28 Март 2024четвъртък11:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Паметници и алтернативи

/ брой: 151

автор:Андрей Пантев

visibility 1866

Опредметяването на историческото битие е една от най-запазените традиции от античността. За разлика от писмените свидетелства паметниците обикновено символизират триумфи, страдания и най-вече величие. Още от римляните е останала склонност към пищен гигантизъм, който с преувеличенията си често не отговаря на извършеното, но е и предизвикателство към естетическия вкус. Не, като последвали и изкуствени свидетелства поне за мен паметниците невинаги са най-възвишени послания от миналото. Когато една историческа личност или събитие придобива космополитно значение, нейното вграждане в камък може да не е свързано с конкретна историческа топография. Ние имаме паметник на Левски в Аржентина и Вашингтон именно поради такива основания.
Отношението към паметниците обаче винаги е било индикация за цивилизованост. Защото те не само прославят. Те са своеобразно предупреждение. Към късогледство и раболепие. В последното си предназначение те са стойностни и за онези, които не одобряват прославянето.
Свадливите препирни около паметника на Съветската армия отново напомниха колко незряло, колко барикадно е нашето възприемане и историческо мислене. Няма съмнение, че навлизането на тази армия доведе до установяването на една система, която рухна с комично безсилие. Но в светлината на тогавашния ни хал имаше и други алтернативи. Едва ли през есента на 1944 г. щяхме да се разминем без чужда армия. Заедно с бомбите, които хвърляха над главите ни, атлантическата демокрация ни пращаше радиопризиви "Свалете престъпната си правителствена клика" и "Освободете окупираните територии". Затова и радиоприемниците бяха запечатвани с восък. Та ако България, с оглед на плановете за инвазия на Балканите, бе посетена от друга армия, може би у нас щеше да се установи някакъв квази демократичен ред. Но част от нашата територия щеше да хвръкне както винаги дотогава при подобни обстоятелства. А виждаме, че режими рухват, но загубата на територии, да не говорим за придобиването на нови, остава безвъзвратно. Можеше да предполагаме и очакваме, че атлантическите съюзници ще ощетят съюзниците си Югославия и Гърция и ще възнаградят противника си България. В това съпоставяне кое е по-малкото зло?
Но има и нещо друго. Може Европа и да се е прекланяла пред нашия боен меч. Но нашият имидж на поведение, винаги вървящо с временните силни и временните победители, остава неизменен. Каква е тази "окупация", при която никой не си помръдва пръстта, без да споменаваме овациите и цветята? Каква е тази наша невоювала армия, която също не се помръдва и сега се чудат къде да открият онзи, който е отправил изстрел към "окупаторите"? Ще кажете, че е било безсмислено. Но в началото на войната гърците, сърбите и поляците също знаеха, че е безсмислено, че са обречени, но се биха, и то храбро, срещу откровените окупатори. Така че паметник на армия, спряла нацисткия поход в Европа и променила хода на цялата война, не е най-големият ни грях и провинение. Когато не си сторил нищо, поне отправи почет към онези, които са го направили. Нека поне този път да не бъдем "по-католици от папата". Дано да дойде време за безспорни паметници от нашето съвремие.

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 0

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 0

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ