Духовните ни пътища към вечността

Илия Григоров

Изследването на Георги Велев "Български литературни загадки: Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев" (изд. "Гея Либрис") е нов поглед към творчеството на трима от най-обичаните български автори. Съчетанието от дълбочина и перспектива, документалност, научен подход и творчески интерпретации отваря пред читателя хоризонти, които само съучастническото въображение може да овладее, предизвиква чувства и размисли, които съграждат и пресътворяват, а не възпроизвеждат светове. Историографията е превърната в изкуство, а "дописването" на творбите в контекст, обединяващ единството и уникалността, универсиализира художествените интерпретации на авторите.
Усетът към детайлите е впечатляващ: не е достатъчно те да бъдат фокусирани, диференцирани или свързани в идейно насочен контекст, а често са основа на разгръщащите се перспективи и на оригиналните творчески интерпретации. Семиотиката на творческите светове не свива спектъра на възприятията, а напротив - разгръща необозрими пространства за емоционално съпричастие, научно допълване на идеите и въображаемо сливане или отблъскване на представи. Няма дидактичност, нито опити за налагане на мнение, а само интересни и оригинални творчески интерпретации, вдълбочаване в художествените светове, които не могат да бъдат досегнати без идеята и възможността сам да търсиш и пресътворяваш. Творческата абстрактност не руши конкретиката и обратно. Документалността не пречи на художественото обобщение и универсализиране и обратно. Биографията на писателя е втъкана в неговия творчески път, а не е просто фон или "разрешаване" на неясни аспекти в произведенията му.

В двете части на изследването има ясни, плътни фокуси. В първата това е обединяването в общ аспект и същевременно разграничаването на единството и раздвоението, на завършеност в незавършеното и откриване на нови идеи и перспективи в завършеното. Да. Разказите на Елин Пелин завършват с непоклатима точка, а тези на Йордан Йовков - с двуеточие, защото има още какво да се случи. Но Георги Велев постига нещо ново и различно: открива надграждаща перспектива във финала на Елин-Пелиновите творби и осмисля по такъв начин идеите на Йовковите произведения, че да универсализира в актуален контекст непреходното в облика на героите и непреодолимото в социалните явления и тенденции.
Що се отнася до романа "Антихрист" на Емилиян Станев, "ужасът на световната загадка" е разрешен. Създателят е Антихрист и обратно; няма как да се увековечим в сътвореното, ако не съумеем да го видим и в перспективата на неговото разрушаване. Показан е нов път за осмисляне на единението и раздвоението на личността: когато виждаш себе си в перспективата на света, постигаш света; когато виждаш себе си в перспективата на някой друг човек, постигащ себе си; но когато се двоумиш между тези две перспективи, си отиваш от този свят с отворени очи.
Във втората част на изследването "Звездният път на Емилиян Станев" основен фокус е красотата. Възприемането й обаче е по-различно от познатото: тук тя е жестока - не е встрани от конфликтите, а е тяхното естетическо и етично проявление; тя е незавършена, неспокойна, предизвиква чувства и усещания: в нея се съчетават природата като "прекрасна лъжа", вината, усещането за (не) обратимост, обречеността на идеите във вътрешната им перспектива (към самия себе си) и необозримостта, но и индеферентността им във външната (към универсума). Тази втора част разбива много митове. Обикновено литературните критици се опитват да "сложат печат" на героите в определена светлина, а Георги Велев постъпва като авторите - позволява героите да го изненадат и съвсем естествено достига до идеята, че доброто и злото и в литературата, и в живота са едно и също нещо - всичко зависи от мащаба на идеята и от дълбочината на изказаната мисъл.
--------------
Книгата ще бъде представена на 21 юни от 18 ч. в литературния клуб "Перото" в НДК