Най-важна е дисциплината

ЙОРДАН СТАЕВ е роден на 19 юни 1990 г. в София. Състезател е по таекуондо ITF (неолимпийска версия) в дисциплината силов тест. Четири пъти е европейски шампион и веднъж - световен, от шампионати на планетата има и един бронзов медал. Стаев е европейски първенец и отборно (пауъртест). Два пъти е Таекуондист №1 на България през 2016 и 2017 г. Има над 20 държавни титли във всички възрастови групи.

"Всичко това правя за България"

- Защо избра да тренираш таекуондо? Кога влезе в залата, при кого?
- Беше преди 17 години. Родителите ми изявиха желание да ме запишат да спортувам, да се занимавам с нещо. Не можело според тях един подрастващ да има застоял живот. Просто трябваше да се спортува. Много важно е, защото спортът учи на дисциплина. Треньорът ми е съсед и се познава с баща ми. Така решиха да ме запишат на таекуондо.
- Значи мърдане не е имало?
- Нямаше. Мърдане имаше, когато станах тийнейджър. Всеки гони момичета и т.н. Имаше известни прекъсвания, но нищо сериозно.
- Това е част от растежа...
- Да, при всеки е така. Избрах да се занимавам с таекуондо. Вече 6 години съм в националния отбор и животът ми е състезания. За пръв път станах европейски шампион в Беларус. След това заслужих титли в Италия, Гърция, Англия, а в Северна Корея м.г. станах световен шампион. Т.г. ще участвам на европейското първенство в Естония.
- В Северна Корея кое световно ти беше поред?
- Третото. Първото беше в София през 2013 г., класирах се трети. Беше приятно, но и амбициращо. Така стигнах до Северна Корея, където беше най-сериозно, но се справих с всички и спечелих златния медал. Тогава станах и световен, и европейски шампион. Последните 3-4 години съм доминатор в категорията.
- В последните години е модерно да се говори за Северна Корея. Как е там, опасно ли е?
- Опасно - не. Има ограничения. Не можеш да се разхождаш самосиндикално по улиците. Не можеш да влизаш в магазини, не можеш да си купуваш местни неща. Единствено можеш да пазаруваш това, което се предлага в хотела. Излизанията са организирани, с водач. Постоянно има някой с теб и винаги се знае кой къде се намира. Иначе е хубаво, приятна обстановка. Има спокойствие. Там обаче си изолиран - нямаш телефон, интернет. За една седмица буквално си починах.
- Понеже спортът дава, но и взима, какви са лишенията?
- Много са. В началото ми беше трудно, защото съчетавах тренировки, училище, купони. Сега вече не е чак толкова, защото съм семеен и получавам необходимото разбиране вкъщи. Като се наложи да отсъствам по 3-4 седмици, го правя за нещо хубаво. Не защото така съм решил.
- Кога е най-тежко?
- Целия период, в който не съм вкъщи, е тежък. Лагерите ни са в Благоевград, не е далеч. Но като замина някъде и ме няма известно време, е тежко.
- А кога е най-лесно? Може би след като приключи дадено състезание?
- Най-трудно на състезание е, докато мина квалификацията. Дисциплината е такава, че имам пет удара. Избирам един от тях и ако не го мина в пресявките, отпадам. Ако го мина, продължавам. Мина ли квалификацията, влакът вече е тръгнал и няма спиране. Така се получава всеки път. Обаче има напрежение, защото всеки има някакви очаквания към мен. Откакто съм световен шампион, напрежението е още по-голямо. Всички ме гледат. Защото искат да съм пръв, постоянно да побеждавам. Засега успявам, ще видим докога. Не може винаги да си шампион. Разбира се, след състезание е много приятно, стига да си победител.
- Как те гледат сега съседите? Имат ли респект към теб и успехите ти?
- О, да. Постоянно ме закачат, викат ми "шампионче", призовават ме да им показвам някои неща. (смее се) Но всичко е шега...
Това, че няколко пъти съм станал европейски и световен шампион, с нищо не ме променя. Ако много се възгордяваш, на следващата година нищо няма да направиш. Просто приемаш тези успехи като лично постижение. Другите как го приемат е тяхна работа.
- В тийнейджърските години в квартала момчетата се бият с тези от съседния квартал. Имало ли е случаи да си позасилвал ударите или...?
- Винаги съм се стремил да избягвам физическата саморазправа. Това е най-лошото и най-лесното. При положение, че вече тренирах, избягвах такива контакти. Гледах да съм по-настрани, защото не знаеш какво може да стане. Ще удариш някого, ще си разбие главата и белята станала.
- Какъв съвет ще дадеш на по-младите?
- Нашият спорт е бойно изкуство, не е да ходиш да се биеш, а да се пазиш. За самозащита е. Разбира се, можеш да пребиеш някой, но не е в това идеята. Таекуондото учи на дисциплина, на непоколебим дух, почтеност, учтивост, уважение. Това са основните неща. Нямам нищо против бокса или кикбокса - там влизаш в залата и се биеш. Таекуондото е бойно изкуство и в него има много философия. Постараеш ли се да разбереш поне малка част от него, ще стане човек от теб.
- А пари изкарват ли се от таекуондото? България няма нищо общо с останалия свят, тук много от хората се занимават със спорт от любов, а не защото ще изкарат пари от него.
- Ако се занимаваш само с таекуондо, финансово е трудно. Трябва да имаш клуб, да станеш треньор на групи деца. Ако си само състезател, няма как да се издържаш. Държавата дава някакви премии, но само с това няма как да живееш. Съчетаваш работа, лагери, състезания. На този етап, ако се занимавам с деца, няма как да се готвя за състезанията. А те засега са ми приоритет. Докато мога, ще се състезавам. След това ще продължа с инструкторски дейности и т.н. Можех да спра м.г., когато станах шампион в Северна Корея. Този спорт е оттам и аз ги победих на тяхна земя. Но реших, че още имам какво да дам. А и го правя за България. Трудно ми е, но ми се отдава. На следващия, който ще дойде след мен, ще му е много трудно, както беше и на мен. Страничните хора казват: "Ходиш там, счупиш 10 дъски и ставаш шампион". Те обаче не са прави.
- Но и не знаят, че преди това трябва да изкараш 10 г. в залата.
- Именно. Точно това трябва да се случи. Да дадеш много от себе си.
- Колко състезания ти се събират средно на година?
- Т.г. международното ще е само едно, защото състезанията се редуват. Една година е световно, на следващата - европейско.
- С какви други дейности се занимаваш освен с таекуондото?
- Понякога ходя по мачове, от време на време влизам във фитнеса. И толкова. Предпочитам да отделям повече време на семейството, отколкото да се занимавам с каквото и да е.
- От колко време си женен?
- Три години вече, но от много години сме заедно със съпругата ми, слагането на един подпис нищо не променя.
- Деца имате ли?
- Не, още нямаме.
- Какво ти дава таекуондото?
- Всички постижения остават за мен. Не го правя, за да говорят хората, че съм станал европейски или световен шампион. Който разбрал, научил - добре. Но всичко остава в моята визитка.
- Именно визитката ще ти помогне след време, когато спреш да се състезаваш и започнеш да развиваш треньорска дейност.
- Надявам се. Вече имам някакъв бекграунд. Но докато не реша да приключа със състезателната дейност, няма да се занимавам с групи. Защото ако започна сега, стават много заниманията. Подготовката за едно състезание не е само един лагер от 2-3 седмици. Не тренираш ли през цялото време, не става. Лагерът е завършекът на подготовката.
В моята дисциплина трябва постоянно да си закален, а това се постига с всекидневен труд. Ако не си кален, отиваш на състезание, удряш, чупиш ръка и си аут. Може да се наложи да повториш удара. Как ще го направиш със счупена ръка? Не можеш. На едно от състезанията, беше в Гърция, ми се наложи да счупя 30 дъски, по 2 см всяка. Как щях да се справя, ако не бях закален? Нямаше начин. Тогава ми беше най-трудно. Това е част от нашия спорт.