, неговия обхват както в техническо, така и във времево измерение и т.н.
Живеем във време, което е далеч по-динамично от времето на преговорите по САЛТ, но начините за водене на истински преговори остават принципно същите, както са отшлифовани през  многобройните кризи и конфликти. И връщането към тях при подготовката на срещата в Сингапур е положителният знак, че досегашният

"световен ред" все още има шанс пред

"световния безпорядък", признаци за който се появиха през последните години.
Декларацията, която двамата лидери подписаха, е резултат на многогодишни усилия на дипломатите на САЩ и КНДР, въпреки че президентът Тръмп в присъщия му стил си приписа всички заслуги. Двете държави се занимаваха с това отдавна, от началото на 90-те години. При предишните американски администрации беше подписано  рамково споразумение, в което бе записана тезата за нормализирането на отношенията между САЩ и Северна Корея. Настоящата среща се случи след труден конфликт между Ким Чен Ун и Тръмп и съдейки по отражението й от двете страни, първият контакт между двамата се оказа успешен, след като те проведоха сериозен конфиденциален разговор. В резултат на това беше подписано съвместното изявление, което може да се разглежда като класическа декларация за намерения. От една страна, това се отчита от критиците като недостатък, но ако го разглеждате от  друга страна, това е положителен старт и основа, за да започнете трудни преговори. И най-важният резултат е, че е създадена възможност да се изградят мостове на лидерско ниво на преговарящите страни.
Внимание привлича клаузата от декларацията за желанието да се установят отношения между КНДР и САЩ. В допълнение, съдейки по текста, Ким е успял до известна степен да убеди Тръмп, че постигането на безядрен статус не се отнася само за Северна Корея, но и за Корейския полуостров като цяло, а под това севернокорейците разбират създаването на правни условия за невъзможността на разполагане на тактически ядрени оръжия в Южна Корея, посещението на американските подводници в Южна Корея и т. н. От своя страна, КНДР потвърди готовността си да се съобразява с Декларацията от Панминчжон, подписана преди това от двете корейски държави. И най-важното е постановката, че диалогът между Северна Корея и САЩ не свършва в Сингапур и ще има други срещи между лидерите на двете страни и делегации на високо ниво.
На заключителната пресконференция Тръмп заяви, че "САЩ могат да преустановят съвместните учения с Южна Корея". Според севернокорейските медии, Ким Чен Ун на свой ред е поставил условието, че трябва да бъдат спрени  "враждебните военни действия срещу КНДР и президентът на САЩ се е съгласил с това". В замяна на премахването на ядреното оръжие от Северна Корея САЩ  са обещали да предоставят гаранции за сигурност и са заявили за възможно вдигане на санкциите срещу Пхенян в зависимост от развитието на двустранния диалог.

Двете страни са се ангажирали да установят взаимоотношения в новия формат.

Това обаче трябва да се разбира в смисъл, че американците - макар до известна степен да намалиха нивото на своите искания - все още очакват, че Пхенян рано или късно ще се откаже от програмата си за ядрени ракети, от което пък ще зависи как ще се  развиват отношенията между двете държави. И това е само един от подводните камъни, защото процесът на ядрено разоръжаване е дълъг по време, през който от севернокорейска гледна точка ще се изискват максимални отстъпки от страна на САЩ, а това съответно, може да доведе до сериозни противоречия между Тръмп и Ким при тълкуването на начина на изпълнението на ангажиментите, които КНДР поема в резултат на процеса. А и в самия текст на декларацията няма почти нищо задължаващо двете страни и поради това предстои конкретиката да се обсъжда на следващите срещи.
Американските опоненти на Тръмп го критикуваха, че е направил големи отстъпки, за да постигне поставените от него цели. Смятам обаче, че демократите прибързаха с критиките си. Тръмп не направи никакви реални отстъпки в Сингапур. Той не вдигна санкциите срещу Северна Корея, не размрази севернокорейските активи и не изпрати до Пхенян самолети, претъпкани с валута. Тръмп не подписа споразумение за прекратяване на войната в Корея или дипломатическо признаване на Пхенян. Всичко, което президентът е направил, може да се опише като жест на добра воля. Той обяви, че прекратява съвместните военни учения с Южна Корея, но във всяка секунда може да промени решението си. А фактът, че в съвместната декларация, подписана от двамата лидери, се говори само за "пълно ядрено разоръжаване" на Корейския полуостров, а не за "пълно, проверяемо и необратимо ядрено разоръжаване", не означава, че Тръмп се е отказал от сделка, която осигурява необратимо и проверяемо премахване на ядреното оръжие. Засега няма "сделка", а само "комюнике", което съдържа основните теми за преговори между двамата лидери. САЩ са в самото начало на преговорния процес, който все още предстои и по чийто път се крият редица подводни камъни.
Тръмп трябва да се справи с бъркотията, която остана от предишните администрации. Всички опити на предшествениците му да спрат ядрената програма на Северна Корея се провалиха. Президентът и неговият екип се опитват да използват нов подход. Ще сработи ли този подход? Може би не. Ще бъде изключително трудно да се постигне пълна, подлежаща на проверка и необратима денуклеаризация на Северна Корея.
Има обаче надежда, че Тръмп ще сключи добра сделка с КНДР. Това се дължи на факта, че с оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение с Иран, Тръмп вдигна преговорната летва много високо. Както заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео, споразумение с КНДР

не може да включва недостатъците в ядреното споразумение с Иран.

Кои да те? Първо, режимът за проверка е слаб. В реч през май Тръмп заяви, че няма разпоредби за "адекватни механизми за предотвратяване, разкриване и наказване на измами" от страна на Иран. Тръмп допълни, че международните инспектори не са имали достъп до много важни съоръжения, включително военни обекти на Иран.
Второ, ядреното споразумение не предвижда никакви ограничения по отношение на програмата за разработка на балистични ракети.
Трето, Иран е запазил своя ядрен потенциал. "Тази сделка дори не изисква Иран да разруши своите военни ядрени способности", каза Тръмп в реч пред американско-израелския комитет за връзки с обществеността през 2016 г.
Четвърто, САЩ са смекчили много рано политиката за санкции срещу Иран. "Сделката елиминира икономическите санкции в замяна на неефективни ограничения на ядрената програма", смята ръководителят на Белия дом.
Пето, сделката е била подписана без одобрението на Конгреса. По време на дебата в Конгреса за сделката с Иран Помпео се оплака, че Обама "трябваше само да убеди една шепа демократи, вместо да дойде в Конгреса и да получи одобрението му за иранската сделка".
Така че "сделката" с Иран дава представа за контурите на "сделката" с КНДР. А това очертава трудния път с многобройните подводни камъни след срещата в Сингапур.