Зов от отвъдното

Знаменателен призив към всички отломки от т. нар. автентично дясно отправи вчера партия "Синьо единство". Името й впрочем не говори на никого нищо, затова и няколкото сайта, които публикуваха новината, наблегнаха на Надежда Нейнски - една от емблемите на прехода, лице на някога могъщото СДС, а днес - пратена на завет като посланик в съседна Турция. След като прави бичуваща ретроспекция за вождизма, роенето и обезличаването на тези партийки, лутащи се в безполовата идентичност "няма ляво, няма дясно", хората на Нейнски обявяват своето саморазпускане и зоват останалите да ги последват.
Времето вече не е наше, не е и тяхно, целомъдрено обобщават те, виждайки в това "последна възможност" за създаване на "работеща алтернатива за България", разбирай ново дясно обединение. И как да стане обаче, след като лъвчето на СДС се пенсионира, а "синята идея" отдавна умря, погребвайки надеждите и заблудите на милиони българи.
Тази десница възникна уж като партия на промяната, но се превърна в символ на реставрацията. Впоследствие под маската на "реформи" буквално разкости държавата и я потопи в невиждана бедност. А когато хората започнаха да я наказват на избори, нейните лидери реагираха по най-глупавия начин - започнаха да мразят народа. Затова и днес никой не дава пет пари за нейния крах.
Инак, добре са решили да се закрият и официално, защото на практика отдавна са в небитието. А описанието на останалите "сини" самодейци е съвсем точно. Колкото повече губеха доверие, толкова по-амбицирани за кокала ставаха. Продадоха се, обезличиха се с "исторически компромиси" и бракове по сметка с цел оцеляване.    
И защо след всичко това трябва да им се вярва отново? Че те, дори и разпуснали се, са готови да разпуснат и държавата ни, само и само да им пуснат нещо в джоба. Нека почиват в своето историческо забвение.